Ако си мислите, че страничен наблюдател на политическите процеси разбира какво се случва в България, дълбоко се лъжете. Всичко зависи от това коя информационна агенция четете.
Ако четете едната, ще имате усещането, че навън кипи всенародна революция, а бунтовните тълпи помитат отрядите на олигархията по своя буреносен път.
Ако четете други, ще останете с усещането, че пет келеша разиграват цялата държава.
Ако четете трети ще ви порази усещането, че всички са идиоти, които се мотаят като мухи без глави.
Изобщо четенето на медии в тези бунтовни времена е екстремно занимание. Защото всяка от тях се опитва да предпоставя края на този процес, а не да информира какво се случва. Медиите почват да губят основното си качество - да са носител на истинска информация. В този прекрасен и гневен свят те все повече заприличват на бухалка, която се стоварва върху мозъка на незащитения читател.
Тези дни една медия дори оплю идеята за обективност. Не било правилно да се канят хора, които не приемат протеста, защото това можело да се нарече обективно, но не било истинно.
Въобще битката за медиите, а и самите медии, заприличаха на древен схоластичен спор. Вече имаме не битка за информации, а борба за създаване на действителности. Това е епичния медиен сблъсък - заглавията на коя агенция по-ефектно ще промият мозъка на публиката. Заради това човекът отстрани не само не може да си състави мнение, ами има чувството, че наблюдава бунт в психиатрия, напълно излязъл от контрол. Заради това човек вече не може и на революцията да се зарадва, ей. Защото всичко зависи от това по коя телевизия ще я излъчват.
(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
