Българските управляващи май наистина ще напъхат в Конституцията под строгия поглед на "Меркози" ограниченията за бюджетен дефицит и публичен дълг. Внимание: да не си мислят гражданите обаче, че с това държавата поема някакви ангажименти. Ангажименти поемат самите граждани - да бъдат със замразени доходи, да дават пари под масата за здраве, да се чудят ще останат ли училища в България - задължения, които ние многократно сме описвали.
Интересно обаче защо спират само до бюджетния дефицит и дълга. Ако това стане факт, логично е тези ограничения да бъдат балансирани с други ограничения. Защо в Конституцията да не бъде записан таван за безработицата? Например 6% (виж утрешната статия на проф. Иван Ангелов).
Това вече е истински ангажимент на държавата. Като тя види, че безработицата е станала, да кажем, 9%, веднага взима заем, без да нарушава тавана за дълг, и започва да създава предприятия. Да кажем за отглеждане на овце, кокошки, пчели или нещо друго. Какво ще бъде то, зависи от лобистката работа на нашите търговски аташета, които знаят каква българска стока може да пробие на чужди пазари и каква не.
Важното е обаче да се види, че държавата поема реален ангажимент - че политиката, която осъществява, няма да води до голяма безработица. Това се нарича социална загриженост.
И за да не помислите, че тази идея е някакъв необолшевизъм, тя може да бъде мотивирана изцяло по пазарен начин. В новите предприятия ще се канят безработни, ще им се плащат заплати, те ще ги харчат в магазините и така ще стимулират родната икономика. После ще плащат данъци, с което ще помогнат на бюджета, а стоката ще се продава, от което влизат допълнително пари.
Кризата може да има и различни решения от постоянното рязане.
Братя Ружеви
