/Поглед.инфо/ Напоследък доста оживено се коментират действията на САЩ в световната търговия. Заговори се за търговска война, за това че президентът „Тръмп счупва невидимата ръка на пазара” и т.н.
Накратко, каква е тази „невидима ръка”, която Тръмп счупва?
Дори тези, които не са чели Адам Смит, няма как през последните 30 г. да не са дочули неолибералните мантри, че държавата няма място в икономиката, че невидимата ръка на пазара сама перфектно регулира всичко в полза на обществото.
Основният мотив за дейността на хората като икономически субекти е удовлетворяването на потребностите и интересите им. С развитието на разделението на труда, преследването на собствените ни интереси изисква резултатът от икономическата ни дейност да е ориентиран не толкова към нас, а към потребностите на другите. За да разменим нашите стоки, услуги, пари, срещу други, които са ни нужни, това което предлагаме, трябва да е нужно на другите. Така стремейки се да живеем все по-добре, ние все по-добре работим за другите, т.е. така и народите, и обществата като цяло става по-богати. Работата на държавата е единствено да създаде правилата и да следи всички да ги спазват, а пазарът сам ще регулира справедливо цените, ще поддържа равновесието между търсене и предлагане и т.н.
Това е идеалния модел на невидимата ръка. За да работи обаче, са нужни поне 2 неща: свободни собственици на стоки/труд/ и свободен пазар, на който свободно, без намеси, да обменяме това което имаме, срещу това, което желаем да имаме, но нямаме.
Работата е там обаче, че откакто заработва този механизъм за икономическа и социална регулация, все има желаещи да го деформират. За вътрешния ни пазар няма смисъл да говорим – всички знаем как става: чрез създаване на монополи, картели, чрез незаконни действия на рекетьори-бандити, маскирани като бизнесмени... Да не забравяме икономическата политика на държавата /данъци, акцизи, тарифи и пр./, както и на корумпирани властимащи, манипулираните търгове и конкурси и поне още 100 най-различни „хватки”, които нарушават поне едното, ако не и двете условия за работа на „невидимата ръка”.Освен всичко друго, съществуват и конкурентни предимства /природни и човешки ресурси, пазари и пр./, някои от които също могат да се осигурят изкуствено, да не кажа силово.
Развитието на международната търговия,
още повече в глобализиращия се свят показва, че съхраняването на свободата на пазарите се оказва практически винаги условно. Цели векове силните държави /главно империи/ правят какво ли не да да го деформират в своя полза. Примери?
Венеция, Генуа и др. средновековни градове просперират преди всичко чрез владеенето на средиземноморските пътища – те са търговците на стоките от Индия и Китай, пристигащи чрез арабите до Европа. Затова тези иначе „добри християни” правят всичко възможно, за да запазят монополното си положение, вкл., предават Византия и се оказват близък сътрудник на Османската империя;
Разцветът на Португалия започва след като Васко да Гама открива морски път до Индия, с което се елиминира веригата от средно 50-100 посредници, оскъпяващи стоките. Така тя получава многократно по-евтини подправки, коприна, багрила, стипца и пр. и започва да доминира на европейските пазари;
Колумб открива Америка за Испанската корона, докато търси алтернативен път за Индия, защото Португалия пази своя. Магелан също тръгва на Запад и обикаля света, за да осигури испански колонии в ...Далечния изток /Филипините, Гуам/. Богатствата на Новия свят превръщат Испания в империя, а папата практически поделя двете полукълба между Испания и Португалия.
Собствениците на „Новите светове” старателно и ревниво пазят завоеванията си. Показателна е кариерата на един от най-известните мореплаватели – Фр. Дрейк. Първоначално той извършва търговски курсове Англия-Нидерландия /тогава част от Испания, но воюваща за независимост/. Испанците го принуждават да се откаже и той започва нов „бизнес” - продава африкански роби в Централна Америка, с което отново нарушава испанския монопол. Испанците го нападат и изгарят и двата му кораба и едва тогава той става пират и корсар. Подобни съвсем нередки действия са една от основните причини за необявената Испано-Английска война /1585-1604/. Грабежът на испанските галеони от английските корсари по това време е толкова доходен, че пиратските отчисления за короната позволяват на Англия не само да изплати държавния си дълг, но и да й остане сериозна сума отгоре.
Разгромът на Непобедимата армада на Испания и неблагополучията й през следващите 60 г. дават път на новите търговци и завоеватели –Англия, Франция, и др. Великобритания започва да създава империята си именно благодарение на доминирането по море и особено след разгрома на Наполеонова Франция става най-могъщата държава в света. Практически до края на ХIХ век индустриалното й производство е от 2 до 5 пъти по-голямо от това на всички други европейски страни.
Така водещата икономика започва да пропагандира и да налага идеята за
Световния свободен пазар,
който да е свободен от всякакви неикономически ограничения, форми на протекционизъм и т.н. Тогава най-добрите ще създават най-доброто /и евтино/ за всички и ще го продават навсякъде!
Тази идея изглежда разумна, ако не са няколко „Но”:
Първо, всеки който е успял да постигне определени социално-икономически предимства и достигне „върха” счита за своя главна задача „да ритне стълбата”, така че никой да не може да я достигне /поне не веднага/. Така този, който има развито машинно производство за платове, текстил, автомобили, обувки и пр., чрез свободния пазар просто съсипва по-изостаналото производство на евентуалните си конкуренти като ги разорява.
Второ, постигналия икономическа мощ, подкрепена и със социално-политически /и особено военни/ предимства, съвсем не се стеснява в избора на средства, за да наложи своите интереси върху другите, включително и с кървави стълкновения и войни. Викторианската епоха се помни не само с изключителната мощ на Великобритания, но и с т.нар. „сто малки войни” срещу всички, които и пречат. Особено позорни са т.нар. Първа и Втора опиумни войни срещу Китай, който не иска да даде „свободен пазар” на британците за ...продажба на опиум.
Не знам дали станаха сто, но при всички случаи са близо към тази цифра локалните намеси на новата най-мощна икономика /САЩ/ в живота на другите държави за последните 60-70 г.
Трето, социално-икономическите противоречия между най-крупните конкуренти през ХХ век доведоха до двете най-кръвопролитни световни войни. С появата на ядреното оръжие и междублоковото противопоставяне, възможностите за преки конфликти между конкурентите се оказаха силно ограничени, доколкото предполагат унищожението и на „победителя”. Това доведе до:
От една страна, въвеждане на регулации в световната търговия /Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), Световната търговска организация /СТО/ и др., както и на определени възможности за арбитраж. Проблемът е, че както подчертават развиващите се страни /пазари/, правилата са така „обработени”, че да облагодетелстват развитите държави. Отгоре на всичко те на практика не прилагат върху себе си правилата, които сами създават. По различни механизми се осигуряват протекции и субсидии за собственото производство. Най-ясния пример са т.нар. земеделски субсидии на ЕС. Какво пречи тези грамадни суми да се дадат на потребителите? А храните да си струват толкова, колкото пазарът определи? Нищо, освен рискът някои израелски, марокански, тунизийски, етиопски и пр. производители да успеят да продадат нещо в Европа, че и да спечелят от това. Ако това Ви се струва несправедливо, спомнете си какво какво става с българските плодове и зеленчуци вследствие на вноса от Турция, Македония и пр., да не говорим за конкуренцията в рамките на ЕС.
От друга страна, конкуриращите се страни започнаха да воюват не пряко помежду си, а чрез страни-посредници /войните в Корея, Виетнам, Афганистан и т.н/. Смисълът на тези войни е не само изтощаването на „противника”, но преди всичко за лишаването му от съществуващите за него конкурентни предимства. Ставащото днес в Сирия, в Украйна и др., надали има само икономически основания. Но трябва да сме слепи, за да не видим връзката между „животното Асад, който трови народа си с газ” и нежеланието на Сирия да допусне Катарски газопровод през територията си. САЩ няма как да вземат газа на Русия, но чрез похарчените в Украйна пет милиарда долара /по признание на пратилата на майната си ЕС, В. Нюланд/ си осигурява контрол върху тръбите, през които тече този газ.
От трета страна, не по-малко важен, но поне по-некръвопролитен елемент на конкурентните конфликти, са въвеждането на ембарго, налагането на санкции измислянето на допълнителни изисквания /екологични, но не само/ и пр. Особено през последните 30-40 г. тези механизми стават все по-изтънчени и пресметливи.
Основните обекти на санкции през последните години са Северна Корея, Иран и Русия. От тези страни по брутен вътрешен продукт /БВП/ единствено Русия може да се нареди в първата десетка на световните икономики. Тоест, нито една от тези страни не може да бъде икономически конкурент на САЩ /с БВП от 18-19 трилиона $/. Конкуренти обаче могат да бъдат Китай /11,2 трилиона $/ и Европейският съюз, който, разгледан като цяло, надхвърля по БВП и Китай, но срещу тях санкции няма.
Може би наистина САЩ действат като „полицаи на света”, които наказват Русия за „неприлично поведение”? Бих повярвал, ако не помнех съпротивата, последвана от санкции на САЩ, срещу строителството още на газопровода „Дружба” преди 50 г., огромния натиск срещу „Син поток”, „Северен поток 1 и 2”, „Южен поток” и още маса други „потоци”, срещащи активната съпротива на САЩ при тогава „приличната и послушна Русия”. Основната цел на всичко това е недопускането на естествено конкурентно предимство, работещо в полза на ЕС и Русия.
Закъснялата с модернизацията си Русия се нуждае от технологии, но притежава значителни суровини, особено газ и нефт. От тях пък се нуждае Западна Европа, особено Германия, която няма друга енергетична алтернатива след отказа от ядрената енергетика. Тази „симбиоза” позволява на ЕС /и Германия/ не само да произвежда качествено, но и по-евтино. Руската печалба е не само в печалбата от продажби, но и от навлизането на нови технологии и машини. Затова се измислят „прецизни санкции”, които вредят не толкова на Русия, колкото на преките конкуренти на САЩ. Публикуваните наскоро данни показват, че Германия е пострадала от санкциите срещу Русия с 44 млрд. $ или 40% от общите вреди. А на САЩ се падат само 0,6% от общите загуби. Даже никаквата българска икономика е загубила повече от САЩ - 2,5 милиарда евро.
Китай вече е икономически гигант с много конкурентни стоки. Това формира значителен дефицит в търговския баланс на редица държави,особено на САЩ. За това допринасят и по-ниските цени на енергийните суровини, купувани от „Поднебесната”, предимно от Иран и други съседни страни. За нея най-добър вариант би бил ако доставя нефт и газ и от други страни от басейна на Каспийско море /Азербайджан, Казахстан, Туркмения/. Но доколкото тези бивши съветски републики имат тръбопроводи главно през Русия, то задачата е да се изградят нови, позволяваши достъп до нови пазари на нефта и газа. Учудвате ли се тогава, че САЩ са против грандиозния проект за „Новия път на коприната”? Че Русия /и Газпром/ твърде индиферентно приема тази инициатива на Китай? Че Иранската сделка е ужасна и затова ще има санкции не само срещу Иран, но и всички, които инвестират и търгуват с Иран?
При това следва да се има предвид, че от санкциите срещу Иран, ще пострадат преди всичко ЕС /многомилиардни сделки/ и Китай, защото дори само заканите на Тръмп, повишиха цените на петрола. В същото време нефтът и газът следва да поскъпнат достатъчно, за да направят изгодно ползването на шистовите източници на САЩ и да навредят на китайската икономика. И не чак толкова много, за да не обогатят прекомерно Русия, ориентирана към технологични „пробиви”, които да я вкарат в групата на по-сериозните конкуренти на „свръхсилата” САЩ.
Може би най-симпатични са опитите да се спъва световната търговия чрез модерните сега
Екологични и хуманитарни аргументи срещу свободната търговия.
Мексиканските рибари ловят /и продават/ много риба тон в Мексиканския залив. Изведнъж се оказва, че мрежите, които ползват, са неекологични, защото хващат и делфини, което е, разбира се, ужасно. Има поне 4-5 възможни варианта за преодоляване на проблема, но с „помощта на САЩ” решението е да се забранят рибарските мрежи на мексиканците, така че те или да се разкарат от пазара на риба тон, или да направят сериозни инвестиции, за да си купят нови „екологични” от ...САЩ.
Калкана в Черно море намалява силно. България и Румъния като членки на ЕС, спазват новите квоти и правила за улов на калкан, борят се срещу бракониерството и т.н. А какво правят Турция и другите черноморски страни? Как какво – ядат калкан...
Панамският канал е претоварен. И тесен и плитък. Цената за преминаване може да достигне и 400 хиляди $. Появи се Никарагуанско – Китайски проект за втори канал, който освен всичко друго щеше да създаде 40 хиляди работни места за мизерстващата Никарагуа. Но „чорбаджията” на Панамския канал не иска конкуренция – затова не само разшири съществуващия канал, но и вдигна на протести дребните фермери, загрижи се за екологията на Никарагуа и ... втори канал, поне засега, няма!
Но да не ходим толкова надалеч – Босфорът също е претоварен и плавателен далеч не за всички видове кораби. Особено проблемно е преминаването на руските танкери, които с дни чакат „на опашка”. Възникна проект, който сега е почти забравен, но бе печеливш за всички – нефтопровода Бургас-Александруполис. Корабите щяха да пълнят тръбата в Росенец, а след това нефтът ще се разтоварва в други кораби в Александруполис. Безспорно от проекта печелеше България. И Гърция. Печелеше и Турция, доколкото се разтоварва трафика през Босфора и Дарданелите. Проблемът се оказа, че ще печели и Русия. Още по-лошо – и Европа по-лесно ще се снабдява с нефт.
Помните ли какво се случи тогава? Как се развикаха, че ще се съсипе Черноморието ни, защото ще се разтоварва и, разбира се, непременно ще се разлее нефт? Как се забрави, че на пристанище Росенец още от 1963 г. се разтоварва нефт, че количеството му от 1975 г. ежегодно надхвърля 10 милиона тона? И че няма нито един сериозен инцидент за всички тези години? Как се плати на едни хора /като на никарагуанските селяни/, за да организират и спечелят един референдум и как дойде един, сега на смъртно легло американски сенатор? Как една госпожа /после кандидат-президент/ го последва? И какво „рапортува” послушния български безродник, който тези дни отиде да се мазни на „Големия брат” Русия и да плаче за тръбичка от Турция? При условие, че не само тази тръба бе в ръцете му?
Спирам. Не знам как сте Вие, но аз просто побеснявам като си спомням как шепа негодници профукаха и националния интерес, и малкото останали геополитически ресурси на България. Затова, стига примери и нека да обобщя:
Първо, откакто съществува световната търговия, „невидимата ръка на пазара” е ако не счупена, то поне здраво извита зад гърба му.
Второ, т.нар. велики сили в различни комбинации в зависимост от социално-икономическите си, политически и военни ресурси постигат пазарно господство. Тогава се превръщат в „славеи на свободния пазар” и може за малко да шинират или гипсират невидимата ръка. Колкото да може да мърда пръсти и да хваща дребни предмети.
Трето, колкото и да не допуска никого до върха на господството си, конкурентите започват по-малко да избутват оттам икономическия хегемон. Тогава парадоксално всички виждат, как тази/тези/ държава/и/ започва ожесточена борба срещу реда и правилата, които самият той е създал! Просто те вече не са му изгодни!
Четвърто, тези събития не стават с махване на вълшебна пръчка, а са болезнен процес, който се точи много години. Ако имаме късмет, този път може слизането от световния трон на САЩ да става бавно и без големи войни. Но това не значи, че слизането няма да се състои, точно както не означава, че тези, които се изкатерят на новия икономически Олимп, ще останат вечно там. Просто капитализмът се развива неравномерно и кризисно и може би в бъдеще ще отстъпи изобщо позициите си, ще се преобразува в нещо друго.
Очевидно Тръмп не счупва „невидимата ръка на пазара”, тя доста преди него е в гипс. Какво всъщност прави той с всичките си, отдалеч изглеждащи хаотични действия?
Ако се изразя пак образно - чупи краката на глобализацията!
Финансовият капитал е отдавна глобализиран. Сега се глобализират индустрията и другите услуги. Но това, заедно с новата технологична революция и автоматизацията още по-остро оголва основното противоречие на капиталистическия модел – обществения /сега и глобален/ характер на производството и частния характер на присвояването на резултата. Затова Глобализирания капитал печели все повече, произвежда все по-евтино. Но едновременно „произвежда” огромно количество излишно население, т.нар. прекариат, с което дестабилизира основата, на която съществува – и в най-богатите страни има вече твърде много хора, които са образовани и квалифицирани, но в рамките на по-малко от половин живот, знанията и уменията им стават безполезни и те изпадат от пазара - не могат да купуват дори и евтини стоки. Затова инженерите във Виши карат таксита /производството е в Индия и Китай/, автомобилния Детройт „ръждясва”... Но това е друг огромен проблем, който заслужава отделен анализ.
Да завърша с анекдот.
Някакъв съобщава в бара:
-
Научихте ли, Тръмп счупил крак.
Множеството в един глас пита: На кого?