(анти Кари Брадшоу размишления)
Ако бях Кари Брадшоу (но не ме прокълнавай по този начин, о, боже на телевизията) нямаше да си губя времето с описания на взаимоотношенията между секса и града. Да правиш секс с цял град е цел амбициозна, спираща дъха и интригуваща, но уви, от философска гледна точка поставеното условие на задачата е дребно, а следователно и научно невдъхновяващо.
Виж, да водиш рубрика за "Сексът и политиката" - това е вече постижение. И най-важното - в тази рубрика трудно можеш да употребиш фразата "пеперудки в стомаха", освен ако не се опитваш да опишеш по поетичен начин биологичните повици за повръщане, когато видиш поредния бюджет на Симеон Дянков.
Някой някъде беше изчислил, че във всички сезони на "Сексът и градът" четирите приятелки вкарват в спалните си едно доста внушително количество мъже. И жени. Обаче, ако се замислите, нима изборите не представляват нещо подобно. За 20 години България смени доста политически партньори в своето сърце. Да не говорим, че имаше четири години, в които официално се говореше за тройка (Трима партньори на власт - това дори може да стане поза в някой наръчник по политическа Кама сутра) което подсказва, че българите съвсем не са чак толкова консервативни, колкото се опитват да се изкарат по форумите, когато плюят някоя фолкпевица, че си е показала циците.
Историята на българския секс и политика е показала, че народът лесно се изтощава от любовта с една партньорка и още на втората или третата година от връзката с нея започва да се оглежда за нови по-привлекателни парчета. Нещо повече - започва да им изневерява с тях още по-отрано, както веднага биха казали закалените воайори на сексуалната политика - социолозите.
Не напразно историята на прехода започна с песента "Развод ми дай". В нея освободеният от оковите на моногамията лирически герой заявяваше своето желание да се оглежда за нови партньорки, за нови приключения и казваше, че няма време, защото му остава само "половин живот". А, както всеки от Тибет би ви казал, половин живот не стига да изучиш дори и три пози от древните наръчници по тантрически секс.
Преходът започна, електоратът започна да се подготвя за вълнуващ сексуален живот в новите условия, защото демокрацията е нещо като флирт. Описан от женска гледна точка (нека да приемем, че колективния народ изразява женското начало) всичко започна прекрасно - началото ти поднасят цветя, после те канят на вечеря, гледат те в очите, омагьосват те, палят свещи, канят те в спалнята, но точно когато си мислиш, че си ударил джакпота, ти казват да си седиш в кухнята и да си траеш, докато съпружеското тяло е събрал приятелите да гледат футбол и да играят покер. Мисля, че всички сексуални фрустрации на политическа основа, които после се появиха в националния характер, се появиха заради този първоначален провален флирт. Народът се изплаши. След като забегна за кратко с нова партньорка, пак се върна към предишната, защото познатият секс е по-добре от никакъв секс, нали?
Обаче неспокойната авантюристична душа на народа не пожела да се примири с това положение, сивотата отново надделя и тогава хората го удариха на живот. Резки смени на партньорки, нови партии, нови пози, нови удоволствия. Кой може да каже, че бурното начало на 21 век не беше време на мащабни експерименти? И то такива, че Кари Брадшоу би се изчервила като монахиня, която случайно е влязла в порнокино.
Сексът и политиката имат общо начало. Двете докосват едно и също място в мозъчната кора на хората и заради това вероятно повечето политици бъркат народа с жените си и правят с народа това, което собствените им съпруги едва ли биха позволили някога. А народът е търпелива любовница, склонна е да позволи известна палавост, може дори да покаже ентусиазъм понякога. Но от холивудсите филми знаем, че точно този тип женска емоционалност понякога финишира с окървавено шило за лед. Пеперудките в стомаха тук се появяват не заради неразрешени екзистенциални въпроси, а защото народът има нуждата от семеен уют, кроткост и благост, а го канят единствено в поредната оргия.
В един стар виц, който Бодрияр бе цитирал в книгата си "Америка", се разказваше за един младеж, който по време на оргия решил да свали своята партньорка с въпроса: "А какво ще правите след оргията". Не знам дали е много смешно. Трябва да е, защото обикновено целта на случайните срещи беше да видиш жената, която каниш на среща гола. Сега в епохата на сексуалното политическо разнообразие хората се поопариха и вече мечаят за уют и спокойствие...
Кари Брадшоу от Ню Йорк няма да разбере това.
Но народът от България ще закима съгласно с глава.
