О, Азисе, възпей оня гибелен гняв на титана финансов,
който донесе безбройни беди на руските орди,
дето иска да пляска цяла сюрия експерти
и бодро провикна се: "Пак тези атомни демони ще ги пердашим".
Тъй волята на Световната банка като зевсов гръм разшири се,
Дянков потомък небесен сви юмруци и ядно завика:
"Спрете ги тези руснаци, че толкова бой ще ги бия,
аз пари за пенсиии дори не извадих, на тях ли ще дам да ги питам"...
Така би трябвало да започва новият омировски възторг пред думите на финансовия министър Симеон Дянков от последните няколко дни. В цяла серия от медийни изяви вицепремиерът успя да се закани, че ще пляска руснаците, защото искат неустойки от България, че търпението му към холандския инат за Шенген вече е изчерпано, както и че никой не бива да се надява на пари, поне преди началото на новата (изборна) година.
Ето как един министър може да послужи като генератор за национално самочувствие. Край вече с умилкването на великите сили! Стига вече с позите на политическия лузър, Дянков ни показа как трябва да действа истинския държавник – к,ви са тия дебати, преговори и други слабачески дивотии. Направо хващаш боксовите ръкавици и почваш голямото пляскане. Най-накрая си имаме министър - геополитически хулиган! Дръжте се, руснаци, че ще останете без зъби.
Това, което бардът на съвремието Азис обаче няма да успее да възпее е нещо друго. Представете си Меркел да каже, че ще пляска руснаците. Това ще е новина във вестниците по цял свят. Или Обама да изтърве подобна фраза - ще се вдигне шум до небето.
А думите за пляскането на Дянков дори не могат да развълнуват неговите съседи. А в Европа дори няма да си направят труда да ги чуят. Което ясно показва какво мислят за него и за неговите побойнически напъни. Игнорират ги напълно.
Как се пееше в онази песен от средата на прехода: "Пляс, пляс, педалите, водно колелооо".
Това е Дянков - много пляскане, но по водата.
За едното нищо.
О, Азисе, защо не уби рабът финансов твой с глупави песни?
