В последните няколко месеца правителствената пресслужба е основен източник на комедия в държавата. Нейните импровизации на тема "бърза реакция" и паническите й опити да се опита да разгадае неясните желания на премиера за неговото медийно присъствие забавляват репортерската гилдия от три години. Но всяко шоу има своите граници, отвъд които смехът започва да се превръща в истеричен кикот на осъзнаването, че досега си се смял не на нещо лъчезарно, а на нещо невероятно мрачно.
Нека да проследим няколко опита на пресслужбата на МС да блесне реактивно. Преди няколко дни, когато стана ясно, че кабинетът освобождава Георги Костов като шеф на Селскостопанската академия в сухо и кратко анносче, медийните помощници на премиера бяха написали, че Костов е бил на поста си 4 години. Това, разбира се, е абсолютна лъжа, тъй като той бе назначен на него през 2011 година и това може да се провери само с елементарно чукване на няколко букви в Гугъл.
Проблемът за грешките в информациите на МС съвсем не е маловажен. Пресслужбата е гласът на премиера. А тя постоянно лъже и заблуждава, което вече трябва да ни намеква за характерологичните особености на върховния й патрон. Какво трябва да мислим за един кабинет, който не е в състояние да пусне достоверна информация? Нима патологичната лъжа е основна диагноза на управлението? Защото другият вариант е за изключително голямо невежество. Това е дори още по-голямо обвинение.
В официално съобщение по повод на уволнението на Мирослава Тодорова срещаме фразата, че ВСС я е уволнил от поста председател на Съюза на съдиите. Представяте ли си? За какво огромно невежество става дума след като съобщението е минало през цедките на административните цензори и е било пратено до медиите. За каква медийна политика говорим? Това е медиен терор на постоянна лъжа и невежество.
Вероятно поради тази причина от време на време срещаме и лежерни съобщения за разговори между Бойко Борисов и Ангела Меркел с информационна стойност "нула". Защото да кажеш едно изречение от Борисов и да обобщиш, че Ангела Меркел е изразила задоволство от водената политика не е информация. Това е пълен боклук. Изречение без смисъл. А и човек веднага се пита - как така Меркел никога публично не хвали България, а винаги в телефонни разговори.
Вероятно цялата вина за тази фабрика от лъжи не се крие в пресслужбата. Всички сме чували за експлозивния характер на "онзи, който седи сам като куче в Бояна". Вероятно именно неговия натиск и пожарникарски идеи за бързи реакции са причина за този хаос от грешки и смях. Казват, че понеже Сталин бил нощна птица, всички държавни чиновници си сменили графиците и работели нощем, защото на Господаря на Кремъл можело да му хрумне в 3 часа през нощта да поиска справка за него. Знаем как завърши цялото подчиняване на политиката на една отделна личност.
А кое е е различното при нас?
