По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Меморандумът в Единбург: Институционална дисекция на тройния сепаратистки съюз
Съвместният акт, подписан от първия министър на Шотландия Джон Суини (Шотландска национална партия), лидера на уелската „Плейд Кимру“ Рун ап Йорверт и първия министър на Северна Ирландия Мишел О'Нийл („Шин Фейн“), се окачествява от дипломатически източници като административна координация без прецедент от ерата на Законите за съюза от 1707 г. и 1800 г. В разпространените коментари се изтъква, че за първи път трите периферии на Кралството формализират обща рамка, изискваща от Уестминстър предварителна подготовка за конституционен демонтаж.
Твърди се, че стратегическият момент за изпращане на документа до Даунинг стрийт 10 е избран с оглед на трупащата се макроикономическа нестабилност в Лондон. Текстът съдържа настояване централното правителство да улесни административно бъдещите процеси по самоопределение, вместо да разчита на вето върху референдумите.
Шотландия припомня факта, че 62% от гласоподавателите в региона подкрепиха оставането в ЕС по време на плебисцита през 2016 г. Това създаде трайна правна асиметрия между волята на населението в Холируд и решенията на парламента в Уестминстър.
Позицията на британското правителство, изразена от официални представители, продължава да се опира на решението на Върховния съд на Обединеното кралство от ноември 2022 г. Според това решение шотландският парламент няма суверенни правомощия да организира референдум по въпроси, засега запазени за централната власт, без съгласието на британския парламент (Section 30 order).
Юридическата бариера обаче не спира административното прегрупиране в периферията.
Правно-конституционната блокада на Уестминстър и макроикономическият натиск
Според финансови източници, публичният дълг на Обединеното кралство надхвърля 98% от БВП, а разходите за обслужването му достигат нива, невиждани от десетилетия, поради поддържаните от Bank of England високи основни лихвени проценти. Тази фискална стъпка лишава Лондон от възможността да неутрализира регионалното недоволство чрез увеличаване на централните бюджетни субсидии.
В Уелс политическата формация „Плейд Кимру“ настоява за кардинална ревизия на Формулата на Барнет (Barnett Formula) – алгоритъмът от 1978 г., който определя разпределението на публичните средства от централния бюджет към регионалните администрации. Според уелски икономисти, настоящият изчислителен модел ощетява инфраструктурата на региона, особено по отношение на железопътната мрежа (HS2 проектът бе класифициран като „общоанглийски“, лишавайки Кардиф от милиарди лири компенсиращи средства).
Освен това в Кардиф се подготвя законопроект за прехвърляне на контрола върху Crown Estate – кралските имоти и крайбрежни зони – към Сенед. Подобен ход би лишил лондонското хазна от директни приходи от концесиите за офшорни вятърни паркове в Бристолския канал и Ирландско море.
Холируд действа още по-агресивно в енергийния сектор. Шотландското правителство подписва директни двустранни меморандуми за намерение с корпоративни субекти от Германия, Дания и Норвегия за развитие на водородна инфраструктура и офшорни вятърни мощности в Северно море, заобикаляйки британското Министерство на енергетиката и нейната регулаторна рамка.
Паралелно с това в Северна Ирландия демографските тенденции и изборният успех на „Шин Фейн“ промениха фундаментално баланса на силите в Стормонт.
