Метафората е висша литературна форма. Тя изисква въображение и мисъл, защото описва сходство между несъвместими на пръв поглед неща. Оказа се обаче, че в метафорите изначално е заложено коварство и опасност. Преди няколко дни лидерът на БСП Сергей Станишев с метафора обясни колко грубо ГЕРБ са подменили въпроса за референдума. Той обясни, че въпросът на левицата може да бъде превърнат в "Дали Иванчо иска да се ожени за Марийка?", а редакцията на ГЕРБ е: "Дали Иванчо иска да се ожени?". Всяко непокварено съзнание би схванало драматичната разлика. В единият вариант Иванчо има само една избраница, а в другия вариант се описва единствено неясното му желание да не е сам.
Оказа се обаче, че да говориш на представителите на ГЕРБ с метафори е опасно. Метафората иска да бъде осмислена, разбрана и след това интерпретирана - действия непосилни за средностатически представител на властта. И така президентът Росен Плевнелиев реши да коментира вчера темата с референдума, но така се заплете по въпроса за сватбата, че стана ясно - нищо от метафората не му е останало в съзнанието. Ако някой с безпристрастно око чете изявлението на държавния глава, той наистина може да остане с впечатлението, че Плевнелиев коментира евентуална сватба между Иванчо и Мария, сякаш това са истински хора. Ако бяха, господин президент, вие щяхте да сте прав - народът не може да се пита за това дали Иванчо да вземе Марийка, защото ще създадем опасен прецедент.
Но Иванчо и Марийка бяха метафора за българите и ядрената централа. Очевидно обаче президентът е решил, че е участник в светски разговор за сватби и е решил да даде мнение за един бъдещ брак без да мисли. БСП трябва да има това предвид. На ГЕРБ трябва да им се говори без метафори. По възможност без съществителни, които имат повече от едно значение и без твърде объркващи прилагателни. Трябва да им се говори простичко, ясно, кратко и да им се дава време да обмислят казаното. Току-виж най-накрая разбрали какво се случва. И как народът кипва от гняв. Само за информация - това последното не е метафора.
(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
