Национален всекидневник предупреди, че ГЕРБ готвят промени в Изборния кодекс, които ще им осигурят служебна победа на парламентарните избори догодина. Ако първата по гласове партия води с поне 5%, тя получава като бонус толкова депутатски места, колкото й трябват, за да стане парламентарната група 121. С други думи - мнозинство и възможност за еднопартийно управление. Видни управляващи веднага отрекоха да имат такива идеи.
Като имаме предвид както драматичното разминаване между думи и дела при ГЕРБ, така и унищожителната властова лакомия на тази партия, допускаме без никакво колебание, че този нагъл номер с изборните правила се върти настойчиво в нечии управленски глави.
Анонимните източници, подали информацията, аргументират идеята с необходимостта от парламентарна стабилност и се позовават на Гърция. Вярно, в южната ни съседка спечелилата партия получава 50 места бонус. Но на тях явно не им е минавало през ума направо да заковат бонус "мнозинство". Този месец Нова демокрация, която спечели най-много проценти, дори с бонуса от 50 места успя да получи 129 места от 300-членния парламент. И бе принудена да търси коалиционна формула.
Защо все пак новаторите поставят условие за 5% преднина? Може би са абсолютно сигурни, че разликата между ГЕРБ и БСП не може да падне под този процент. Няма друго обяснение, защото приказките за парламентарна стабилност изобщо не се връзват с това правило. Колкото е по-малка разликата между първите две партии, толкова е по-нужна бонусна система, ако по този път се търси решение на проблема със стабилността на управлението.
ГЕРБ обаче трябва да имат предвид, че всяка идея, която цели да им подсигури служебна победа, рано или късно ще се върне като забравен компромат при тях и ще ги улучи в десетката. Защото след следващите избори пак ще има вот, след това още един и в тази дълга поредица рано или късно собствените им идеи ще ги унищожат като политическа сила. Това е странната справедливост на политиката.
Ако идеята наистина съществува, явно властовата лакомия на управляващите се превръща във властова булимия - непреодолимо влечение към поглъщане на огромно количество храна. Ако е така, нека ГЕРБ се огледат за по-подходящи примери, гръцкият не е най-добър. Да се обърнат например към Еритрея. В тази държава Народното събрание, създадено през 1993 г., и до днес не ще да се разпусне, Исаяс Афеверки е и президент, и министър-председател, и председател на Народното събрание. През 2001 г. всички печатни медии са закрити, единствената легална партия е Народен фронт за демокрация и справедливост, пак от 2001 г. се обсъжда Закон за партиите, който трябва да осигури плурализъм.
Обсъждането продължава...
(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
