Най-красивият град на земята, най-скъпият, най-противоречивият, най-развълнуваният, столицата на Русия е всичко това, но и много повече
Русия е много по-различна от всички медийни клишета за нея, , добри и лоши. Тя не подлежи на обяснения с предварително замислени схеми и няма начин да бъде разбрана, ако отиваш предубен там. В това се убеди 15-членна българска делегация от млади хора, която получи шанса за 10 дни да посети Москва и Ярославъл и да се запознае от първо лице със съвременния политически, обществен и най-вече културен живот на Русия от XXI век. Посещението беше в рамките на приетата от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев през 2011 година програма за посещения на млади лидери на други държави. Програмата на цялото пътуване бе поета от „Россотрудничество”, организацията, която се занимава с културните връзки на Русия почти навсякъде по света и техният представител у нас - Руският културно-информационен център.
Едва ли някой от тази делегация всъщност е очаквал какво точно ще види в Москва и как 10 дни в този град могат да променят предварителната представа за всичко, което си имал.
Москва днес е уникално съчетание на модерна и стара архитектура. Град, който се е разраснал до умонепостижими размери. Официалната статистика твърди, че в столицата на Русия живеят 14 милиона души, но неофициално всички са убедени, че населението отдавна превишава 20 милиона. Околовръстното шосе, което все още се счита за граница на Москва, въпреки че градът отдавна се разраснал и отвъд него и то доста, е с дължина над 109 километра. Днес в Москва се строи с мащаб и въображение, защото новите сгради не могат да унищожат духа на старата столица. От парка пред Новодевичия манастир, запазен и до днес от стари времена (дори войниците на Наполеон не успяват да го разрушат) се вижда издигащото се ново Московско сити, което като бъде завършено, ще стане най-големият финансов център в света, става дума за големина на офисна площ.
Обаче паметниците са запазени непокътнати. Едва ли има друг град с толкова много паметници. Паметниците на Ленин си стоят, не са свалени. Те съжителстват с паметниците на цяла плеяда от руски писатели, композитори, лекари. Всяко късче от историята е запазено, всеки градски обичай също. Руснаците имат интересна традиция. Когато младите двойки се женят, те отиват при един от мостовете над Москва-река, близо до Кремъл и закачват катинар на него. Днес тези катинари са толкова много, че от тях са направени своеобразни дървета, които са станали атракция сами по себе си.
Там пък, където е имало опит паметта да бъде заличена, днес вече тече работа по възстановяването й. Така през 1931 година лично Сталин разпорежда храмът „Христос Спасител” да бъде разрушен. Църквата е била толкова голяма, че след това мястото е разчиствано година и половина от останките. Предвиждало се е там да почне строителството на небостъргач, обаче започва Втората световна война, плановете се провалят. След победата, на мястото на църквата е имало голям басейн. След това през 1995 година се взима решение храмът да бъде възстановен и само след 5 години той е напълно възстановен. Днес това е огромна църква, само за позлатяването на кубетата на която са отишли 150 килограма злато.
За Москва често се казва, че е един от най-скъпите градове на земята. Това е вярно, макар и неправилно казано. Всъщност Москва може да бъде да един от най-скъпите градове на планетата. Но в нея могат да живеят и обикновени хора, въпреки, че за тях едва ли ще бъде достъпен луксът на богатите. Цените в централната част наистина могат да стреснат приходящите от най-бедната страна в ЕС. Дори самите московчани предупреждават, че на Арбат не е добре да се купуват сувенири, защото са поне пет пъти по-скъпи от абсолютно същите сувенирчета в по-краен квартал. Москва е град на контрастите. Скъпотията в нея също е част от модерния вид на града. При това едва ли ще намерите столичанин, който да не ви се оплаче от нея. Почти всеки втори започва да твърди, че при такава скъпотия не се живее. А след това добавя, че цяла Москва предпочита да си купува дрехи от Европа, отколкото от своя собствен град.
С един български лев човек може да си купи 20 руски рубли. Минималната заплата в района на Москва е 10 800 рубли, което е около 520 лева, но това съвсем не означава, че някой може да намери работници за нея. Средната заплата на един учител е 18 000 рубли около 900 лева, но на много места тя е по-висока, защото в последните няколко години, въпреки кризата, доходите се вдигат. И това е съвсем официална статистика. С изумление научих, че учителките в Русия спокойно могат да си позволят да пътуват и почиват в чужбина, а семействата от средната класа се ориентират да си купуват апартаменти в по-евтините европейски страни като България, защото в Москва цените на жилищната площ наистина са доста високи.
И все пак кратка разходка на репортера на ДУМА из московски квартал разкри прелестта на малките пазарчета, в които се вижда, че дори в най-скъпия град на земята има цени, които радват окото. На този пазар, правен всяка неделя зад Олимпийската зала в Москва, бананите вървяха около един лев, доматите със същата цена, плодовете и зеленчуците бяха с цени по-ниски от българските. А дрехите (изненада!) се оказаха местно руско производство, а не китайски глобални стоки. Просто правителството на Руската федерация е въвело големи мита за чуждестранната продукция, за да подпомогне местното производство. Тази тема, както и членството на Русия в Световната търговска организация, бяха обект на разгорещени спорове в местните медии почти през цялото време на престоя на делегацията в Москва и Ярославъл.
Когато говорим за Москва, обикновено не си я представяме като изключителна туристическа дестинация, което всъщност е изключително невярно. По Червения площад в произволно време на деня има повече чужденци отколкото местни. Особено е голям напливът на немски и японски туристи, които вече си приличат по това, че непрекъснато снимат с фотоапарати и на висок глас на своите езици превъзнасят прелестта на снимането. Туристическо-комерсиална атракция е и сградата, която се намира точно срещу мавзолея на Ленин – прословутият ГУМ. Достроен и разширен в годините след разпада на Съветския съюз, днес ГУМ е уникална сграда, в която имат магазини всички световни марки. Въпреки това, сред московчани сградата е известна и като място за разходка. Тя е толкова голяма, че отделните коридори в нея са оформени като улички в различен стил, с пейки и фонтани, а обиколката из нея е радост за сетивата. Огромният хранителен магазин пък е запазен във вида, в който са били хранителните магазини в СССР през 70-те години. Май единствената разлика е в това, че сега той е препълнен със стока. Нощем цялата сграда е обсипана със светлини, което прави вечерните разходки по Червения площад невероятно приключение. До малките часове на деня площадът е изпълнен с хора, а очевидно има специална организация немските туристи да посещават мястото вечер, защото може да се види как автобусите ги стоварват към полунощ и ги взимат обратно към 5 сутринта.
Опашките за влизане в Кремъл са титанични. Те се усложняват и от това, че всеки трябва да мине през специален детектор за метал, но въпреки това човек трябва да си отдели близо един час за чакане на опашка.
Влизането зад стените на Кремъл обаче е емоция, която никога не се забравя. Уникалните църкви и музеи там, въздухът, напоен с история, създават атмосфера за абсолютен туристически рай. Организацията за посрещане на туристи е уникална. В Оръжейната палата на Кремъл, музеят, който пази дрехи, накити, подаръци и оръжия на руските царе, човек може да направи тур на почти всички европейски езици, може да си наеме екскурзовод или машинка/гид/, която да го води из музея и да му обяснява всичко, което вижда.
Истинската Москва обаче е тази, която остава в спомените, когато си тръгнеш. Тя е градът, който не може да те остави на мира, защото толкова много красота на едно място просто няма къде другаде да се види.
Знае се за старото пожелание: „Виж Неапол и умри!”. Москва предизвиква обаче желание за живот, защото всичко в този град е така мащабно, че ти казва, че един живот не е достатъчен, за да разгледаш всичко. Всичко в този град е история, всичко в този град е бъдеще. Москва е един самоуверен град, който е наясно, че бъдещето му принадлежи.
В делегацията от българи, които го посетиха, имаше хора, които не разбират руски, жертва на геополитическия хаос, в който пропадна България в последните 20 години. На десетия ден всеки един от тях правеше опит да говори на руски. И дори успяваше.
Москва е виновна и за това.
Тя не вярва на сълзи, но има начин да кара хората да се чувстват специални.
