(апология на бунта на пушачите)
Никога не успях да се науча да пуша.
А израснах в епоха, в която пушенето не беше сатанизирано докрай.
По филмите готините детективи винаги пушеха.
Мацките с къси поли съблазняваха с дълга цигара в ръка.
Ален Делон пушеше в почти всеки свой филм.
Пушенето беше кротък бунт на учениците срещу правилата на родителите.
В училище пушачите се събираха в тоалетните в междучасията и ги задимяваха докрай.
Спомням си странни марки цигари.
Дядо пушеше "Стюардеса".
Баща ми "Феникс".
Имаше цигари "Слънце".
А пък всички мразеха цигарите "Арда".
Като ученик харесвах много кутията на цигарите "Кемъл".
После прочетох един роман на Том Робинс, където се казваше, че в тази кутия имало закодирано тайно знание.
Знаех, че има "Страната на Марлборо".
И каквото и да ми говорят - онази старата кутия на Марлборо е много по-добра от новата.
Новата е зализана лиготия.
Аз обаче не можах да прихвана този навик.
Не се научих да пуша, а и не вложих много старание по темата.
Заради това изтървах, буквално изтървах момента, в който пушачите се оказаха последната ни надежда да се отървем от това управление на полицейския ботуш и всекидневната арогантност.
Господарят на вица (не е ясно защо го наричат премиер) тези дни обяви, че ако пълната забрана за пушене на обществени места падне, той щял да си подаде оставката.
Наясно съм, че Ходещият с оставката в джоба разиграва политически цирк. Той си мисли (а и цялата история на прехода показва именно това), че ако хвърлиш на хората неразрешима морална дилема, те забравят за високите цени, ниските доходи, ужасяващата криза, липсата на коледни добавки, безработицата сред младите, усещането за невероятно безвремие, моралните падения на властта, опитите за удушаване на съдебната система, агресивната полицейщина и започват да се дърлят по възможно най-незначителните теми във вселената.
Никога не съм разбирал идеята, че пушенето е знак за някаква свобода.
Пушенето, смятам аз, е опит да се гордееш, че ходиш с вериги.
Господарят на вица обаче обяви, че той бил поел ангажимент да пази здравето на хората и заради това не искал да приеме, че забраната може да падне. Въпреки, че темата дойде именно от него.
Ако толкова иска да пази здравето на хората - нека да им вдигне заплатите.
Хей, относно здравето имам и още по-добра идея - намери начин наистина да свалиш цените на лекарствата.
Вкарай повече пари в болниците!
Не арестувай лекарите по измислени обвинения и не ги изкарвай най-черното съсловие на земята.
Дай повече пари на пенсионерите, за да могат да си позволят лечение.
Заради това в един момент бунтът на пушачите започна да ми допада.
В един момент видях в него нещо повече от досадния инат да не се отказваш от вредния навик.
В упоритостта на пушачите се крие здравословното българско разбиране, че властта не може да контролира всеки аспект от нашия живот.
Че има други начини да осигури здраве на хората, освен с репресията срещу толкова голяма част от народа.
Пушенето е личен избор, а Бойко Борисов май мрази личните избори.
Защото този път изборът е срещу него, срещу неговото тотално подчинение на най-идиотските правила.
И сега, когато примамката с пушенето бе поставена като опит да се отклони вниманието от проблемите, пушачите просто вдигнаха залога.
Цигареният дим е съвсем малка цена за отърваването от това управление.
Ако димът е цената на оставката - призовавам всички да си купят цигари и да не спират да пушат, докато Господарят на вица не си разчисти кабинета.
Цигарите убиват бавно, а ГЕРБ убива бързо.
ГЕРБ убива държавата, политическия смисъл, усещането за нормалност, опитът за различен живот, бъдещето.
Щом цигареният дим ги дразни - пушете като комини.
Пушачите се оказаха нашата последна надежда да се отървем преждевременно от този кабинет и от този премиер.
И, да, върху изборните бюлетини също трябва да има надпис.
"МЗ предупреждава: ГЕРБ сериозно вреди на вашия мозък и убива мозъчни клетки".
За бога, братя, пушете!
