/Поглед.инфо/ Седя си вкъщи и пак се подлъгах да гледам българска телевизия. Гледам, седят там група умни мъже, обсъждат приемането от България на сили на НАТО. Става дума за 2 самолета Ф35 от Нидерландия, както и няколко от Испания. Тя ще прати и кораби. И Америка ще прати войски – общо 8500 за цяла Източна Европа.
Вчера имаше Съвет по сигурността в МС, днес и Парламентът ще обсъжда този въпрос. Пита се обаче, какъв е смисълът от цялото това упражнение?
Първо, от какво ще защитават тези сили България? Да ни пазят от съседите, които и не мислят да ни нападат? А ако се има предвид отвъдморска Русия, дори да добавим и нашите два изправни МИГ-а, както и това, което наричаме български военно-морски флот, то само Черноморският флот на РФ с неговата собствена авиация ще се справи с цялата тази „мощ“ просто между другото, за „разгрявка“...
Второ, а иска ли Русия да ни напада? Тя вече осма година търпи безобразията на Украйна и неизпълнението на Минските съглашения, и не я напада, въпреки че САЩ и същото това НАТО от една година я канят.Трябваше да стане през пролетта – не стана. През октомври се оказа, че само чакат да замръзне земята и през ноември започват. На първи декеври щеше да има преврат /обяви го лично Зеленски/, не стана. Следващия го обяви лично Форийн офис, но още го чакаме. Провалиха се атаките на Рождество, на руското Рождество, след преговорите в Женева, след срещата Блинкен-Лавров. Най-точна обаче се оказа прогнозата „тези дни“. Затова мисля и аз да предложа срок – малко преди „да цъфнат налъмите“...
Хората от синия екран, както казах, са умни и знаят това не по-лошо от мен. Един от тях се оказа и честен и направо формулира тезата: Какво искаме – искаме недопускане на конфликт, искаме мир. Затова всяко действие сега трябва да се оценява през призмата: дали ескалира или деескалира напрежението. Приближаването на натовски войски до границите на Русия не намалява градуса на напрежението.
За другите обаче бях на път да реша, че са сбирка не от атлантисти и „грантояди“, а колективни членове на кръга „Мисъл“ – защото като потече един символизъм...
Идването на чужди войски символизира решимостта на НАТО ... /добавете каквото искате, важното е решимостта/ ; то е символ на принадлежността на България към алианса, символизира единството на Европа или противопоставянето на агресията, или силата на демокрацията срещу авторитаризма... Накрая и един министър стана „символ на тази предпазливост, когато става въпрос да бъде утвърдена българската принадлежност като част от НАТО“.
Само че как да не си спомня един друг кръжец на непредпазливи „символисти“, който седмица след Пърл Хърбър /и три дни след Германия/, обяви дори „символична война“ на САЩ.
Хората около президента Рузвелт явно не са били любители на символите и близо половин година не реагираха на фашизираните палета около Хитлер – България, Румъния и Унгария. Война САЩ обявиха едва на 5 юни 1942. Но още на 12 юни Плоещ и Констанца бяха бомбардирани. След още повече от година и за близо една година, и България опита плодовете на „символния жест“ под формата на съвсем несимволични бомби.
Та затова хайде по-леко със символите и атлантическото ибрикчийство. Ха поне един път се поучете от по-смелите и по-мислещите за интересите на страната си – хърватския президент Зоран Миланович как можа да заяви, че в случай на конфликт между Москва и Киев, Загреб ще изтегли войските си от силите на НАТО в Източна Европа.
