Дали не трябва да се връщаме към антисталинската литература? Манделщам през 1933 година беше написал в своето известно стихотворение:
Ний живеем без слух за страната под нас,
десет стъпки встрани глъхне нашият глас,
но дори в полугласните теми
става реч за планинеца в Кремъл.
Когато поезията бъде привидяна като политическа опасност, това винаги е символ за тъмната сянка на диктатурата. Дори и когато не говорим за обикновено стихотворение, а за текст на рап-песен, както стана с песента на Мишо Шамара и Сарафа "Бяло, зелено и червено". Няма никаква разлика. Когато прокурорите започнат да се правят на литературни критици, тогава правото заприличва на сюрреализъм.
Интересно обаче защо изведнъж обвинителите се самосезираха за текст на песен, който съвсем ясно е насочен срещу партия ГЕРБ, дори и критиката да е изразена по хулигански начин.
Бардът на тази власт, изпълнителят на "Нашата полиция", първият приятел на Цветан Цветанов Веселин Маринов пее песен, в която се казва:
Горчива обич нека ме опива.
От старите винари още знам,
че истинското вино е горчиво.
За подсладено - няма да те дам!
Този текст е политически скандален. Лирическият герой иска да бъде опиянен, най-вероятно, защото това е единственият начин да понесе мъдрото и бодро управление на ГЕРБ. Да не говорим, че в тази песен се говори, че истинското вино било горчиво, което влиза в остро противоречие с европейските директиви и вероятно е опит на лирическия герой да оплюе успехите на властта в работата с еврофондовете.
Къде е прокуратурата, че не привика Веселин Маринов? Оттук-нататък всеки, осмелил се да напише нещо, веднага трябва да е готов да го обясни. Поетите не бива да заспиват, а да се готвят за призовки посред нощ и посещения в прокуратурата за дълги вечерни литературни дискусии.
Вън от шегата - няма абсолютно никакво значение дали текстът на двамата рапъри има литературни достойнства. Няма никакво значение харесва ли ни той или не. Въпросът е, че прокуратурата няма място в литературата. Държавните обвинители не могат да бъдат естетически оценители на метафори. Те не могат да осъдят един голям престъпник, а вече са се заели с поп-културата. Когато прокурорите потърсят теми за работа в културата, значи държавата наистина е заприличала на психиатрия, вдигнала бунт. И всичко това е страничен ефект на огромната машина за безсмислици на властта. Те са машина за лозунги и заради това се почувстваха уязвени в сферата на културата. Очевидно си имаме нов феномен - бъдещата диктатура разпозна музиката като свой естествен враг. Защото свободното мислене и ботушът не се търпят едни други. Но кой, кой позволи на прокурорите да се правят на критици? Кой им развързва ръцете да разпитват музикални изпълнители? И не се заблуждавайте - почва се отдалече. Близо е мигът, когато всеки ще може да бъде привикан да обяснява за произхода на нелегалните си мисли.
Трябва ли да припомням антиутопията на Замятин "Ние", където всевиждащото око на властта бе визуализирано с това, че всички трябваше да живеят в стъклени стаи, винаги видими, защото индивидът няма право на независим живот. Първата стъпка към подобен свят се прави в момента, в който поискаш от един музикант да си обясни метафорите и да го обвиниш, че се гаври с държавното знаме, само защото си е позволил да бъде критичен.
Навремето Сталин е привиквал поетите да обясняват стихотворенията. Част от тях заминаха за Сибир, друга част изчезнаха безследно. Защото, независимо как се проявява този литературен талант (дали е поет или само рапър), неговите носители май първи успяват да надушат кога на хоризонта се кълбят отровните черни облаци. Очевидно премиерът не чете и е прехвърлил тази дейност на наказателните органи.
Да припомним още нещо - през 1937 година Адолф Хитлер чете реч срещу модерното изкуство. А за него, разбира се, е модерно всяко изкуство, което не се вписва в расисткия канон на националсоциализма. "Сред представените картини забелязах творби, които ни карат да мислим, че очите на някои хора възприемат нещата различни от това, което те всъщност са", казва Хитлер в анализа си на изкуството. И загрижено добавя: "Не искам да влизам в спор дали тези хора действително виждат и възприемат нещата по този начин, но в името на немския народ аз искам да забраня на такива нещастници, които явно страдат от зрителни дефекти, да се опитват да пробутват на своите сънародници продуктите на собственото си неправилно наблюдение като реални неща, или да им ги поднесат като "изкуство".
Хитлер препоръчва и конкретен модел на действия. Той казва, че ако тези хора виждат света по този начин и вярват, че го виждат така, то очевидно те са нещастници и очевидно Министерството на вътрешните работи на райха трябва да се занимае с тях. Обърнете внимание кое министерство трябва да се занимава с болните хора! А в другия случай, ако художниците умишлено вредителстват - трябвало да бъдат съдени за престъпление.
В аналогичен порив на културна ярост през 1962 година Никита Хрушчов попада на изложбата на руски модернисти на Манежа и изпада в шок. Започва да им крещи. "Господа педераси, решете с кой сте - със съветската власт или против нея", истерясва той.
И Хитлер и Хрушчов показват нещо много важно. Диктатурите не могат да понасят изкуството, защото подсъзнателно усещат в него дълбочина, в която могат да бъдат удавени, дори и без да се усетят.
Не казвам, че двама рапъри са символ на модерното изкуство в страната. Казвам обаче, че властта се почувства дотолкова уязвена от тях, че се опита да им прати прокурори като литературни критици. С което ги надари със сила, за която те едва ли са предполагали. Утре половин България ще слуша Сарафа и Мишо Шамара. И дори песните им да не стават, то със сигурност текстовете им вече ще бъдат разчитани като политическа поезия, като позив, а това е битка, която нито една власт не може да спечели.
Ама кой да се интересува от история. Кой? Очевидно прокурорите-литературни критици нямат особено много силни културни страни.
Целият случай показва и друго. Просто България отвратително не се променя. Защото най-доброто описание на тази шизофренична ситуация днес, може да го намерим у Гео Милев. В неговата статия "Полицейска критика" той бе казал:
Забранено е -
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете
а най-сетне и
да се живее.
Длъжен съм да ви предупредя.
Извършването на което и да е действие от тези, които е посочил Гео, веднага ще ви нареди сред противниците на ГЕРБ.
