В изчанчената корпоративна версия на новия български език се появи странната чуждица "аутсорсинг". Всеки път, когато някой заговори сложно, значи се кани да взима много пари. Но аутсорсинг означава "изнесено производство" - една фирма да делегира на външен изпълнител свои вътрешни функции. И ако за бизнеса подобна верига е приемлива, то трябва политическите аларми да запищят, когато става ясно, че властта възлага на две неправителствени организации да пишат закон за печата - немските "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел". Подобен законодателен аутсорсинг е политическа новост, особено що се отнася до парлива тема като медиите. Все пак българите избират депутати, именно за да ги натоварят с отговорността да пишат закони. Няма лошо да консултираш законодателен акт с неправителствения сектор, но да му го възложиш по този начин е скандално.
Особено като обърнем внимание, че и двете фондации са сред спонсорите на ГЕРБ. Това аутсорсинг като услуга ли е? Нима чужди фондации знаят най-добре как да приложат чуждия законодателен опит на българска почва? Системното бягство от отговорност на ГЕРБ става епидемия. По същата логика Бойко Борисов може да делегира на някой да управлява от негово име, защото не иска да наруши имиджа си пред Брюксел. Това е в основата на странното решение на ГЕРБ - страх ги е, че приемането на закон за печата ще разгневи Европейската комисия. И заради това прибягват до законодателен аутсорсинг.
Даваме едни пари на нашите фондации, да става каквото ще.
Както казахме в началото - чуете ли сложни думи винаги се оглеждайте кой точно иска да ви надуе цените.
