"Смъкнете излишните килограми! Отървете се от мозъка!".
Това призоваваше в един легендарен афоризъм сръбския сатирик Нинус Несторович. Както всяка шега и тази може да бъде разчетена като разтърсващо философско откровение. Защото в България винаги има хора, които редовно ни предлагат тази диета - да се лишим от мозък, за да изглеждаме безвъздушни, красиви, нереални и тъпи.
В този стил на политическа стилистика дойде и предложението на партията на Меглена Кунева "България на гражданите" за намаляването наполовина на партийните субсидии в България. Ако можехме да окачествим това само като популизъм, вероятно нямаше да е толкова дразнещо. Това обаче е популизъм на дребно и издава не стратегическо, а обсебено от моменталния пиар мислене.
Нека да припомним няколко фундаментални неща. Идеята за субсидии на партиите не идва, за да се ограбват данъкоплатците, а за да се въведе ред във финансирането на политическите субекти. С години българското общество негодуваше, че партийните централи стават заложници на неясни интереси и тъмни схеми, за да си осигурят пари и субсидиите дойдоха като решение именно на този проблем. Още нещо - субсидията осигурява финансова независимост на опозиционните партии и така не дават възможност на упрявляващите да затегнат икономическа примка около шията на своите противници. Тоест - парите, които данъкоплатците дават, не са хвърлени на вятъра, това е инвестиция в чиста среда, демокрация, инвестиция в нормални отношения и прозрачност на политическите субекти.
Ако субсидията на партиите бъде отнета или драстично намалена, това веднага ще се отрази на политическия живот. Той отново ще стане тъмен и мътен като съзнанието на депутат от мнозинството, прекалил с чашките на благотворителен коктейл. Идеята за намаляването на субсидиите не е признак за решителност, а е начин да се даде рамо на сегашното управление. Те отсега се опитват да концентрират огромни ресурси, за да си купят победа на вота, а обезсилването на опозицията ще им дойде като политически джакпот.
Тази идея повдига доста въпроси около опозиционния характер на партията на Кунева и около прокламираната непорочност на нейните членове. Това е една партия с умишлено предизвикана амнезия, защото си мислят, че като се правят на различни, всички ще забравят предишните им биографии. И ако смисълът на тази непорочност е да се дават идеи в услуга на ГЕРБ, то значи Кунева наистина се очертава като любимата партньорка на Борисов за политически танц. Трудно е да вярваш на думи, когато идеите, които предлагат, приличат на черен виц.
С такива идеи партията на Кунева съвсем се оприличава на един друг афоризъм на великия Несторович: "Най-смелият опозиционен лидер попита главнокомандващия дали може да отиде да пикае, а когато той му каза, че не може, защото му е спешно необходим, великият опозиционер се напика от щастие!"
Оглеждайте внимателно "България на гражданите".
Просто не се знае кога щастието им наистина ще ги надвие.
