Интересно - откога да те питат за родителите ти е "комунистически заговор"? Или пък откога въпрос за миналото на собствения ти баща минава в графата "комунистическа конспирация"? Но мисли в точно този стил обяви външният министър Николай Младенов в сутрешния блок на една телевизия. Той не само си изпусна нервите, а дори кресна на водещите, че нямат никакво право да го питат за миналото на родителите му, защото ставали част от схеми и се държали като комунисти.
Ти да видиш! Значи политическият аристократ не иска да мърси устата си с даването на нормални сведения за това какви са били неговите родители. От какво толкова има да се срамува? Защо се облива в студена пот и крясъци от поставянето на тази тема на дневен ред?
Николай Младенов дължи отговор за родителите си, не защото някой ще го съди заради тях, а защото представлява една политическа линия на тотален реваншизъм, лустрация и преследване. Отговорът за неговите родители ще ни позволи да си дадем сметка за това какво представлява той като личност, доколко е последователен във вътрешната си мотивация и дали всъщност цялата му идея за управление не е само тийнейджърски бунт срещу авторитета на баща му.
Има синове, които могат да се срамуват от бащите. Уви, животът е показал, че може да има такива. Когато се срамуваш от баща си, защото баща ти е бил гад или престъпник, тогава това е тъжно, но извинимо. Но да се срамуваш от миналото на баща ти, защото това ще ти вгорчи настоящата кариера, е отвратително. Това е предателство на всички морални принципи, върху които се гради едно общество. Това е безогледен нарцисизъм и егоизъм. Но човекът не съществува сам, във вакуум и заради това не може да избяга от своите родители, както една държава не може да избяга от своето минало.
Тази вина, която предизвиква истериите у Николай Младенов и взривява маската на дипломата у него, е вината на цялата държава, която се опита да демонизира миналото и то за едното нищо. Сега сатанизацията се връща обратно и засяга тези, които я създадоха. Живо чудо е, че министърът не взе да троши чаши в телевизионното студио и да съска, че му е била направена комунистическа магия и проклятие.
Хиляди други хора в страната бяха заставени да отговарят за своето минало и за миналото на своите роднини. 20 години именно обвиненията за това минало са основната разменна монета в българската обществена мизерия. И Николай Младенов е един от хората, които са създатели на тази зловонна и злокобна атмосфера. Сега за първи път може да види какво създадоха. И за него, трябва да е убеден, милост няма да има. Защото те никога не проявиха милост към другите, а се държаха като надменни прокурори с дълги пръсти и изкривени от злоба лица.
Днес сянката на виновното минало стигна до тези, които вдигнаха цялата истерия именно с надеждата да се скрият, да мимикрират, да се представят за чисти съвести и неопетнени лица. Заради това заслужават всеки миг от своите истерии. И от своето страдание.
Това е. Комунистическа кониспирация няма. Има банална мерзост на един човек, който показва от ден на ден, че е абсолютна политическа издънка.
Баща му обаче да го съди.
