За първи път идея, която излиза от представител на тази власт ми харесва - преди няколко дни вицепрезидентът Маргарита Попова лансира предложението да бъде премахната доживотната присъда без право на отмяна. Българското общество обаче е отвикнало да мисли върху такива проблеми, защото те надхвърлят истеричната среда, в която сме потопени всеки ден. Да не говорим и за друго - България е страната, в която три четвърти от активните фейсбук-потребители опищяха света в защита на един иконописец, който гръмна младеж, бягащ от него, защото го смятал за крадец.

Абсолютната несправедливост на обществото, в което живеем, просто вече ражда своите могъщи демони.

Заради това ще се опитам съвсем накратко да синтезирам своите аргументи за това защо подкрепям лансираната идея.

Без да съм юрист, от доста време си задавам въпроса дали от наказание в такава степен (доживотен затвор без право на помилване) има изобщо някакъв смисъл. В страните, в които все още съществува смъртно наказание, например, заплахата от него в никакъв случай не е спряла престъпността. САЩ все още държи едни от най-високите стойности на престъпност, въпреки че всеки убиец е заплашен от възможността да се изпържи на електрическия стол или да получи смъртоносна инжекция.

Заради това възниква големият въпрос - какъв е смисълът от правосъдието изобщо. Да отмъщава? Да превъзпитава? Да е някаква комбинация от двете? Да служи като Дамоклев меч над обществото?

Пред лицето на жертвите на престъпления е трудно да се говори за обща проява на милост от страна на държавата. Защото жертвите наистина са по-важни от престъпниците. Те са невинните.

От друга страна, едва ли има нещо по-страшно от власт и държава, която може да убива или да те затвори завинаги. Властта развращава, както би казал всеки отделно взет член на нашето общество. А възможността за абсолютно наказание развращава по абсолютен начин, независимо от предпазните механизми това да не се случва. Просто човешката природа е такава.

Заради това въпросът дали трябва държавата да има абсолютен и доживотен контрол над един човек, който е престъпил законите, е доста дискутируем.

Аз не вярвам в държавата, която се изживява като отмъстител. Защото ми е ясно, че отмъщението не поправя нищо. Тежкото престъпление е акт, който не може да бъде заличен от лицето на земята. Както и да се отнесем с престъпника, злодеянието е

сторено и нищо не може да го поправи. Това е трагедията на човешкия живот.

Тук вече се намесва държавата. Тя трябва да изолира престъпника, да го накаже за стореното в степен, в която съответства на неговото престъпление.

Именно по тази тема трябва да се водят дебатите. Каква е степента на наказание, която е подходяща?

Много хора си мислят, че 20 години в затвор е лека присъда. Според мен изобщо не е. Това е много тежка присъда, защото 20 години са огромно количество от време. 20 години, разбира се, изобщо не изплащат страданията на жертвите на престъпление или на техните роднини. Но и абсолютно нищо друго не би ги изплатило. А това е проблем.

Правосъдието е човешкият опит за утопия. Защото то вярва, че един човек трябва да получи шанса да се поправи. Това поправяне, разбира се, не става доброволно. Но мисля, че е възможно.

Максималното наказание не е наказание, защото не оставя никаква друга възможност, не дава абсолютно никаква цел. То е безсмислено, защото се отклонява от основната цел на правосъдието - да се даде шанс на някой да бъде различен, след като изтърпи последиците от това, което е извършил.

Както смъртното наказание никога не е вършило работа за ограничаване на престъпността, така и доживотния затвор без право на помилване не е спрял нито едно убийство. Тъжно е, но е така. От тях наистина би имало смисъл, ако можехме да докажем, че съществуването им е изчистило страната от престъпления, ако наистина бяха лекарство срещу пороците. Но не са.

Наясно съм, че България не е готова за такава крачка. Но България не беше готова и за премахване на смъртното наказание, но в крайна сметка, добре е, че махнаха онзи проклет архаизъм от законите.

Нашата страна е разядена от системна липса на справедливост и заради това пиша този текст единствено в теоретичен порядък, понеже знаем как действа правосъдието сега - децата на елита се измъкват, ако съгрешат, обикновените хора страдат от цялата сила на законите. Ако имаше доверие в правосъдието, щеше да има и доверие в тази дискусия. Сега тя неизбежно ще прилича на пореден опит на управляващата класа да скатае своите хора от някаква тежка съдба.

В случая няма да приема, че мнението ми е единствено валидно.

Това е тема голяма, колкото е голям света.

Но държава, основана на отмъщението, няма да може да просъществува дълго.

А хората искат от правосъдието да отмъщава. Не ми се струва смислено.

Справедливостта има много малко общо с отмъщението.

Но вероятно това е тема, която ще можем да дискутираме едва след около 20 години.