Никога няма да ми писне да ходя на Бузлуджа. Хей, аз съм социалист - за мен този връх винаги ще остане притегателно място. Дори и когато не харесвам хората, които ме поздравяват от трибуната.

В крайна сметка идеите, които ни събират на Бузлуджа, са надживели много хора, със сигурност ще надживеят и нас. Както и хората, които говорят с празни думи за тях и са като картечници за клишета...

Обичам да си спомням за най-смислената Бузлуджа, на която съм бил. Беше 2005 година. Началото на август. Времената бяха почти истерични. Първият опит за съставянето на кабинет на Сергей Станишев, правителство само на БСП и ДПС, се бе провалил. НДСВ се държаха като политически примадони, десницата, натикана в ъгъла, злобееше радостно. Тогава на Бузлуджа 60 хиляди души показаха на Станишев, че те стоят зад него. Дадоха му да разбере, че го подкрепят. Както и да го погледнеш - величествен миг.
Съвсем сериозно - гледах хората тогава и очите ми се пълнеха със сълзи. Защото няма по красив миг от този да разбереш, че цялата поляна е пълна със съмишленици, че тези хора също като теб имат идеи, които осмислят живота им. Тогава Станишев им каза: "За мен няма по-голяма чест от тази да бъда лидер на БСП!".

Аз вярвах в думите му и се радвах, че времената може да са всякакви, че българската политика може да е на посредствено ниво, но пък ние винаги, ама винаги ще спечелим битката за морала.

2005 година беше страхотна година.

Обичам да си спомням за онази Бузлуджа, както човек обича да си спомня невинните си и наивни години. В наивността има нещо ужасно привлекателно и светло, защото е лишена от цинизъм и черно знание.

После с ужас видях как иконата на морала Станишев постъпи ужасно безчестно и гадно като запуши своята партия, отказа да си подаде оставката и я направи свой политически заложник. Опря пистолет в главата на идеите, изсъска на партийните членове и запрати БСП в състояние на черна апатия и метафизични спорове. Изкара една година в опити да избие собствените си комплекси и апокалиптични предсказания за бъдещето.
Естественото вината никога не е била само негова, не само той се подигра с вярата на онези хора от 2005 година, но той е лицето на тази подигравка. Така се случи.

Вероятно историята не е справедлива към Станишев. Но към кого е?

Аз все още вярвам, че той е имал най-чисти намерения, но когато чистите намерения водят до кошмарни резултати, не можеш да очакваш овации и скандирания. Когато чистите намерения започват да приличат на наркомански видения на препушил дзен-будист - нищо добро не те чака!.

През 2009 и през 2010 година ходих на празника със свито сърце. Вече бях склонен да виждам нещата, които радостно пренебрегвах преди. И това е ужасно.

Естествената склонност на хората е да вярват в нещо, да вярват в някого, да вярват, защото така трябва. А аз отивах с недоверие към върха. Не, не към хората - към тези, които заставаха на трибуната. Защото тези на трибуната постъпиха нечестно с всички останали. Както и да е. Стотици пъти съм писал това, вече дори е досадно за самия мен.

2005 година ми липсва. Но пък през 2010 година схванах нещо много по-важно. Никой никога не бива да свежда своите идеали до пет или шест души. Човек трябва да вярва в хората, но не е задължително да обича костюмарите на трибуната. Можеш да вярваш в левицата без да я олицетворяваш със Станишев или някой друг. Заради това няма да спра да ходя на Бузлуджа, просто не искам да подарявам всичко на тези, които се изгавриха с идеите. На тези, които поканиха олигарха Николай Банев на върха. Това е големият смисъл на ходенето до Бузлуджа, дори и когато си разочарован. Защото онези, които през 1891 година създадоха БСДП биха изгонили с шутове половината трибуна. Ох, как биха ги наритали! Само да припомня онези от 1891 година са написали:

"Че по тоя начин сега у всички цивилизовани народи са унищожени всички дребни занаяти, ситната търговия и дребното домакинство и постоянно се унищожават там, дето ги има, а богатствата, капиталите се събират в ръцете на неколцина, които обръщат народите в сиромаси работници, в пролетарии.".

Интересно как се вписва Георги Гергов в тази картина? Или пък Николай Банев?

Онези от 1891 година още тогава са имали дързостта да предложат отпадане на смъртното наказание и оковите, равноправие между двата пола, унищожение на косвените данъци. Дали днес сме на висотата на тяхната визия?

Не сме. Да го кажем честно.

Днес сме се оковали с клишетата на сподавената вина на едно провалено ръководство. Хубаво е да си на Бузлуджа и да развенчаваш митовете на властта. Но да беше развенчал собствената си митология. Да си беше признал вината пред социалистите. Защото през 2012 година ще е много късно.

Хората пак ще са на върха и тогава. Защото този връх е на обикновените хора, които винаги идват с надеждата и мечтите си. А не на тези, които го използват като печат за още една година начело.

И най-накрая. Съжалявам, че ще го кажа. Силно съм разочарован от някои от представителите на Младежкото обединение на партията. Особено от онези, които си позволиха пошлата, ненужна, безвкусна четка за това, че Станишев ще бъде лидер и през 2030 година. Страх ме е, ужасно ме е страх, че за тях това не е било шега...

Харесвах 2005 година. Но се радвам, че доживях до 2010. Ще го кажа патетично. Разочарованието не ме уби, направи ме силен. Защото знам, че ще имам очи да се качвам винаги на Бузлуджа.

Знам, че и други също няма да спрат да идват, независимо от провала им. Но се надявам, в името на спасението на душите им, да се чувстват поне малко виновни. Един ден годишно.

На Бузлуджа поне.