(Гневен текст с елементи на ярост и малко поезия от „Люлин”)

Винаги трябва да се притесняваме, когато банкерите се заинтересуват от въпроса за щастието на обикновените хора. Като политически факт това е сравнимо с идеята джихадист да се заинтересува от купуването на плутоний или мазен неолиберален икономист да напише статия във възхвала на безкрайно свободния пазар на Уганда, където пролетариатът взима по 0,3 цента на час, без да мрънка или да иска социална държава.

Заради това идеята, че фондацията на банкерката Цветелина Бориславова е поръчала изследване за щастието на българите и то не на кой да е, а на агенцията за социологически тероризъм МБМД, веднага трябва да ни хвърли в мрачни предчувствия за резултатите, които ще бъдат получени. И шокът от разкритията съвсем не закъсня.

С вид на шаман от средно ниво социоложката Мира Радева разкри нещо сензационно - българите всъщност са едни доста щастливи хора, но се преструват на нещастни. Аха, винаги съм знаел, че има нещо съмнително тук. Няма начин този изтормозен, изтощен, окраден и потънал в мизерия народ всъщност да не лъже, че е нещастен. И така България се оказа нация от щастливи хора, които имат розови очила за бъдещето, а черногледството било единствено поза на фатализъм.

Идеята за щастливите българи в банкерското проучване задава изцяло нова интерпретация на българския преход. Очевидно хората са били така ощастливени през изминалите години, че те вече се притесняват за големината на своето щастие и заради това прибягват до лъжата, че живеят мизерно.

Разбира се, пред социолозите е висял един основен проблем, който е с размер на айсберг - ако българите наистина са щастливи, защо постоянно излизаме начело на световни класации по нещастие. От МБМД веднага са взели правилно идеологическия завой - очевидно всеки поотделно взет щастлив българин просто смята, че останалите са нещастни.

Схващате ли?

Нещастието е просто колективно въображение. Нищо повече.

Мира Радева обаче перфектно е схванала друга част от идеологическия миш-маш. С вид на дзен-гуру тя обяснява, че изследването е разрушило един мит - че има връзка между парите и щастието. Посланието е много ясно - вие сте бедни и в това е вашето щастие. Всъщност основните стожери на великото българско щастие са физическото здраве, хармонията в семейството и душевното ни спокойствие.

О, даааа!!!

Защото е толкова лесно да си беден и в добро здраве. Защото няма нищо по-хармонично от семейство, което се чуди какво ще вечеря утре вечер. Защото няма по-спокойни душевно хора от тези, които събират последните стотинки от портфейла си, за да си купят хляб.

Виждате ли къде е мощният източник на щастието, което е заляло родината?

Тезата на проучването е велика. Тя трябва да служи като емоционално оправдание на неравенството. Тези, които откраднаха парите на обикновените хора, всъщност не са си купили щастие, опитва се да ни каже Радева, екс Янова. Те живеят в огромни хотели, карат коли, недостъпни и за западните богаташи, изкупуват на безценица цяла България, но пък народа трябва да се радва - българите са щастливи, а банкерите очевидно имат емоционални проблеми. Така де - много пари правопропорционално увеличават броя на тревогите. Младите любовници на банкерите/банкерките само им бъркат в здравето.

А народът живее с розови очила, моногамен, беден, щастлив.

Още една красива теза в проучването. Старите хора всъщност били основните нещастници в тази щастлива страна. И тук банкерската социология с назидателен тон се включва в медийното конско: на Запад възрастните хора изживявали старостта като нова младост – отдавали се на любими хобита, пътувания и на живот в хармония. Знаех си аз, че тези злобни и нещастни български старци само развалят щастливия имидж на страната! Вместо да се отдадат на пътешествия. С пенсия от 120 лева могат да обиколят кажи-речи половин София, а те тръгнали да се жалват. И да развалят съня на банкерите, които трябва да се потят един път в своето нещастие на богаташи, ами и да слушат жалванията на пенсионерите, които вместо да се отдадат на хобитата си, реват, че нямат пари за хляб.

Парите не носят щастие, дами и господа, колко пъти да ви го казват!

Оказва се също така, че всички проблеми на държавата можели да бъдат решени с повече позитивно мислене. На какво прилича това да ръмжите всеки път като видите Цветелина Бориславова по телевизията?! Проблемите на хората не идват от скапаната политическа система, крадливите богаташи, корумпираните висши чиновници, полицията, която е изцяло в услуга на организираната престъпност, проблемите се дължат на това, че този негативизъм на мисленето скапва нацията. Че това откритие е направо достойно за Нобелова награда за мир. Световният финансов елит е намерил начини добре да поощрява най-верните си слуги. Защо и Мира Радева да не се класира за някоя друго мини-фондче за световно изследване на щастието и радостта.

Нека да ви разкажа една весела история за тази страна, история, която не ме оставя на мира от мига, в който я прочетох. Само преди няколко дни в Перник намират трупа на един сляп диджей. Младият човек решил да скочи от осмия етаж в блока, в който живеел. Детайлите зад тази история направо размазват от щастие. Майката на младежа се споминала от рак и вече нямало кой да се грижи за него. А човекът бил отдаден на работата си – водел предаване по радиото, пускал песни в дискотеките, казват, че много обичал това, което прави. В мига, в който умира единственият човек, който се е грижил за него обаче, животът му е станал ад. Това няма да го прочетете във вестникарските криминални хроники. Просто всеки от вас, прикрити щастливци такива, знае идеално какво е да си човек с увреждане в тази весела страна. Никой не дава пет пари за теб и единственият ти изход е смъртта.

България дотолкова се е разпаднала като общество, че подминаваме толкова скандални новини с пренебрежение. Но един млад и сляп човек предпочита смъртта, пред избора да живее сам с дефекта си в тази страна на щастливци – фаталисти. Но, това моето сигурно е рецидив на непозитивното мислене.

Но къде тук е прикритото щастие? Къде е тази утопична държава, която ни описва социологията?

И тук опираме до най-голямата обществена перверзия. Самоназначеният (или всичкооткрадналият) елит, вместо да работи за друга и различна България, се опитва да ни убеди, че ние сме щастливи в безкрайната мизерия, в която са ни потопили. Те са толкова алчни и ненаситни, че дори не искат да върнат част от откраднатите кинти, а искат да ни хипнотизират да вярваме, че държавата, в която живеем, всъщност е прелестно дзен-кътче на непоклатимо щастие. Олигархията иска да си купи спокойствие чрез социологията, като пусне на всички социалното екстази, че всъщност сме щастливи, но толкова тъпанарски го крием, дори и от самите себе си.

И това, което пиша, съвсем не означава, че трябва да сте нещастни. Точно обратното. Трябва да сме щастливи напук на олигархичните банкерки, които плащат, за да заметат следите си. Напук на лъжливата социология, която служи като автомат в ръцете на богатите. Човек трябва да намира смисъл, въпреки разкапаната държава и самозабравени богаташи. Защото противното ще означава да им подарим доброволно държавата и да започнем да се кикотим от скритото щастие.

А на Мира Радева й препоръчвам един път да се разходи дори и из по-крайните квартали на София, за да може с очите си да се убеди за неземното щастие, което сияе там. Съвсем наскоро из Фейсбук плъзна едно съвременно люлинско шестстишие – може би е добре тази патица да вземе да го прочете и да отиде да каже на анонимния автор, че е безкрайно щастлив, но удивително непозитивен човек:

Защо има супер бедни, защо има супер богати?

Не съм комунист, но тва ме дразни цифра ебати.

Защо не е както в книгите – нали в тях се крие успеха?

Защо не мога да спя, защо няма утеха?

И колко мои хора на небето ги взеха...

Въпроси имам цифра, но отговорите ми спреха....