От първия миг на ГЕРБ във властта най-трайното чувство за отвращение идва не от това, че те изобщо не знаят какво правят, не от това, че кабинетът им е триумф на какафонията над смисъла, а от патрицианското държание на Бойко Борисов към хората. Беше пресен премиер на три седмици, когато започна да реве, че той трябвало да плаща пенсиите, които Станишев вдигнал. Той да плаща? Да не би да вади парите от джоба си? Да не би случайно тези финанси да му принадлежат? Това чувство за собственост върху цялата държава е нещо много смешно. Или поне беше смешно в началото, докато не разбрахме, че авторът на тези думи наистина вярва в тях.
Това не е точно психика на министър-председател, а по-скоро манталитет на мафиотски бос от роман на Марио Пузо, който смята, че всички му дължат някаква услуга.
През годините този егонцентризъм се засили до маниакална степен. Бойко Борисов започна да се самовъзприема не само като политическа, но направо като богословска инстанция, от която произтича целия свят - заплати, магистрали, метро, икономика. Заради това е трудно да интерпретираме действията на Борисов през някаква политическа призма, той просто е труимф на клишето за нарцис.

Конфликтът на Бойко Борисов обаче с една обикновена жена от ВМЗ-Сопот най-ясно разкри това уродливо лице на властта. Само си представете картината - премиерът гледа телевизионен репортаж и вижда как една протестираща жена му предлага да опита нейното всекидневно меню - лук, за да види какво е да се стои без пари. Вместо да се трогне обаче Телевизионното божество започва да брои пръстените по ръцете на жената. И веднага изригна пред придворните медии - как смеела тя да Му предлага, на Него, лук...
Патрицият дори не допуска, че той може да е неправ.
За него някой, който притежава, не е беден. И заради това съветът му беше да си продава пръстените и да яде. Не го каза точно така, но пък хленченето, че му предлагали лук, а носели злато, беше показателно.
Какво ли трябва да направи някой, за да докосне наистина сърцето на премиера? Добре де, освен да му говори за футбол, какво друго трябва да се направи?

Тази жена от Сопот обаче, Даниела Генкова, име, което трябва да помним с обожание, се оказа изключителна българка. Тя не се пречупи пред премиерския гняв, не се огъна от неговите режисирани истерии на телевизионен зрител и му отговори. Отговори му по начин, по който никой отдавна не е говорил в българското общество. Тя му каза, че ще продаде своите пръстени, за да се нахрани, но кой ще помисли за хората, които вече няма какво да продават?
Една жена от провинцията показа, че знае как да говори като държавник.
Един премиер от Банкя доказа, че не само не е мъж, той дори не е кавалер.

В последната си телевизионна проповед Божеството обаче отново избухна. През цялото време стоеше спокоен и си повтаряше лъжите, но само му споменаха за тази обикновена работничка и той се намръщи и посивя като софийско паве в есенен ден. Пак кресна, че бил направил толкова много за тях, бил им подарил цял милион лева, а пък те, разбираш ли, само лук му предлагали.
Бойко Борисов е велик шоумен. Но очевидно сблъсъкът с реалността сериозно го изнервя. А тук се случва точно това - една обикновено жена събори кулата му от картон, а отвъд нея, ясно се видя, няма абсолютно нищо. Само мрак и вътрешна мизерия.
Представете си само на какво интелектуално ниво като властник може да си, щом си въобразиш, че трябва да водиш война с една обикновена жена. Това е Божество на отмъщението, на дребните злини, на шмекериите.
Какво ли толкова има в обикновените хора, което Борисов ненавижда?

Той нито знае как живеят те, нито имат представа. Номерът на неговия живот е да се прави на обикновен човек и заради това ни се представят дълги наративи за обикновеното детство в митологизираната Банкя. Само че Борисов е просто един телевизионен зрител от висотата на своите пари и власт и заради това всичко при него е само поза. Фактът, че Великият шоумен тръгна да води война с една обикновена работничка, издава, че той не само не познава, той наистина мрази обикновените хора.
Тяхната бедност е най-голямото доказателство за неговия провал.
Тази бедност не може да бъде асфалтирана. Тя е очевидна и заради това той посивява, кара се, крещи, командва...
Какъв премиер може да е това? Твърди, че слуша всичко, което Меркел му каже на руски, но пък при първа възможност започва да крещи на народа си. Кой е по-ценен за него – онези в чужбина или тези, които са тук и трябва да търпят последиците от неговото управление, които понякога надминават природно бедствие?

Когато гледах как Телевизионният зрител стои на екрана и кряска, аз обаче за първи път от 2009 година насам наистина почувствах невероятен прилив на оптимизъм.
То, Божеството, което си е повярвало, че ще е вечно, никога не се ядосва, защото в неговата политическа природа е да се ядосва само, ако Бистришките тигри не вкарат някоя дузпа.
Но една обикновена жена го извади от нерви с нещо толкова просто - каза му истината. Тази истина, която боли, все едно си попаднал в дупка на магистрала, тази истина, която не може да бъде заличена от медийна пропаганда и добре платени журналисти, простичката истина за живота, че онези там горе са просто една добре ояла се шайка, която даже вече не знае как живеят другите.
Давид е победил Голиат само с прашка.
Даниела Генкова унищожи премиера само с няколко изречения.
Заради това той изглеждаше толкова стреснат.
Може би за първи път и той е дочул в далечината какво го чака в светлото бъдеще.
И сигурно се е стреснал като е разбрал, че в затвора може и да не гледа телевизия, когато си поиска...