Любовта на ГЕРБ към Перник била 1 милион лева. Така казал тези дни вождът Бойко Борисов пред всички министри. Нещо повече - в стенограмата ясно се вижда как той заръчва на Томислав Дончев (командирован политически в Перник) да ходи и да обяснява как БСП обича Перник за 15 хиляди лева, а ГЕРБ за цял милион.
Как да отговориш на такива неопровержими финансово-романтични факти?
Очевидно за Бойко Борисов Перник е като луксозна девойка на повикване, която се впечатлява от звънкането на пари. Щом любовта може да има финансови измерения, това решава генерално проблемът с абсолютното пренебрежение на властта към трагедията на перничани, които останаха без дом, нали така? Или поне такава е логиката, която стои зад това високопарно изявление на премиера. То изразява мироглед на сваляч от Банкя - имаш ли пари, девойките те харесват, нямаш ли, не струваш нищо.
Очевидно за Бойко Борисов Перник е като магистрална проститутка, която може да бъде купена с пари. Защото от класиците на романтичните романи знаем, че истинската любов не се влияе от кинтите. Тя е буреносно чувство, което настоява за постоянно внимание и отдаденост. А действията на властта показват, че Перник за тях е само бележка под линия. Някакви досадници, които не спират да мрънкат и да искат държавата да им обърне внимание.
С други думи - Бойко Борисов и ГЕРБ можеха да си спестят един милион лева и просто да обърнат внимание на хората. Те обаче са свикнали всичко да си купуват с пари - избори, влияние, любов и приятели. Заради това го играят на едро с цял милион. Това, което Борисов обаче не казва е, че този милион е само капка в морето. Че тези пари доникъде няма да стигнат. Че сега за Перник трябват дори повече пари, защото от май месец насам властта постоянно лъже града за помощ.
Нали влюбените не се лъжат? Нали любовта е тържество на истината? Нали романтиката изисква достоверност, а не празни приказки?
Перничани са особени хора. Те са люти, сприхави, имат ексцентрично чувство за хумор, земни са, много истински, не театралничат и не се правят на нещо, което не са. Тях и с един милиард не можеш да ги купиш. Защото перничанинът има уникалното умение да оценява реалността безкрайно точно и да синтезира протеста си срещу вселената в умело подбрани псувни. С други думи, ако Бойко Борисов събере кураж да се разходи из Перник, никъде няма да види любов и възторг. Местният електорат ще го гледа заканително и ще се чуди защо си е забравил винкела вкъщи...
Вождът на ГЕРБ е позабравил, че купената любов не е сладка, защото в платената взаимност няма уважение. Не можеш да сключиш сделка с хората, които си излъгал. Този прословут милион стигна до Перник с 5 месеца закъснение. Интересно защо ли стана така? Защо преди него бе направено всичко възможно местната власт да бъде изправена на нокти, да бъде запратена в политическа криза, а всички перничани да бъдат с изопнати нерви от тоталното бездействие на властта. Нима това е любовта за 1 милион лева? Нима това е правителствената романтика? Че то една вечеря на свещи щеше да свърши по-добра работа, отколкото тези пари на ръка, които вече нямат да решат нито един проблем.
Очевидно за Бойко Борисов Перник е град, който трябва да живее от подаяния. Не държавата дава пари, разбираш ли, а партия ГЕРБ! Как ли се получи така? Партията е загрижена, а на държавата не и пука - това не е ли шизофрения и то радикална. Партията си търси млада любовница. Вече знаем дори и колко е готова да плати - цял милион само и само да бъде обичана.
В един от великите вицове за Перник, край лют и своенвравен, се казваше, че перничанин с различна сексуална ориентация е перничанин, който не пребива жена си след секс. С други думи, пернишкото разбиране за любовта е малко по-различно, отколкото партия ГЕРБ предполага. В Пернишко всичко е люто и твърдо като замръзнала бутилка със сливова ракия. Така че, ако управляващите са си наумили да участват в тази любовна история, трябва отсега да тренират.
Че когато винкелът заиграе, любовта ще се нажежи до червено.
Като за един милион лева.
