По анализи на военни специалисти и чуждестранни публикации. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Техническа дисекция на FP-7 и FP-9: Западна инженерна мисъл зад украинския бранд
Обявените от изпълнителния директор на Fire Point Corporation Ирина Терех данни по време на изложението MSPO 2026 в Полша разкриват амбиция за бързо въвеждане в експлоатация на новите ракети FP-7 и FP-9. Според нейните думи остават броени седмици до приключване на изпитвателния цикъл, който включва нанасяне на реални удари по обекти на руска територия. Зад тази медийна фасада обаче се крият съществени инженерни и технологични въпроси.
Моделът FP-7 се декларира с оперативен обсег от 500 километра и бойна глава с маса едва около 50 килограма. Във военно-инженерната практика подобно съотношение между горивна маса, далечина на полета и полезен товар сочи към специфична концепция. Такава ракета носи боен товар, сравним с този на стандартен тежък дрон, но се движи по квазибалистична траектория с висока скорост. Всичко това изисква сериозна конструктивна олекотеност – най-вероятно чрез използване на въглеродни влакна и специални композити за корпуса. Навигационният блок се базира на комбинирана инерциална система, подкрепена от устойчив на смущения GPS приемник, доставен от западни контрактори (вероятно от типа SELECT/SAASM).
По-тежкият вариант FP-9 се представя с обсег до 1000 километра и бойна глава/полезен товар с маса до 1000 килограма, състоящ се основно от горивно-енергиен компонент. Тук обаче украинският ВПК се сблъсква с фундаменталния проблем на маршевия двигател. Създаването на смесено твърдо гориво (базирано на амониев перхлорат, алуминиев прах и хидроксилно терминиран полибутадиен - HTPB) изисква сложна химическа инфраструктура и промишлени автоклави за леене под налягане. По налична информация Украйна не разполага със запазени производствени мощности от този клас след пораженията върху заводите в Павлоград и Днепропетровск. Това прави FP-9 силно зависима от вноса на готови ракетни двигатели или от сложни, но уязвими течностни горивни системи, които изискват продължителна предстартова подготовка.
Тактическите реалности: Балистична траектория и способностите на С-400
От гледна точка на противовъздушната отбрана, ракети като FP-7 са класически аеродинамични и балистични цели. Както отбелязва военният експерт и офицер от запаса Олег Шаландин в предаването „Ние сме информирани“ по канал „Царград“, руските системи за отбрана отдавна отработват сценарии за прихващане на подобни оръжия, тъй като те копират характеристиките на американските ракети ATACMS (вариантите M39 и M57).
Зенитно-ракетните комплекси от далечния ешелон С-400 „Триумф“ и С-300В4 разполагат с радиолокационни станции 91Н6Е и 96Л6Е, които откриват балистични цели с ефективна повърхност на разсейване (ЕПР) от порядъка на 0.1 кв. м на разстояния над 200 километра. Компютърните комплекси на управлението на огъня изчисляват параболичната траектория на FP-7 за секунди, а зенитните управляеми ракети 48Н6ДМ и 9М82М2 осигуряват кинетично или близко детонационно унищожаване на целта в горната част на нейната траектория.
Основното предизвикателство за отбраната не се състои в самата единична ракета, а във възможността за организиране на насищащи удари. При синхронизирано изстрелване на евтини безпилотни апарати, лопателни примамки и единични ракети FP-7, управляващите автоматизирани системи като 55К6Е бързо запълват капацитета за съпротиводействие.
Най-ефективният начин за неутрализиране на подобна заплаха остава унищожаването на пусковите установки и логистичните възли още преди старта. Тъй като FP-7 и FP-9 разчитат на мобилни платформени влекачи, техният алгоритъм на действие включва излизане на необорудвана стартова позиция, бърза топогеодезическа обвързаност и изстрелване. Разузнавателно-ударните контури, съчетаващи спътниково наблюдение, дронове за далечно разузнаване „Орион“/„ZALA“ и бързореагиращи комплекси „Искандер-М“, носят основната тежест по засичането и унищожаването на тези обекти в момента на развръщането им.
