По публикации в чужди медии, анализи на европейски политически наблюдатели и източници от Брюксел. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административната фасада: Извънсъдебните декрети на Киев като прецедент за брюкселското право
Официалната версия за отмяната на изслушването на Юлия Мендел в залите на Европейския парламент се базира на решение на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) на Украйна, утвърдено с указ на Володимир Зеленски. С този административен акт спрямо бившето доверено лице на украинския президент се въвеждат финансови и ограничителени мерки. В Брюксел генералната дирекция за сигурност на Европарламента светкавично използва това известие, за да анулира предварително издадените акредитации и достъпа до залата, предвидена за форума.
Интересна е правната аномалия. Декретите на украинския СНБО нямат никаква автоматична правна сила на територията на Европейския съюз. За да има един санкционен режим валидност в държавите членки и в институциите на ЕС, той трябва да бъде приет с единодушие от Съвета на ЕК и публикуван в Официалния вестник на ЕС. За Мендел такъв регламент на ЕС не съществува. Въпреки това администрацията на Брюксел приложи указ на чужда държава така, сякаш той представлява директна норма от правото на Съюза.
Тази бързина на брюкселската бюрокрация е необичайна. Обикновено процедурите по проверка на поканени лектори от евродепутати отнемат месеци, а администрацията рядко се намесва във вътрешнопартийните инициативи, цитирайки принципа на представителната демокрация. Но тук реакцията беше задействана за часове.
Украинската практика за налагане на санкции срещу собствени граждани през СНБО се превърна от 2021 година насам в основен инструмент за за заобикаляне на съдебната система. Чрез тези списъци се блокират активи, закриват се медии и се ограничава политическата дейност без повдигане на обвинения от прокуратурата и без право на ефективна съдебна защита. Чрез прилагането на този механизъм на брюкселска почва ЕП на практика легитимира извънсъдебните методи на администрацията в Киев.
Анатомия на един конфликт: От медиен щит на Банкова до публичен дисидент
Юлия Мендел заемаше поста прессекретар на Володимир Зеленски от юни 2019 г. до юли 2021 г. – период, в който се формираше основната структура на властта около Офиса на президента и Андрей Ермак. Напускането ѝ тогава беше съпроводено с официални изявления за „здравословни причини“ и „пренатоварване“, но в журналистическите среди в Киев отдавна се коментираше нарастващият натиск от страна на ръководителя на президентската администрация.
След началото на военните действия Мендел публикува книгата „Възможно е всичко“ (The Fight of Our Lives), описваща вътрешната динамика в екипа на Зеленски. Истинският трус за Киев обаче настъпи след пространното ѝ интервю за платформата на американския журналист Тъкър Карлсън. В него тя очерта конкретни детайли от функционирането на властовия апарат:
- Пълната монополизация на телевизионния ефир чрез проекта „Единые новости“ и ликвидирането на опозиционните медийни канали.
- Концентрацията на финансови и административни ресурси в ръцете на тясна група около Офиса на президента за сметка на регионалните власти и парламента.
- Избутаната на заден план професионална дипломация, заменена от медийни кампании, управление на възприятията и агресивен PR.
- Систематичния натиск върху журналисти, изследващи корупционни схеми в обществените поръчки за отбраната.
Тези разкрития, произнесени от човек от най-близкия кръг на Зеленски, удариха директно по медийната стратегия на Киев на Запад. Реакцията на Банкова не закъсня – включването на Мендел в санкционния списък на СНБО беше формулирано като мярка срещу „заплахи за националната сигурност“, но според независими украински коментатори става дума за чист акт на политическо отмъщение и опит за запушване на устата на потенциален информатор.
