Само преди ден стана ясно, че френското правителство предприема спешни мерки срещу растящите цени на горивата. Заради това кабинетът щял да намали, макар и временно, акциза върху горивата. Порази ме мотива за тази стъпка: "за да ограничи натиска върху растящите разходи на домакинствата в страната".
В България ние дотолкова сме привикнали с психопатичните догми на дясната икономическа мисъл, че дълго време тръсках глава и се чудих дали съм разбрал правилно. Френският финансов министър Пиер Московиси всъщност е притеснен не да балансира бюджета, а заради това, че обикновените френски домакинства са притиснати до стената от ценовия шок.
Представяте ли си - финансов министър е загрижен за хората, а не за цифрите?!!!
Да не би в Европа да са кацнали извънземни и да са превзели планетата, докато ние сме спали, изтощени от поредното интервю на някой министър от ГЕРБ, че държавата нищо не може да направи по въпроса с горивата и че пазарът определял тези сложни неща.
Всъщност ето къде е основната разлика. Управление в името на пазара е като секс с латексова кукла. Вероятно има удоволствие, но интимността е нулева. Управлението съществува в името на хората, ако поне правилно съм чел "Теория на демокрацията" на Джовани Сартори (объркан тип, но поне с целта на управлението се е справил добре). Да се твърди, че пазарът не може да бъде контролиран в мига, в който той е в състояние да потопи 95 процента от една страна под водата, е все едно полицай да си вземе отпуска, докато масов убиец върлува в града. Цените на бензина у нас на места минаха 3 лева, токът скочи драстично, само за да влезе в магазин и да се огледа и потребителят вече е назад с десетарка. В България в момента добре живеят само върхушката на ГЕРБ, шефът на "Лукойл" и шепа бизнесмени, които спонсорират властта. Ето какво стои зад идеята "не можем да влияем на пазара" - това е икономически фризираният еквивалент на фразата "бедните да го духат".
Държавата не съществува, за да бъде регистратор на събития или воайор на социални кризи. Смисълът от делегирането на граждански отговорности в нея е в ситуация на криза тя да е там, да действа и да помага на хората да преминат през трудните времена. Само не ми казвайте, че не било правилно правителството да се меси на пазара. Това е все едно хирургът да твърди, че не може да оперира, защото трябва да занесе подарък на любовницата си. Когато 90 на сто от народа изнемогва, а заплатата свършва по-бързо от малка водка в приятна компания, правителството не може да стои отстрани и да повтаря шаманската фраза, че нямало инструменти за влияние. Ами намерете ги, мамка му!
Френският министър Московиси например обяви, че ще викна на среща всички вносители на петрол. Не е ясно какъв ще е резултатът от нея. Но точно сега е времето бизнесът да прояви тази своя отговорност, която никога не иска да поема. Ако не желае - кабинетът трябва да е там на място и да му подскаже, че ако иска и след една година да има държава, е необходимо да се предприеме нещо. Мерките са необичайни. Но и кризата е разтърсваща.
Днес обаче покрай рекордната скъпотия виждаме докъде ни докара дясната догматика в икономиката.
Имаме държава, която се прави на невидима.
Имаме бизнес, който знае само да иска, но не и да дава.
И имаме медии, които са така запленени от дясната икономическа гледна точка, че не осъзнават как разкъртват социалната тъкан с всеки следващ репортаж, в който пускат икономист от Института за пазарна икономика и който като зомби обяснява, че скъпотията е неизбежна и само смъртта е изход от нея.
Във всяка новина обикновените хора присъстват само в едно изречение, обобщени като „потребителите” или нещо подобно. Тяхното мнение е последно, гледната им точка нищо не означава. Тук е важен само пазарът, който е пуснат на свобода като бясно куче и унищожава България всеки ден по малко.
Защото хората напускат страната не само заради лошите интелектуални условия. А заради това, че на Запад, дори и страните с криза не забравят, че хората са на първо място.
Не някой друг. Именно хората.
Тук обаче е важен само пазарът.
Защото той е латексовата кукла за секс на управляващите.
А и покрай него те са натрупали толкова много пари, че шибаните им мозъци са се превърнали в банкови сметки.
Нека някой десен икономист да поживее един месец със средна работна заплата, а? Да се моли на работодател за увеличение, да му режат парите за най-малкото закъснение и да го гледат намръщено, ако изкара в тоалетната повече от 74 секунди на ден, а най-накрая да му кажат, че ще му платят заплатата след половин година.
Уверявам ви, още на първия месец вече ще носи тениски с Троцки и ще обикаля отчаяно площад „Славейков”, за да търси по-евтино издание на „Капитала”...
