Дори в далечния и дъждовен Страсбург чух за протестите в България срещу промените в Закона за горите. Гледах един репортаж по Евронюз за полицейското насилие срещу младите хора, които искаха най-нормалното нещо на тази земя - властта да махне мазните си и алчни ръце от последното останало обществено пространство в тази изтормозена от олигархия, мутри и костюмари страна - природата. Толкова се ядосах, че съм в другия край на Европа, че си строших баджа за Европарламента - в мигове, в които душата се вълнува, на човек просто престава да му пука за административните неуредици с европейската бюрокрация.

Хората, които имат енергията да отстояват своите каузи на улицата, са последният шанс на България за различен, достоен и смислен живот. Управлението на ГЕРБ сякаш катализира този процес, защото смазаните от недоверие към политици и партии хора сами потърсиха справедливостта в най-старата и истинска форма на демокрация - уличния протест. Още в началото на 2010 година няколкостотин души излязоха на протест пред парламента срещу идеите на МВР за тотално слухтене в интернет. Излизането на хората срещу ГМО само показа, че протестът става трайна част от гражданската опозиционна култура, а след това народното недоволство срещу шистовия газ вече стресна управляващите. Защото хората, обединени около кауза, не са партия, обединена около пари - лесна за разбиване, както и податлива на интриги и политическо инженерство.

От внезапния и толкова свеж изблик на енергия може да е изненадан единствено онзи, който съзнателно е стоял встрани от обществения кипеж и се е правил на сляп за това, че в България има искрица, която не иска да се примири със статуквото - тоест медиите. Именно медиите днес се държат като вражеска сила, като извънземно, което се е събудило на странна планета и са впрегнали целия си арсенал. Разбира се, не можем да обобщаваме грубо за всички медии, има и такива, които съвестно изпълниха журналистическата си мисия и показаха, че на "Орлов мост" не са се събрали някакви лумпени, а млади хора, които знаят, че протестът им е последният шанс да запазят нещо красиво в България.

Всички останали медии обаче показаха, че са част от проблема, вестители на статуквото, лакеи на олигархията. След като се завърнах от Страсбург, се опитах да изчета част от статиите и ме обля толкова гадна и противна мътилка, че нямаше накъде повече.

Част от медиите, които отдавна не са на страната на хората, повтарят до френетичност снимката на един младеж, вдигнал среден пръст и в типичен ченгеджийски стил питат: "Това ли е защитникът на природата?". Толкова е плоско - да изолираш от хиляди един човек и да се опиташ да го превърнеш в символ. Но понеже медиите са враг на мисълта, те искат всички останали да престанат да мислят. Когато подмениш мисленето с клюки, тогава можеш да разчиташ, че протести никога няма да има. Само че хората имат досадния навик да мислят. Младите имат досадния навик да не се примиряват. И така се стига до "Орлов мост"

Друга част от жълтите сайтове пък интригантски пишат, че олигарх (Иво Прокопиев) давал пари за протестите. Също е прекрасно. Слугите обвиняват другите, че са слуги. Истинските лакеи на олигарсите сипят обвинения като прокурори. Защо ли? Защото младите, които не искат да се примирят, идентифицираха веднага истинския проблем - медиите. Медиите не ги отразявят, а искат да ги унищожат. Срещу себе си те имат не журналисти, а платена армия от клакьори. Заради това се стига до тоталното недоверие към медиите. Защото подозрението е, че медиите са не четвъртата власт, а четвъртата ръка на властта. Тяхната бухалка.

Слушах как водеща в бТВ съска на един от представителите на еколозите. Тя истерично го обвини, че едва ли не той е нападнал оператора от нейната телевизия и с ядовит тон се опита да се държи като медиен фюрер и да наложи със садо-мазо токче своята гледна точка. В нейния розов като порнофилм свят бТВ не била налагала цензура на протеста, о, не, тя просто се била забавила с излъчването на репортажа. Добре де, мама му стара, защо никога не се бавят, когато трябва да филмират, документират и покажат поредната простотия на премиера? Защо никога не отлагат каненето на гости от ГЕРБ в своите студия?

Същата водеща, която изведнъж си въобрази, че е някакъв нов обвинител на терора срещу журналисти мелодраматично заяви, че бТВ била организатор на най-голямата екологична акция в страната изобщо. Хахаха! Да обявиш "Да изчистим България за един ден" за екоакция е все едно да обявиш хамбургерите в "Макдоналдс" за диетично ястие. Мазният и пошъл екопиар на бТВ всъщност бе като атомна бомба срещу идеята за екологията, защото превърна една светла кауза във възможност за реклама, комерсиализира един чист порив, унищожи самата идея за чистота като я натика в медийната мътилка на собствения си нарцисизъм. Какво общо може да има това с екологията? Това беше някаква мегаломания, гигантско въборазяване, че една медия може да организира хората все едно те са под нейния ботуш, опит за замазване, а не за решаване на проблем. И представителката на същата медия се опитва да се държи като обвинител?

Какво е това? Перверзен театър или просто медийна шизофрения?

Аз си мисля, че е предсмъртен писък. Те просто знаят, че изтекоха в канала. Вече никой не ги брои за нищо.

България сега има три изхода - Терминал 1, Терминал 2 и "Орлов мост", написа някой във Фейсбук. Това е абсолютната истина. Пътят към различна България минава през радикалното скъсване с постоянния театър на лъжите, който сервира това правителство. Бъдеще може да има само, когато в България има хора, които са готови да се опълчат срещу цялата олигархия (политици, бизнесмени, продажни медии), за да си спечелят гражданско пространство, природа и усещането за достоен живот.

Медиите са си въобразили, че са в центъра на света. А всъщност не те, а хората на площада са истинската сила, защото дори когато ги атакуват с измислени заглавия и жълти интриги, те се събират отново. Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло, казваше навремето Виктор Юго.

Днес трябва да видим, че идеята е дошла.

И заради това, щом слязох от самолета, на другия ден вече бях на протест.

Различна България е на един „Орлов мост” разстояние.

Грехота е да не съм там.