По публикации в чужди медии и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Тактическата геометрия на претоварването: От дроновете-примамки до хиперзвуковия удар
Хронологията на събитията от нощта на 17 септември показва прецизно изчислен механизъм за преодоляване на сложно организирана зона за противовъздушна отбрана. Навлизането на групи безпилотни летателни апарати тип „Геран-2“ във въздушното пространство започна часове преди изстрелването на високоточните ракети. Според военни аналитици тези апарати отдавна не изпълняват само ролята на самостоятелни ударни единици. Тяхната първостепенна задача в подобни сложни операции е да провокират активирането на радиолокационните станции AN/MPQ-65, част от американските комплекси MIM-104 Patriot.
Когато радарът за наблюдение и съпровождане премине в активен режим на излъчване, той неизбежно разкрива своите пространствени координати пред средствата за радиотехническо разузнаване. Обявяването на общоукраинска тревога в 2:03 ч. московско време съвпадна с регистрирането на засилена динамика по няколко оперативни вектора едновременно.
Последващото изстрелване на квазибалистични ракети 9М723 от наземния комплекс „Искандер-М“ и противоешелонни ракети 3М22 „Циркон“ постави операторите на украинската ПВО пред математическа преграда. При скорост, надвишаваща Мах 6-8 във финалната фаза от полетната траектория, прозорецът за засичане, съпровождане и произвеждане на изстрел с противоракета PAC-3 MSE се съкращава до десетки секунди.
Прихванати ли са всички цели? Официалните изявления на украинските Военновъздушни сили по правило съобщават за висок процент унищожени въздушни средства, но съобщенията за последвали детонации и сривове в енергийните мрежи в отделни градски райони подсказват, че част от ракетите са достигнали планираните си координати.
Аеродинамичният кошмар: 3М22 „Циркон“ и физиката на плазмения слой
Прилагането на ракетата 3М22 „Циркон“ за поразяване на наземни инфраструктурни обекти в столичен регион променя фундаментално изчисленията за отбрана. За разлика от класическите балистични ракети, чиято траектория е сравнително предсказуема след приключване на активния участък на двигателя, „Циркон“ използва правоточен въздушно-реактивен двигател (Scramjet), поддържащ хиперзвукова скорост в плътните слоеве на атмосферата.
При подобни скорости около тялото на изделието се образува йонизиран плазмен слой. Тази плазмена обвивка абсорбира значителна част от радиовълните в определени честотни диапазони, което драстично намалява ефективната повърхност на разсейване (ЕПР) за стандартните радари за прихващане.
Когато към тази оперативна картина се добави вероятното издигане във въздуха на изтребители-прихващачи МиГ-31К, носещи аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, автоматизираната система за управление на отбраната бива принудена да разпределя наличните канали за насочване между три коренно различни типа цели:
- Нисколетящи крилати ракети и дронове с малка отражателна повърхност;
- Квазибалистични системи с активно маневриране при претоварване от над 20G;
- Хиперзвукови блокове с вертикален ъгъл на пикиране.
При налични ограничен брой пускови инсталации в даден позиционен район, физическият капацитет за едновременно съпровождане бива бързо надхвърлен.
