След като изкара в политическа летаргия последните няколко месеца, Външно министерство реши да обяви отново на света своето присъствие. Ведомството на Николай Младенов излезе с разтревожена позиция за това, че Северна Корея възнамерява да пусне ракета спътник в периода 10-22 декември.
Правилна, мъдра, държавническа позиция. Половината Подуяне от три месеца насам не спи, разтревожена от мрачните планове на севернокорейския лидер Ким Чен Ун да пуска ракети в световния космос. Хората по кръчмите нямат друга тема, освен тази, а дори на местния пазар обсъждат възможността да поставят лозунг: "Ким Чен Ун - враг номер 1 на българската демокрация".
Вън от шегата обаче подборът на теми, по които Външно министерство решава да излезе с позиция, е изключително подозрителен. На подобен гневен текст от българска страна бяхме свидетели и след като станаха ясни присъдите на пънкарките от "Пуси Райът" в Русия. Друга тема, по която България спокойно можеше да мине без абсолютно всякакво мнение.
Външната политиката на страната ни в момента прилича на поведението на най-добрия приятел на кварталния хулиган - скрит в сянката му, той никога няма мнение, освен мнението на своя основен покровител.
Защо Външно не е така гласовито за македонската истерия спрямо България? Николай Младенов тогава заговори за някакви въображаеми червени линии, които щели да бъдат наш ориентир в геополитическия хаос, но целият гняв спря единствено дотам.
България има очи за Северна Корея, но е удивително сляпа за съседите си на Балканите. Това не е външна политика, а само нещо като фентъзи роман. Заради това обърнахме поглед и към страшното чудовище - Северна Корея и нейната ракета, най-големите заплахи за спокойния сън на народа.
Корейците са коварен народ. Никак не изглеждат заплашителни. Странни - да, но заплашителни в никакъв случай. Заради това е лесно да упражняваш в резолюции на техен гръб. Ракетата им спътник я литне, я не. Ама Ким Чен Ун сигурно още дълго ще бъде основен враг на МВнР. Просто е по-лесно.
