Руснакът Сергей Василиевич Зубатов е влязъл в историята на световното полицейско дело с един свой изключително иновативен акт. През 1901 г. Зубатов предлага полицията в царска Русия самичка да създаде профсъюзи, които да организират работниците. В неговата бюрократична фантазия това е особено оригинален начин властта да държи под контрол цялото работническо движение, което точно в този момент започва да става голяма сила. В Русия и до днес този полицейски порив за абсолютен контрол е известен като "зубатовщина", а ирониците още по онова време кръщават опита «полицейски социализъм» - нещо, което тормози Зубатов до самия край на живота му през размирната 1917 г.
Историята очевидно обича да се повтаря по полицейски. Защото, ако се опитаме да проследим поведението на нашия кабинет в кризисни политически ситуации, ще можем да видим блясъка на лъчистата и незабравима зубатовщина.
Младите хора на България излизат гневни и запречват "Орлов мост" в своя честен порив да спасят последното обществено пространство (природата) от ръцете на олигархията. И изведнъж от политическото нищо се появява нещо, наречено "Природата за хората и регионите", което проявява остра агресия към всяка идея за зелена политика и посреща с аплодисменти депутатите от ГЕРБ. Тази маневра обаче позволява на кабинета да изтупа всяка отговорност от себе си и да започне да се държи не като враг номер 1 на младите хора, които искат природа, а като някакъв арбитър, който мъдро се опитва да разреши обществен конфликт.
А обществен конфликт няма. Нормалните хора искат природа. Единствено алчни собственици, близки до ГЕРБ, те и само те имат нещо против това. ГЕРБ се опитва да работи като фабрика за гражданско общество - да си създава псевдограждански структури, които да замаскират вината и бездействията на властта. Полицейските синдикати обявиха, че ще протестират, но само два дни по-късно се пръкна алтернативен полицейски синдикат, който очевидно съществува единствено и само, за да благодари всекидневно на ръководството на МВР. Същото се получи и при пациентските организации.
Властта се опитва да се заобиколи с квазиструктури, без да си даде сметка, че когато се опираш на ментета, няма как да упражняваш автентична власт. Твоята власт също става менте като всичко останало. По примера на иронията към Зубатов можем да наречем това "полицейско гражданско общество".
Развихрената зубатовщина е просто една неосъществима полицейска утопия. Колкото и да се опитваш да дискредитираш идеята за протестиращи граждани, като създаваш илюзорни структури на доволни граждани, това е все едно да се разхождаш с бомба в ръка. Защото изчистването от отговорност и заемането на позиция над "обществения конфликт" престава да работи. Просто полицейските палки винаги се оказват безпомощни пред реалността. Зубатовщината винаги рухва като театър, когато хората знаят какво точно искат.
А може би заради това властта е толкова нервна напоследък?
Тя просто осъзнава, че възможностите да й се размине стават все по-малко.
