Напоследък все по-често чувам любимата мантра на прехода - как по-добрата част от България си е била шута от страната, за да просперира в чужбина. А тук сме били останали класическите лузъри, примирилите се, овцете, послушковците, некадърниците, тъпанарите, мълчаливите, абе цялата историческа измет на епохата. Идеята за Терминал 1 и Терминал 2 като изход също е част от тази легенда. Значи в мига, в който почувства суперисторически сили в себе си, отделния индивид си купува самолетен билет, маха се и отива да поправя света.
А България - да се оправя както намери за добре.
Смятам този мит за изключително вреден.
Тези, които се махнаха, са решили така, изборът е техен, дано животът им се нареди, желая им само най-доброто, но трябва да приемат факта, че те предварително изгубиха битката. Дано да им е по-добре в чужбина, но историческият избор на човек никога не е "да остана или да замина", а по-скоро - "какво мога да променя". Тези, които хванаха самолетите, избраха да не променят нищо или да променят своите собствени животи. Това е легитимен избор. Дано да са щастливи с него.
Тези, които останаха тук, обаче не останаха, защото са някаква лузърска утайка.
Тези, които останаха тук, просто запазиха жива надеждата си, че нещо може да се промени.
Историята е жестока любовница.
Тя всекидневно се опитва да ти докаже, че си сбъркал. Но човек има само един живот, тоест един-единствен шанс да се опита да промени света. Изтървеш ли го, можеш да се опиташ да пиеш студена бира пред чуждо море, но горчилката със сигурност ще остане.
Забелязвам, че напоследък "историческата утайка", която не беше толкова съвършена, че да иска да замине, се активизира. Недоволни граждани се самонарекоха Сган и записаха протестна песен. Страстите около "Орлов мост" не са затихнали. На всеки втори ъгъл виждаш някой радикален кадър със замечтан поглед, който ти обяснява, че сега е моментът да се променят нещата.
Във въздуха витае нещо.
Хората обикалят и чакат някаква промяна. Във Варна щяха да вдигнат общината във въздуха, защото се опита да застрои Морската алея. Очевидно лузърите са превъзбудени.
Разбира се, тези, които хванаха самолетите, няма как да го разберат. Те си имат други страсти - печелят пари, инвестират в нов живот, градят кариери, печелят още пари, но наистина не знаят какво губят.
Наистина е несправедливо. Ние можем да сме граждани на света, но сме в състояние да се опитаме да променим една-единствена страна. Това е. Аллах не е разсипник в отпускането на политически цели.
Преди много години ми попадна изключително интересна книга - "Стрелецът с око и половина" на руския поет и писател Бенедикт Лившиц. Лившиц принадлежи към артистичната група на футуристите, приятел е на Маяковски и в своята книга, която пише през 1933 година, си спомня за интелектуалния кипеж в Русия, започнал малко преди Първата световна война и приключил някъде със смъртта на Ленин. Атмосферата в тази книга удивително напомня на България днес. Това е време на идеи, които никой не осъществява, но всеки подхвърля във въздуха, защото идеите не могат да стоят в спокойно състояние, те просто настояват да бъдат изговорени.
Странно е, мама му стара, в епохата на най-голямото политическо безвремие, изведнъж видях кипеж, който май нищо няма да донесе, но е престъпление да го пропуснеш.
Ето една красива причина никога да не си се замислял сериозно за Терминал 1 или Терминал 2.
Представям си себе си като емигрант.
Леле.
Проблемът ми винаги щеше да е, че мога да напусна България, но няма начин да избягам от себе си. А това "себе си" у мен винаги настоява да се интересувам от света, защото, ако не го правя и Терминал 1 няма да ме спаси.
Дали тези, които хванаха самолетите, знаят това?
