Няколко минути преди Нова година направих зашеметително политическо откритие.
Не знам как се е случвало така, но президентските речи от последните 5-6 празнувания на Нова година ми се губят. Не съм ги слушал на живо, не съм се интересувал много какво точно е казал Първанов, защото всички са наясно, че един истински държавен глава не може да си позволи да говори истината в такава празнична реч.
Истинският президент обаче трябва да си дава сметка, че народът вече е твърде весел, твърде преял, твърде пиян или твърде непукистки настроен, за да не затормозява излишно излъгалите се да останат пред телевизорите с тъжни погледи, видеомонтажи и фон на речта, който прилича на декор от "Хари Потър".
Тази година се оказах от групата на хората с малшанс и имах възможност да се насладя на речта на новия президент Росен Плевнелиев в новогодишната нощ. Очевидно екипът на държавния глава много е мислил как да разграничи режисираното му участие в празника на хората от изявите на Първанов. Това винаги е рецепта за политическа катастрофа, защото най-вероятно някой пиар-махмурлия е бил озарен от възвишената идея, че Плевнелиев трябва да говори на фона на библиотека, елхичка, кожено кресло в приглушени тонове и с монтирани от време на време кадри от важни събития.
Хубаво е човек да знае нещо много важно - колкото и да оригиналничиш в новогодишната нощ, общо-взето около 4 души в цяла България ще чуят какво им говори президента, а поне половината от тях (социологически неизбежно е) са остра опозиция на властта и Плевнелиев им действа като внезапно хапче за яростен махмурлук.
След като успях да преглътна фона ала "Хари Потър", загрижените снимки от време на време и идеята, че Плевнелиев стои сериозен (друга драматична грешка - президентът така или иначе е в остър дисонанс с обичайното си поведение, изразяващо се в усмивка в стил "взех си щастливите хапчета, разбрахте ли, розови слончета"), реших да надделея над изпитата крушова ракия и да се опитам да чуя какво всъщност говори Плевнелиев. Честно да ви кажа - половината смисъл на речта ми избяга, защото ми беше трудно да възприема как един богаташ, който се е домогнал до властта, говори, че парите не били ценност и децата трябвало да бъдат възпитавани, че те (парите) са само средство. Подписвам се под тези думи, но казани от герой от филма "Хари Потър" (добре де, злобея) изглеждат леко смешни. Парите не са ценност, но е хубаво хората да ги получават от време на време. Под формата на редовно изплащани заплати и доходи, които не зъзнат във фризера. Много е готино богаташът да ни учи, че парите не били важни. Сигурно е така - като ги имаш, изобщо не са важни. Парите винаги са проблем, когато ги нямаш. Тогава те стават център на света ти, ама милионерите няма как да го знаят.
Изумителна беше и вътрешната парадоксалност на съдържанието. За Плевнелиев не беше проблем в рамките само на 2 минути да мине от това, че обществото трябва да бъде по-солидарно, до това, че нацията ни не трябвала да бъде от мрънкалници, които чакали някой друг да им свърши работата. В този логически преход има логика, защото солидарно общество не означава банда от готованци, ама ако наистина искаше да бъде солидарен, президентът, освен всички изброени красиви неща в своята реч, можеше да спомене, че тази година беше на бурни протести, на общество, което застана срещу властта. Всъщност, до "Дондуков 2" тези новини може и да не са стигнали.
Заради това, вместо да говори срещу носталгията и да призовава за нейното забравяне, президентът, в своята новооткрита роля на герой от "Хари Потър", можеше поне веднъж в политическата си кариера да каже истината за българската реалност. Щеше да му се размине.
Сериозно.
На Нова година никой не слуша.
Вероятно не съм прав да бъда толкова строг към един политик без никакво съдържание, към господаря на позата. Не съм очаквал от него бурни философски трактати и революционна реч за сваляне на кабинета. Но пък никога не съм очаквал и такъв апотеоз на Декора над присъствието поне на някакъв смисъл.
Тогава, вече призори, си казах, че краткото клипче с речта на президента трябва да бъде излъчвано многократно. То е идеалният символ на властта.
Властта, която смята, че спецефектите могат да заменят реалността.
Властта, която си избра "Хари Потър", ама дори не му написа добър сценарий.
Честита новата 2013 година.
Има един позитивен факт - само още четири новогодишни речи и Плевнелиев вече няма да е президент.
