Преди време във фейсбук беше много популярен един статус, чиято цел бе да се сподели от повече хора. Този статус гласеше: "Казваш за някой, че е дебел, но всъщност ти не знаеш, че той може да има сериозно заболяване. Казваш на 15 годишно момиче, което държи сина си в ръка, че е курва, но ти не знаеш, че тя е била изнасилена. Казваш на един мъж, че е грозен, но ти не знаеш, че белезите по лицето му са в следствие на това, че той е спасил нечий живот. 85 процента от вас няма да сложат това на стената си. Но ти го постави, ако си срещу стереотипите и предразсъдъците".
Трудно е човек да не издържи и да не постави този текст в своя профил. Но, ако погледнем с критично око, веднага ще видим, че изречението "85 процента от вас няма да сложат това на стената си" си е чист стереотип и то направо размазващ. Тоест, темата за толерантността, предразсъдъците и стереотипите е много по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед и не всеки, който се обявява срещу тях, наистина е наясно какво точно прави.
В подобна странна ситуация се постави и Комисията за защита от дискриминация със своето изследване за това, че българските учебници възпитавали в стереотипи и толерантност. Прегледът на примерите за това обаче може да предизвика леко причудливи чувства. Например - нетолерантно било младите поколения да се учат на това, че сексуалното общуване става само между мъж и жена. Ако тръгнем по тази линия на разбиране на толерантността, това означава ли, че трябва да започне да се преподава цялата Кама Сутра още в първи клас. Защото, ако пропускането на факта, че сексът може да не е само между мъж и жена се възприема като стереотип, то вероятно като стереотип трябва да броим и липсата на информация за това, че сексуалното общуване става в различни пози.
От КЗД специално обръщат внимание за текст, посветен на св. Георги Софийски, който е изгорен от османлиите на клада. Според тях към тази история трябвало да бъде добавен текст, че агресивна е не самата религия, а политиката на империята. Още отсега смело можем да предположим, че именно обяснителният текст ще е този, който ще възпали лошите чувства. Младите поколения не са машина за запаметяване на обяснения, те са мислещи същества и пришитите и изкуствени възпитания в толерантност няма как да минат. Толерантността става естествен процес по съвсем друг начин, а академичните прийоми просто не играят. Защото по тази логика трябва да изкореним от учебниците прякора на Василий Втори - Българоубиец. Нима това не е стереотип? Нима смеем да кажем, че той е убивал само българи?
Странната представа за толерантност и борба със стереотипите може да ни натресе историческа промяна на прякора - само Очеизваждача, за да не насъскваме младите поколения срещу Гърция.
Не всеки, който идва с добри намерения може да направи добро. Това е класически случай. Толерантността се попива от самото общество, а не от учебникарските фрази. Историята не може да бъде пренаписана в стил на политическа коректност. Така тя просто за пореден път се превръща в проблем. И в стереотип, макар и с друга окраска.
А може би трябва да спрем да я учим, а?
Опасявам се, че това предложение не стои далече по така начертания път.
