/Поглед.инфо/ България съществува сама за себе си в политическото пространство на света. Дали ще наречете това провинциализъм или просто е някаква форма на геополитически аутизъм, която е нелечима към настоящия момент, е трудно да се дигностицира. Но фактът е факт - страната ни живее в своята самозатворена реалност и само от време на време, като бляскащи метеорити в апокалиптично небе, се чува, че нещо отвъд нашите граници съществува. Обикновено това са новини от митичното пространство Брюксел, фентъзи-реалност, откъдето се твърди, че идват парите по европроектите, а друг пък ще е някоя статия в издание от широкия свят, където се споменава България. Такива текстове, особено ако са гадни и лоши, почват да се въртят из информационните агенции с чувството за величавав национален мазохизъм.

Именно покрай някаква такава статия тези дни разбрахме, че битката за шефското място в ООН навлиза в най-горещата си фаза. Както се знае, според мнозина изтъкнати анализатори, най-вероятният, а и най-избираем кандидат за мястото, е настоящата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя има няколко безкрайно добри качества - способна е, има голям политически и административен опит, натрупа достатъчно популярност, от Източна Европа е, а е и жена. Това я прави изключително силен и подготвен кандидат за една от най-отговорните световни позиции и прогнозите са, че тя лесно може да замени Бан Ки Мун начело на ООН.

Процедурата по този избор е сложна и увъртяна като картина на експресионист. Шефът на организацията се избира от Общото събрание на ООН по препоръка на Съвета за сигурност на ООН. Именно защото кандидатурите се обсъждат първо там, всяка една от петте държавни постоянни членки на Съвета за сигурност може да наложи вето върху номинацията на даден кандидат. Тоест спирането на подходящ кандидат, който да удовлетворява всички страни, е досадно изтощителен процес, в който са намесени преговори, баланси и други политически гадости. И, за да може в случая интригата допълнително да се заплете, въпреки че България официално е обявила, че ще подкрепи Бокова като кандидат, по медиите се понесе името на зам-шефа на ЕК Кристалина Георгиева, също като възможен претендент за този пост. Георгиева е неизбираема, но пробивна. Очевидно е, че нейното пускане по тази пързалка има една цел - да намали шансовете на Бокова или поне да създаде някаква привидност за тежък конфликт и разделение. Това е изпитана интрига и още, когато стана ясно, че Кристалина Георгиева не само не се опитва да отрича, но дори мълчаливо одобрява споменаването, че е възможно да се прехвърли към ООН, беше ясно, че компроматите няма да закъснеят.

И такъв, разбира се, се появи под формата на яростна статия в американското издание "Ню американ" под заглавие "Българският комунист и шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова може да оглави ООН". Тази статия е издържана в жанра "донос с нелеп патос" и представлява една безкрайна клевета не само срещу Бокова, но дори и срещу цяла България. Странно обаче е друго - как три-четвърти от "либералнеещите" агенции преведоха този текст с нескрито наслаждение и тихо мляскане. Няма лошо, разбира се, хората да бъдат информирани за това какво се пише за Бокова, но е добре да знаят и какво точно е това издание "Ню американ", защото иначе човек остава с чувството, че едва ли не това е позиция на Белия дом.

Кратка справка показва много интересни неща. "Ню американ" е месечно списание, което поддържа и ежедневен сайт и се издава от American Opinion Publishing, собственик на която е обществото "Джон Бърч". Казано с други думи, това издание е флагман на мегакрайната десница в САЩ. Десница толкова крайна и опиянчена от американската изключителност, че настоява за излизането на САЩ от ООН и за разпускане на федералното правителство във Вашингтон, защото то пречело на свободния пазар. Щатите са страна с цяла палитра от ненормалници, драпащи за обществено влияние, но издателите на това списание спокойно можем да определим като политически аналог на Йоло Денев в САЩ. Съвсем разбираемо е защо крайната американска десница не иска човек като Бокова начело на ООН. Защото с опита, който вече има Бокова, е в състояние да преобърне представата за ООН като организация, която съществува, за да не прави нищо и да се блокира взаимно. В момент, в който светът е изправен пред невероятни предизвикателства, един силен лидер начело на тази организация може да покаже, че американските десни пак са тръгнали да ръсят яки щуротии и да затъват в в дрогите на свободния пазар, либертарианството и мутиралото явление "анархокапитализъм", което би вдигнало всеки истински анархист от гроба с желание да тръгне да мъсти за тази гавра.

Още по-нелепо е самото съдържание на статията. Защото, когато човек я прочете, разбира, че Бокова е виновна за две неща - че е дъщеря на баща си, и че е учила международни отношения в Москва. Всичко останало са квалификации, които се родеят с шизофренията с примеси на свиреп американски империализъм, напълно освобеден от здравия разум. Авторът на текста Алекс Нюман се задавя от злоба, че кандидатурата на Бокова щяла да "даде  по-голям глас на автократите от Третия свят в "глобалното управление", докато човечеството се готви за това, за което глобалистите говорят като за свой нов, "многополюсен" световен ред. Работата на Бокова ще бъде да улесни този преход. За американците и милиардите жертви на комунизма по света обаче кандидатурата и статутът й на фаворит представляват отлична възможност да демаскират ООН и членуващите в нея режими като такива, каквито са - заплаха за човечеството и свободата". Американците априори са изведени като някаква по-висша, направо небесна раса и единствено и само техният интерес е важен. Точно това твърди авторът. Презрението, с което говори за "третия свят", в който е включена и България, би трябвало да изостри сетивата на всеки.

След това Бокова е обвинена в най-големия грях - това, че е останала политически последователна. "Бокова остава в БКП, след като тя се преименува на Българска социалистическа партия (БСП) след падането на комунистическия терористичен режим. Въпреки промяната на името, с цел получаване на достъп до парични облаги, платени от данъкоплатците в САЩ и ЕС, безкрупулната партия, която е на власт и днес, продължава да бъде доминирана от същите главорези, както и преди", твърди автоът на текста. О, забележете, БСП била на власт и днес. Някой или не си е написал домашното, преди да седне да ръси глупости, или просто не е разчел и запомнил добре опорните точки, които е получил. След това текстът представлява едно досадно мърморене по темата комунизъм и други такива типични алабализми, които у нас вече са недействащи, защото обикновено най-яростно ги използват пребоядисаните деца на старата номенклатура.

Интересно обаче как един такъв американски текст, издържан в стил на свиреп сталинизъм, според който децата са отговорни за своите родители, може да получи такова разпространение у нас. Отговорът е повече от очевиден. Българският демон за тегленето обратно в казана на всеки, който тръгне да излиза от него, отново е сработил на 100 процента. Поне половината тези в статията на куку-изданието със сигурност са продиктувани от някой българин, който е решил, че върховата самоизява на живота му ще е да прецака някой свой сънародник с радост, кеф и психодесен възторг. Точно това е тъжното - със сигурност на това журналистическо местопрестъпление ще се открият отпечатъците на някой българин. Съвсем не твърдя, че това е интрига, организирана от Кристалина Георгиева, но, че е самоубийствена просто няма спор. Ясно е, че психодясното у нас ще извива от възторг пред всеки такъв текст, защото тази прослойка така и не беше задължена със закон да си пие хапчетата. Но за всички останали появата на подобни пукнатини в позиция, по която България трябва да има единно мнение, подсказва, че наистина имаме проблем със собственото си разбиране за нашето място в света. Тези дни Бойко Борисов отново повтори голямата си политическа идея, че по въпроса с бежанците трябва да се разберат "големите началници". Това е политическо фиаско. Бокова е пример за друго - как една българка може да пробие в света на големите началници, защото е показала качества, недостъпни за всеки психодесен в този разгневен свят. Тези нейни качества са я направи май доста неудобна за част от американския естаблишмънт и това е сертификат за качество. Да, и друго - тя беше от световните лидери, които отидоха и преклониха глава пред паметта на загиналите руски войници на 9 май в Москва. Това показва не само качество на духа, а и принципност, което е важно, когато половината свят е в ръцете на безпринципни маниаци.

Въпросът е, че докато ние като общество съществуваме от сутрешен блок до сутрешен блок, светът се изправя пред предизвикателства, каквито никога не е имал пред себе си в предишни времена. И от способността да се отговори на тях зависи бъдещето. В този смисъл обаче, ние сами се лишаваме от бъдеще, докато се опитваме да представим нашия собствен казан като някакво ВИП-сепаре на безвремието, където не се случва почти никога реалността да присъства. Време е това да се промени. Защото докато другите отиват към бъдещето, ние ще си останем в миналото. И ще се радваме като стадо от аборигени на всяка статия, в която авторът се е сетил да ни изпсува и ще го считаме за знак от небето.