Как Мишо Шамара и Сарафа свършиха всичко онова, което опозицията не направи през последните 3 години
Малко късно научих, че е имало епичен сблъсък между Мишо Шамара и Георги Лозанов с участието на Сарафа и при активния телевизионен ужас на Люба Кулезич. После успях да изгледам в интернет неговото участие и се вдъхнових. България е ударила такова интелектуално дъно, че очевидно единствено и само хулиганите ще могат да я спасят от самата себе си.
За това дъно са виновни дежурните интелектуалци. Телевизионните звезди като Георги Лозанов и Люба Кулезич, чиято единствена цел е с постмодерни клишета и презрение към обикновените хора всекидневно да обожествяват властта. Интелектуалците по нашите земи винаги са били услужливият език, който облизва калта от ботушите на управлението. А ироничното е, че тази любов се използва след това като камшик срещу обикновените хора.
Вземете за пример Люба Кулезич. Тя не е обикновената телевизионна вещица. Тя се е вживяла в ролята на шаман, на наказващ шамар срещу всеки, който се осмели да не харесва кабинета. Това е позата на слугинята, която си е въобразила, че е империатрица. И всичко това е примесено с чудовищно презрение към обикновените хора. Заради това от нейните предавания намирисва на сяра. Навремето Уго Чавес на една сесия на ООН каза, че на трибуната му мирише на сяра, защото предният ден от нея се е изказвал Джорд Буш - младши. Същото се получава и след Кулезич - нейното високомерие е опаковано в цяла серия от абсолютно нищо не означаващи интелектуални клишета.
Георги Лозанов е аналогична фигура. И той е от хората, които така са повярвали в своята необятна интелигентност, че не могат да видят нищо отвъд този нарцисизъм. Не могат да видят пропастта, която ги дели от обикновените хора, не могат да видят и истинското отношение на обикновените хора към властта. Те са повярвали, че техният интелектуален слугинаж е единствената възможна поза на добродетел в българския политически хаос.
И изведнъж се случи чудо.
Две неполитически фигури като Мишо Шамара и Сарафа, двама хулигана, които никога не са заявявали политически претенции, станаха обект на прокурорско преследване. И Люба Кулезич се опита да им организира телевизионна прокуратура като ги сблъска със себе си и Георги Лозанов. Тя така е повярвала в своето медийно величие, че вероятно си е мислела, че двама рапъри ще бъдат лесна хапка, бърза плячка в трупането на рейтинг в сърцето на премиера.
Само че се получи точно обратното, Шамара и Сарафа със своя непосредствен език, с езика на обикновените хулигани за първи път от много години насам разбиха, направо размазаха интелектуалните клишета на слугите на властта. Този фрагмент от предаването на Кулезич трябва да бъде гледан постоянно, той разомагьоса света само за някакви си 29 минути.
Рядко съм се радвал толкова на друг момент, както на мига, в който Шамара отговори на обвинението на Кулезич, че е тъп: "Какво като съм тъп? Вие какво си мислите, че като сте интелигентни можете да ми казвате как да живея, да ме командвате?".
Това е най-истинската реплика, която се е появявала в последните три години. Диктатурата на слугите на властта най-много иска да казва на другите как да живеят, защото това ще е интелектуално оправдание на вътрешната им мизерия.
Двамата рапъри пряко попитаха самообявилият се за десен ("Мое дясно", така се казва книгата на Лозанов със събраните му статии) дали е нормално в 2012 година някой да бъде викан и да обяснява какво е искал да каже със своите думи. Толкова простичък въпрос. Потресох се от неговата сила. Защото никой друг не се сети да го зададе на Лозанов, десният интелектуалец, облечен във власт.
Той не успя да отговори. Това е въпрос-капан. Защото всеки отговор би разобличил различна негова функция - ако отговори "да", то тогава маската на десния се разпуква, ако отговори "не", шефът на СЕМ ще си навлече гневът на премиера.
Мишо Шамара и Сарафа с хулиганския си език притиснаха певците на властта до стената. "Аз ще ти говоря на "ти", не съм от Кеймбридж, че да ти говоря на "вие", каза още Шамара на Лозанов. Това също беше реплика за пълен възторг.
Телевизионната вещица Кулезич също замлъкна. Тя с ужас видя, че замисленият медиен съд над рапърите се проваля.
Още една реплика на Шамара към Лозанов: "Ти си пингвин".
Езикът на хулигана се оказа в състояние да разобличи пошлостта на институционалните лъжи. Лъжата е безпомощна пред хулиганите, защото те може да не са прави за всичко, но говорят от позицията на тяхната истина. Всеки опит за изопачаване бе разобличаван и това е сензация. Шамара пряко заяви това, което всеки политик от опозицията би трябвало да каже - "Знам, че сте платена телевизия". Кулезич беше безпомощна.
Шамара и Сарафа свършиха това, което опозицията не успя за три години - размазаха фризираната пошлост, разбиха клишетата, вкараха хумор в най-мрачната тема и накараха Люба Кулезич да съска безпомощно. Още един цитат: "Естетическите претенции си ги пази за себе си", отново Шамара. Всяка реплика на Лозанов бе обърната срещу него. Това е нещо велико. Лъжата на властта бе така шамаросана, че човек не може да не изпита възторг.
Двамата рапъри с уникално усещане за медийни манипулации успяха да разобличат и всеки опит да Кулезич да ги изкара виновни. Те не обърнаха внимание на това, че тя обяви и певицата Соня Иванова (изпълнилнила песента "Да бъдеш гербер не е лесно") също за жертва на политически атаки, защото безпогрешно улавяха всеки неин опит да се държи като прокурор с червена къса рокля.
Те отговориха с чувство на безкраен хумор на опита да им се задават сложни и неразбираеми въпроси, което също е любим патент на журналистиката от епохата на ГЕРБ.
И какво се получи. Фалшивата интелектуалност бе разобличена от истинското хулиганство. Автентичният език на улицата унищожи позата на моралност. Истината надви лъжата. Защото в последните 20 години българският език беше задръстен с клишета и неистина. Този новговор на прехода стана оръжието на слугите на властта, когато трябваше да заемат пози и да се правят на велики. Но ето, че този неоидеологически терор бе разрушен само за половин час. А бе необходимо нещо много просто - някой най-накрая да каже, че му се драйфа от Бойко Борисов.
Тази власт успя да възмути дори и хулиганите. И слава богу! Защото, ако не бяха те, щяхме още да живеем в телевизионна среда на вещици и призраци. И те направиха най-хубавото нещо, на което са способни - разбиха всички схемички, унищожиха интелектуалните демони, разобличиха медийния вещерлък и показаха на всички, че свободата е състояние на ума. Свободата е начин да се отървеш от клишетата и да гледаш живота със собствените си очи.
Нещо, което вещиците и слугите никога не са можели да направят. Те никога не са знаели какво е да си свободен.
Хулиганите, хулигани, те да са живи!
