(постмодерен политически кавър)
Една от песните на прехода беше "Последен валс". С нея младото и мощно СДС тогава се опита да вземе идеологическа преднина пред левицата и да обяви своята победа, която трябваше да е вечна, историческа и непреходна.
Днес, когато виждаме последната епоха на сините, човек неусетно се сеша за онези величествени дни и съзнанието само ражда новата версия на песента. Аз се заех с неблагодарната задача да пресъздам наново политическите пориви.
"Последен валс"
Днес танцувам последния валс
да си вземем син сбогом, любима;
ще те помня до изборен час,
с теб танцувахме 20 години.
Синьо лъвче ти обеща
и нали беше млада, свенлива,
взе една командирска лъжа
и генералска ласка красива.
Последен валс...
Сбогом, любима...
Ти разцепи и атом дори
и загуби и смисъл и име.
Времето ти присвои,
но понеже, обаче, защото,
сини люспи покриха дори
парламентът на цяла Европа.
И разделите ти предвеща,
политическа рана след рана,
сто измени или сто и една,
политиката оргия стана.
Последен валс...
Сбогом, любима...
Ти разцепи и атом дори
и загуби и смисъл и име.
Да запием от мъка сега,
синята рокля се свлече.
Теменужката прецъфтя,
а лъвчето се самоопече.
И да кажем брутално сегаааа,
айде, махайте се вече!
