ДПС е партия-феномен. Тя трябва да бъде изучавана от специалистите по квантова физика, защото едва ли друга политическа формация по-умело може да ни разкрие цялата парадоксалност на българския политически свят. Нищо в ДПС не е такова, каквото изглежда и това трябва да ни зареди с огромна доза постомодерен скепсис, когато тръгнем да се опитваме да анализираме действията на тази формация и нейното особено отношение към света.

Парадоксално е група от много богати хора, оформили се като политически елит, командван от един човек, да твърдят, че могат и са в състояние да изразяват интересите на българските турци, които в по-голямата си част са бедни, упорити и трудови хора и по цял ден превиват гръб, мачкани от същата жестока машина на постоянна експлоатация, на която са жертва всички останали. Между елита на ДПС и техния електорат зее огромна пропаст, която с всяка изминала година става все по-видима и очевидно причинява политически трусове из различни части на България, дори и по местата, които обикновено минават за бастиони на Доган и неговите хора.

Независимо, че в политическите анализи обикновено сме свикнали да слагаме ДПС извън скоби, все едно е партия неподатлива на политическата метеорология, вече е ясно, че и движението е подвластно на ерозия и обществени дефицити, които сериозно ерозират неговата единност и влияние. Не казвам, че това ще си проличи веднага, но очевидно някъде из ДПС са си дали ясна сметка за този процес и за това, че политическата им линия е пред явен фалит.

Просто богаташите вече трудно могат да излъжат бедните си избиратели, а дори и изработената технология за гласуване, която при ДПС е почти съвършена, вече дава на късо и се разнася мирис на изгорено.

В такава ситуация ДПС има един-единствен изход - да държи електората си в своя власт. Постоянно да създава призраци на някаква заплаха, за да може те да действат като консолидационен фактор на изплашените хора. Тази линия на емоционална истерия винаги върши работа, защото българското общество така или иначе успешно наподобява психиатрия, която е на няколко секунди от големия бунт.

Поредната сага от този опит на ДПС стана скандалът около отказът да се присъди почетно гражданство в Кърджали на ген. Васил Делов. Общинските съветници от ДПС бламираха идеята и адът се отприщи с пълна сила.

Според мен обаче всякакви тълкувания на това, че случката показва как ДПС работи в полза на Турция, как води политика за османизация, са приказки за хора, които упорито не искат да видят истината. Този скандал бе предизвикан от ДПС не, за да подриват държавата, а бе изцяло за вътрешнопартийна употреба. Те се нуждаеха от подобен адреналин и реакции, за да се опитат да спрат разлома в кърджалийската организация на движението, а и да отприщят урагана от националистически бяс, който им е изгоден като силиконов бюст на начинаеща порноактриса.

ДПС идеално са схванали едно нещо – в България винаги можеш да отклониш големите теми на днешния ден, като разпалиш скандал за историята.

Точно в този контекст трябва да схващаме и думите на Доган, които той изрече в коментар на събието, че Балканската война може да бъде разглеждана като форма на етническо прочистване и че процесът е много по-дълбинен и отваря незараснали рани от онова време.

Посланието на Доган съвсем няма за цел широката публика, то е насочено изцяло към избирателите на ДПС и трябва да им подскаже, че между тях и историческия хаос стои единствено неговата фигура и заради това за пореден път е добре да го одобрят с бюлетини и места в парламента.

Не съм наясно дали нямаше да е по-добре действията на ДПС наистина да целяха някакъв удар по България. На такива действия лесно се отговаря, а те обикновено водят до ситуации, които са лесни за анализ и разбиране. Проблемът е, че с постоянното изваждане на призраци ДПС ерозират самата идея за политика, обърната към днешния ден, което е по-голям удар срещу хората, отколкото те могат да предполагат.

Защото насреща си те винаги получават една и съща реакция. Истерични декларации. Изявление на Волен Сидеров, че османизацията е стигнала до апартамента му, защото бил видял три секунди от „Великолепния век”, докато си е търсел националистическо порно с тийнейджърки по телевизията. Вой от страна на ВМРО, които обявават, че няма да дадат България да падне в ръцете на ДПС. Мощни филми по телевизия СКАТ за това, че планът „Баязид 88” е влязъл в действие, а неговите агенти са плъзнали по тротоарите. Задявки по форумите. Веднага се появяват потребители с никове като „Българин завинаги”, „Родината над всичко”, „България на пет континента”, които обявяват, че основната задача на истинския патриот е да нахлуе с картечница в Кърджали и да пали къщи наред.

ДПС винаги знаят как да постигнат тази реакция. Защото представете си техните избиратели – обикновени хора, които още помнят как държавата им ги предаде с престъплението, наречено „Възродителен процес”. Това е неизтребим спомен и ще остане такъв докато има хора, които смятат, че агресивната лексика е нещо безобидно.

Изобщо политиката изчезва, всичко се превръща във взривоопасна запалителна смес, медиите издивяват, хората губят нормалния си разум, а ДПС може да е спокойно – изборите им са в кърпа вързани.

Защото така предизвиканата реакция е всичко, което те са искали. Това е техният политически номер, който ги спасява постоянно в последните четири години.

Ако някой обаче се опита да се вгледа отвъд действията на ДПС, ще види, че това, което направиха, не е сложна политическа конспирация, а паническо действие. Това е проблемът с оръжията за масова истеризация. Обществото става резистентно и е необходимо всяка следваща лимонка да е с пъти по-силна, бляскава и експлозивна. ДПС са тръгнали да си играят със сили, които не могат да контролират и рано или късно ще станат жертва на собствените си планове. Винаги съм знаел, че една партия е способна дори и на самоубийство в нежеланието си да реши своите проблеми, а ДПС прекрасно доказва това.

Проблемът е, че в тази катастрофа всички останали формации също ще бъдат идеен участник. ДПС може да бъде победено, само когато българските турци видят в другите партии реален изразител на техния интерес, а не гневни декларации, че историята се подменя. Историята изобщо не трябва да бъде обект на политиката на Балканите, защото това е готова рецепта за вечна колективна лудост.

С други думи – конспирациите не винаги са дълбоки, мрачни и много сложни. Понякога проблемите са очевидни, но когато обществото е свикнало да живее в сериал, то винаги е по-склонно да се довери на литературата, а не на реалността. И заради това номерът на ДПС все още минава.

Чудно ми е докога ще е така.