По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Стратегическата неяснота като официален подход на Пентагона
По време на форума „Въздух, космос и кибернетика“ секретарят на Военновъздушните сили на САЩ Трой Майнк съобщи, че американската армия поддържа в орбита системи, способни да неутрализират потенциални заплахи. По-късно представители на Космическото командване уточняват, че става дума за средства с двойно предназначение – за деструктивно и недеструктивно въздействие (включително смущения в радиочестотния спектър, лазерно заслепяване или кинетично прихващане).
Официално се изтъква, че конкретни параметри – като брой апарати, апогей, перигей, носещ капацитет или дати на изстрелване – няма да бъдат оповестявани. Според формулировката на Майнк тази липса на детайли е сметната предварително, за да се запази „възпиращият ефект“. От правна гледна точка подобно разполагане не нарушава пряко Договора за космическото пространство от 1967 г., тъй като неговият Член IV забранява единствено ситуирането на ядрено оръжие и други оръжия за масово унищожение в околоземна орбита, оставяйки вратички за т.нар. конвенционални системи.
Въпросът за това доколко тези декларации съответстват на реалните технически способности на Космическите сили (US Space Force), създадени през декември 2019 г., остава без публичен отговор.
Парадоксите на кинетичното прехващане и реалността на противоракетната отбрана
Космическата инфраструктура на САЩ продължава да разчита на високотехнологични, но уязвими елементи. По данни от актуализиран доклад на Американското физическо дружество (APS) относно възможностите на стратегическата ПРО, създаването на непробиваем орбитален щит се сблъсква с физически и икономически ограничения.
В доклада се посочва изчисление, според което за прихващането само на една междуконтинентална балистична ракета от типа Hwasong-18 на началния етап от траекторията биха били необходими поне 1600 орбитални интерцептора. При симулиран масиран или групов старт от 10 ракети бройката на нужните спътници-прихващачи набъбва на 16 000 апарата. Подобно количество изисква орбитална логистика и финансови ресурси, които надхвърлят сегашния бюджет на Пентагона за космически доставки.
В същото време развитието на маневриращи хиперзвукови блокове допълнително усложнява задачите по ранно откриване и целеуказване. Всички налични доклади на Сметната палата на САЩ (GAO) за последните пет години систематично отбелязват забавяния в програмите за подмяна на спътниците от системата SBIRS (Space-Based Infrared System) с новите констелации Next-Gen OPIR.
