Няма нищо по-дразнещо на този свят, от това постоянно да опитват да ти промиват мозъка по един и същи начин. С годините европейските медии са развили перфектна технология за това. Новините се сглобяват от откъслечни факти, които се хиперболизират. Коментарите преливат от демократичен гняв. А пък като пуснеш патос в анализите, които постоянно да се въртят като развалена пералня - тогава вече можеш да си сигурен, че никой никога няма да си зададе правилните въпроси.

И понеже българските медии са нещо като опит за клонинг на западните, у нас се забелязва същата тревожна тенденция. А най-грубата и последователна от тях е начинът, по който се поднасят новините и коментарите за Русия.

Няма да се заемам със задачата да защитавам Владимир Путин. Ние не сме от една и съща страна на политическата барикада, а за мен това е особено важно разграничение. Но моето лично впечатление, че той е много по-сложен и разнообразен образ от представяният ни от западните медии диктатор и плутократ. Свеждането на руския лидер до едноизмерно клише обаче върши лоша работа не на Русия, а на западния свят, защото е обречен никога да не разбере наистина процесите, които стават в тази огромна и трудно описуема страна. Но дори и да искате, ще ви е трудно да се доберете до истината, защото в повечето случаи ще се натъкнете на такива медийни бомби, че може да ви се завие свят.

Ще илюстрирам това с конкретен пример, който ми направи впечатление тези дни. След като Жерар Депардийо получи руски паспорт и това вдигна медийно цунами в европейските страни, стана ясно, че позабравената Бриджит Бардо също заплаши с отказ от френско гражданство и преселване в Русия, ако Франция приспи завинаги два слона, които са болни от туберкулоза. Едва ли някой взе чак толкова сериозно заплахите на Бардо, но пък веднага се появи една руска журналистка Юлия Латинина, която написа отворено писмо до френската актриса. В него Латинина се опита да представи Путин като бракониер, незагрижен за природата човек и самозабравен авторитарен тъпанар.

Заглавията у нас бяха в стил: "Известна руска журналистка написа открито писмо до Бриджит Бардо", в което Латинина бе представяна като кристална съвест, популярен анализатор, величав автор.

Абсолютно съм наясно, че правилата на спора изискват да се коментират тезите на един човек, а не неговата личност.

Аз съм далеч от мисълта да обиждам Латинина, но смятам, че точно в този разговор е от изключителна важност да се знае кой носи посланието.

Нима някой в България би повярвал на нещо, което е казано от Яне Янев? И не, защото понякога (по-рядко отколкото Цветан Цветанов формулира правилно изречение на български език) Янев не казва и по нещо вярно, а защото всички знаем, че думите идват от личност, която е толкова обществено деградирала, че става единствено да работи в цирк.

Заради това е много важно да се каже коя е Латинина, защото нейното писмо е представено като някаква проява на изтънчен героизъм, висш политически морал и ангелска безкористност.

В противен случай всеки може да каже всичко за някоя друга страна и поради липса на знания за политическия контекст, фигурите и обстановката, всички да повярват и на най-голямата заблуда. И заради това е честно, след като се пуска писмо за това какъв изрод е Путин, да се има представа и кой е човекът, който го обвинява, защото това е нашата социална карма - да мъкнем биографиите на гърба си и никога да не можем да избягаме от тях.

Това, което медиите в случая пропускат да кажат е дали "известният руски журналист" Юлия Латинина има публика дори и от 50 души в Москва, а също така и коя е аудиторията, която я взима насериозно. Латинина е водещ на предаването "Код за достъп" по радио "Ехото на Москва", което от 2008 година се излъчва пряко и по канала RTVi (този канал се излъчва и в България и който има нерви, може да се опита да гледа Латинина). Аз лично съм се лъгал няколко пъти да я гледам, но това е непоносима мъка за сетивата, защото Латинина води цял час без събеседници, тя стои самичка в студиото в един безкраен и оплетен монолог, който често напомня на поток на съзнанието. Заради убийствената скука на нейното предаване, в опозиционните форуми из руския нет много често смятат, че тя е креатура на Путин (дамата има путинистко минало, за което не обича да говори), който чрез нея създавал пародиен имидж на опозицията. Не съм привърженик на теорията на конспирацията, но Латинина наистина може да бъде подозирана в безкраен опит за увиличаване на подкрепата за Кремъл.

Творческият път на Латинина също е интересен. До 2003 година тя се отнася достатъчно позитивно към властта в Кремъл, никой не е свидетел на някакво нейно политическо различие с Путин. Промяната, така се твърди, започва след ареста на олигарха Михаил Ходорковски, когато Латинина "разбира" своята мисия да громи Кремъл и да се изживява като опозиционер.

И заради това е хубаво да видим с какви идеи се противопоставя тя на Путин. Латинина, например, е яростен критик на всеобщото избирателно право. Изживявайки се като либертарианка, тя твърди, че право на глас трябва да имат само тези, чийто принос като данъци в хазната е по-голям от това, което те получават от държавата. Което като минимум означава, че според "демократката" безработните, хората на социални помощи трябва да бъдат лишени от глас.

Латинина пише също така политическа фантастика, в която описва особено безрадостен вариант на бъдеще, където нейните идеи са осъществени почти до една. Тя е легендарна и с грешките, които прави. Поне няколко пъти нейни читатели са я улавяли, че твърди, че Николай Коперник е бил изгорен на клада, очевидно бъркайки го с Джордано Бруно.

Мисля, че от всичко казано се вижда, че да преведеш Латинина у нас и да твърдиш, че тя е "известен руски журналист", е все едно да пуснеш албум на Азис в чужбина и да казваш, че той е лицето на българската култура.

И сега, след като вече сме наясно коя е Латинина, нека да кажем няколко думи за писмото й до Бриджит Бардо. Най-голям бяс у руската журналистка предизвиква това, че Бардо е написала в своето обръщение, че Путин е направил за природата повече, отколкото който и да е руски президент. И заради това, писмото на Латинина изобилства от нейни оценки и поднесени от нея факти, които да докажат обратното.

Някои от изнесените от Латинина информации са истина. Другите са градски легенди - като тази за държаната цяла седмица под упойка усурийска тигрица или убитите жерави от полета с делтапланера. Но съвсем друга ми е мисълта. Латинина не е разследващ журналист. За инцидентите, които пише, е било говорено достатъчно в цялото руско медийно пространство. Случките са били анализирани, дискутирани, прокълвани.

Голямата теза - че господарят си прави каквото си иска, без никой да му търси сметка и особено заради безобразните му антиеконабези, които просто не почиват дори на реално описаната от Латинина картина на руската действителност. Самата Бриджит Бардо също може да е била запозната с част от изнесените факти, защото те не са част от някаква жестоко законспирирана тайна.

Именно заради това писмото на Латинина е странно и шантаво. То обаче не е писано за руснаците. То има по-далечен таргет - западната публика. Руската журналистка иска да ухажва именно нея като потвърждава и и гали именно техните страхове.

Как можеш да сбъркаш с такава тактика? Че нали публиката ти е веднага осигурена?

Винаги съм си мислел, че оставени сами на себе си хората бързо и лесно намират истината. Светът обаче прави достигането на истината максимално трудно, понеже винаги се появява някой, който се опитва да я скрие от тебе. В епохата на безобразното количество шум достигането до ясните стойности също е трудно. Заради това изходът не е лесен - трябва винаги да си с една статия и информация пред тези, които се опитват да наместят света в техните схеми, защото така е по-лесно номерът им да минава.

На никого не отричам правото да харесва и почита Латинина. Тя има остро перо и огромна ерудиция. Но пък и няма да приема да ми поднасят западни сурогати и да ме карат да вярвам, че цялата истина е в тях.

Сурогатите понякога успяват да излъжат. Но усещането е като от преяждане със соя. Умът ти си мисли, че е сит, но стомахът ти е празен.

Е, същото е и с Русия.