Президентът Росен Плевнелиев удивително напомня на Чешърския котарак от книгата на Лус Карол "Алиса в страната на чудесата". Литературното животинче притежаваше една странна особеност - да изчезва и да се появява, когато пожелае. В страната на чудесата това поведение не предизвиква въпроси, то дори подпомага щастливия край. В изтощителната българска реалност обаче да си имаш Чешърски котарак за президент е вбесяващо, защото предизвиква постоянното усещане за медийна лудост.
Оставяме настрани цялата поредица от гафове, които Плевнелиев сътвори откакто стана държавен глава. Но държавният глава не е взел ясна позиция по важен обществен проблем откакто е поел поста. Той е затворен в алтернативната си богаташка вселена на клъстери, бизнес-закуски и помпозни яйца, които да бъдат подарявани на папата. Но, когато се появи обществена криза или огромно недоволство, президентът изчезва от хоризонта като Чешърска котка и сигурно притихва в тайното си скривалище, докато бурята отмине.
Случаят с уволнението на Мирослава Тодорова е ясна демонстрация на това. Първият ден президентът почти не взе отношение по проблема. Реакцията му беше: "Имам доверие в българското правосъдие". Неговият екип го измъкна от блаженната отпуска в Евсксиноград, организира му спешно пиарско събитие, за да се демонстрира, че президентът не почива, а усилено размишлява по кризисните въпроси. Държавният глава обаче изключително литературно изчака първо да чуе реакцията на премиера и едва след това започна да изразява ясна позиция. Чешърски котарак - уж е тук, а може и да го няма.
Плевнелиев няма самостоятелен политически живот. Той е като институционална сянка на премиера. Оттегля се призрачно в бизнес-сферите и изобщо не взима отношение по големите проблеми на деня. Някой да чу президентът да коментира шоковия удар с цената на тока, която скочи с 13 на сто? Някой да го чу да вземе отношение по скандалните поправки на закона за горите, преди Борисов да обяви, че е необходимо да се наложи вето? Плевнелиев се движи след събитията, живее в собствен свят, няма присъствие и съвсем не е трудно да забравиш, че го има в политическия пейзаж, пардон, фауна.
Още един куриозен случай. Само преди около седмица пред вестник "Ди Велт" той обяви, че България рано или късно ще се присъедини към Еврозоната, защото това е национален приоритет. Само няколко дни по-късно се оказа, че президентът почти не мисли това, по-скоро мислел, че сега ни е още много рано за подобно действие. Трудно е да разбереш някого, който все отсъства от общественото пространство.
Плевнелиев е като картината на Дали с разтичащите се часовници - политическа смес, която не заема точна форма и никога няма да има такава.
Той е голямото отсъствие в българската политика.
Една черна дупка.
Човекът, който го няма.
Котаракът от старата книга.
Мяууу!
