Темата за принадлежността на кредитните милионери към ДС винаги предизвиква необичайно политическо оживление. Все едно обществото колективно открива Свещенния граал на прехода. Но както всяка митология и тази има своите тъмни страни.
Приемаме, че част от кредитните милионери са били агенти на ДС. Веднага обаче изниква въпроса - с какво те са по-лоши от кредитните милионери, които не са сътрудничили на органите? Какво точно прави едните по-лоши от другите? Това е все едно да делиш крадците на блондини и брюнети и да твърдиш, че блондините са по-добри.
Зациклянето в темата "кредитни милионери - ДС" не само не дава цялостен отговор за разграбването на България, но дори повдига основателно съмнение доколко такъв отговор изобщо ще бъде получен. Дори и при впрягането на цялата мощ на митологичното съзнание, пак е трудно да повярваме, че една организация, пък била и тя мощна като ДС, е в състояние да разграби една държава по описаните в обществените подозрения механизми.
Но може би и тук пушилката ще протече по изпитаната схема. Сатанизираме едните, за да могат другите да се измъкнат като ангели с легализирани капитали, узаконени кражби и тапии, че никога не са били агенти на ДС. И какво от това? Нима това отменя факта, че те също са част от разграбването на страната?
Според Екатерина Бончева от Комисията по досиетата, ако не били кредитните милионери от ДС, днес държавата щяла да има пари за болници. Интересно защо тази гласовита дама не каза нищо за незаконните милионери без досиета. Или може би тези от втората категория вече не са от Свещенния граал на прехода. Катерично не.
Те май трайно са станали свещенните крави на този незавършващ период.
