/Поглед.инфо/ След "Brexit", след безкомпромисната позиция на Унгария, Чехия и Полша по емигрантските квоти в ЕС и наказателната реакция на ЕК, след заявлението на Вацлав Клаус,че е време да се мисли за излизане на Чехия от ЕС, след видимите проблеми между Тръмп и Меркел, след проточилите се санкции срещу РФ и впредвид възможното потенциално напрежение в отношенията между Германия и Франция по въпроса кой да води "дружината", когато хегемона се отдръпва от Европа, сме в правото си да направим извода , че центробежните тенденции на стария континент се засилват и отново става актуална максимата: "всеки се спасява поединично".

Рекс Тилерсън преди няколко дни заяви пред Сената на САЩ: "Съюзници, партньори, големи и малки, без изключение.... в Европа , в Близкия Изток, в Югоизточна Азия кават: "Моля, заемете си с отношенията си с Русия, те трябва да бъдат подобрени". Те са уверени, че влошаването на тези отношения безусловно влошава и тяхната ситуация". Българите винаги са смятали , че добрите ни отношения с РФ са исторически обусловени и привилегировани! Но след всичките словесни "изстъпления" на политическата класа, след некоректните междудържавни делови контакти, дали отношенията ни са все още такива? Под горното заглавие авторитетната руска Информационна агенция "REGNUM" (https://regnum.ru/news/polit/) публикува  на интернет сайта си авторския текст на журналиста Едуард Биров. Статията се появи едновременно с обнародването на външно-политическата Концепция на РФ и, явно, имаше за цел да подготви международното обществено мнение за адекватно възприемане на някои аспекти в Посланието на Президента Владимир Путин към Федералното събрание.

Годишните обръщения на Президента на РФ към депутатите и сенаторите по традиция съдържат насоките, които, според руския ръководител , ще са в основата на провежданата вътрешна и външна политика през настъпващата нова година. По единодушното мнение на анализаторите, последното президентско послание бе възприето като "писмо от бъдещето" , където вниманието бе насочено към обоснова-ване на руския модел на развитие в средносрочна перспектива при условията на полицентричен свят. Наблюдателите с изненада констатираха, че в Посланието не е отделено място на отношенията с ЕС като основен, обособен приоритет на външната политика РФ, а се предлага на отделните страни и на самия ЕС да се включат в многостепенния интеграционен проект "Евразия".

В подписаната на 30 ноември 2016 година от Путин Концепция на външната политика на РФ се отбелязва, че " стратегическата задача в отношенията с ЕС е формирането на общо икономическо и хуманитарно пространство от Атлантика до Тихия океан на основата на хармонизация и свързване на европейската и евраазийска интеграция ,което ще позволи да не възникват разделителни линии на европейския континент". В Концепцията са споменати поименно само четири европейски държави - Германия , Франция, Италия и Испания.За някои други европейски държави се казва, че ударението се поставя върху един от двата принципа, характерни за тези страни и отношенията с тях, а именно: първо, " да се разиват на междудържавно ниво културните и хуманитарни връзки между славянските народи" и, второ, че "Русия с уважение се отнася към избора на европейските държави, нечленуващи във военни блокове. Тези държави имат реален принос в обеспечаването на стабилността и сигурността в Европа. Русия е готова за конструктивно, многопланово взаимодей-ствие с тях". Православието не е изведено като идеен акцент на руската външна политика по отношение на държавите с преобладаващо православно вероизповедание!

В цитираната по-горе статия между другото се казва:

"В съседни на Русия страни стават важни изменения, в следствие на което руските дипломати трябва ясно да формулират външната политика на страната по отношение на граничещите с "руския свят" малки народи, без да се изпада в крайности. Москва трябва да избегне съдбата си да бъде "дойна крава", при това без да моли когото и да било за каквото и да било , да предлага честно , взаимноизгодно сътрудничество, базирано на принципа: изгода за вас само при съответния принос в общите с Русия усилия. Победата на Румен Радев в България и на Игор Додон в Молдова, като част от новата вълна, се свързва с триумфа на Тръмп в САЩ , но трябва да е понятно ,че тези изменения в съзнанието на хората са резултат от многогодишната стратегия на Владимир Путин. Руският лидер, възстановявайки международния авторитет на нашата страна на постсъветското пространство, в същото време не използува сила за да върне страните от бившия Източен блок в орбитата на Русия, а заложи на идеята народите сами да изпитат на гърба си жестоките реалности от интеграцията в Pax Americana и сами да пожелаят да се върнат към сътрудничество с Русия.. .

Но ние не трябва да избързваме с преждевременните изводи за проруските настроения сред политическия елит на тези страни след състоялите се избори . Победилите в България и Молдова Радев и Додон, при цялата си по-слабапрозападна риторика, не са проруски политици, те са представители на разочарованите от Запада бивши наши братя, които отскоро търсят нов център на сила на Изток, опипвайки как биха могли безболезнено да се доберат до огромните ресурси на Русия, без да се откъсват изцяло от евроатлантическата цивилизация. Настроенията на избирателите в България и Молдова са резултат от дълго зреещото разочарование на населението в Източна Европа от евроинтеграцията и, като цяло, от настойчиво рекламираната от Запада илюзия ,че те са " част от семейството на цивилизованите народи"....

Това по същество е поредния епизод от световното развенчаване на западната глобализация , в рамките на която Запада бе възприеман от апологетите му като благословен свят на свободата и изобилието.Но нито едното , нито другото САЩ не осигуриха на малките народи, избрали модела на западната демокрация. Нещо повече, при президентството на Тръмп западните елити са готвят да приложат нов курс във външната си политика, в резултат на който никой от сателитите им няма да бъде "подхранван", а от всички ще изстисква и последната капка в името на демокрацията. В този смисъл, няма нищо чудно ,че някои от източноевропейските страни решиха да се обърнат към противоположната страна, търсейки новия си господар. И ако искате за да се убедите в това , чуйте какъв поток от претенции се лее по адрес на Русия , и то даже от тези , които е прието да се считат дружествени страни. За тях Русия вечно не е тази, която трябва да бъде – невнимателна към по-малките си братя, провеждаща имперска политика...

За да се преодолеят погрешните тълкувания на руската позиция от завръщащите се небратя , и да се избегнат излишните илюзии и надежди е необхосдимо да се озвучи (засега неофициално) една проста истина – Русия като велика и самодостатъчна страна, никому нищо не дължи и пред никоя страна не е длъжна да се отчита. Ние превъзхождаме всички държави на постсъветското пространство и в Източна Европа взети заедно по всички параметри. Поради което тези страни или ще се съобразяват с доминиращите руски интериси в Евразия и ще имат съответното поведение или ще живеят така, както желаят, интегрирайки се или в Европа, или в Турция, или с Китай, но на свой страх и риск и поставяйки държавността си на границата на оцеляването. Но да се шантажира Москва и да се "дои" като безотказна крава, а паралено с това и да се обвинява в невнимателност , да ѝ се диктуват свои собствени условия – никой на никого това няма да позволи. Русия сама , безвъзмездно, ще помата на нуждаещите се, както нееднократно това е ставало с Куба, със средноазиатските народи, на Кавказ и, както сега става в Сирия. Но това са доброволни решения, а не са в резултат на заплахи и шантаж!

Всяка новопоявила се държава от бившия СССР , а още повече източно европейските страни са в правото си да имат свой самостоятелен избор, тяхното населението си носи собствената отговорност – да подскача ли до безсъзнание за да получи обещания лек живот или да поеме своята част от отговорността за Евразия , заедно с Русия......Равноправното сътрудничество предполага не само уважително отношение на силния към слабия , но и обратното – слабия не трябва да се опитва да си играе с чувствата на силния, още повече да търгува с дружбата и историческата памет.....И не трябва да се забравя ,че Руската Федерация при всичките си загуби в резултат на колапса на СССР, притежава достатъчна сила и запас от здравина, за да устои даже в случай , когато по целия ѝ граничен периметър настъпи кървав хаос, който преди всичко ще изпепели същите тези малки народи и страни, които са готови сега да зарежат Русия и да я дадат на откуп на екстремистите и подпалвачите на "цветни революции".

Или някои все още таят надежда, че от ИДИЛ ще ги спасят китайците или в определена трудна за страната ситуация помощта ще дойде от "миротровците" на НАТО?

Впрочем, самата Русия в отношенията си със страните от бившия СССР и Източния блок трябва да се старае да не изпада в една от двете крайности. От една страна, в никакъв случай не трябва да се превърщаме отново в "хранилка", около която безвъзмездно да се настанят, най-общо казано, близки нам, исторически и културно, народи. Но и злопаметството не е в руските традиции, поради което не са прави и онези, които предлагат всички тези небратя да ги "пратим по дяволите", даже при положение, че те ни молят да се върнат обратно при нас.

В близките години Москва ще трябва да си изработи уравновесена политика на здравомислие и взаимна изгода по отношение на страните ,които за последните 30 години успяха да почленуват и в Източния и Западния блок. Нито България, нито Молдова, нито даже Украина с Белорусия (именно като държавни образования, а не руските хора там) не трябва да се превръщат в храненици или временни съюзници срещу заплащане в рубли. Отсега нататъка пред тях трябва да стои честния избор: или вие ще треперите в задния двор на Западния свят и ще страдате от неговите корпорации, които в агонията си ще изсмукват ресурсите от всичките си колонии, или вие започвате да се присъединявате към Руския свят, приемайки условията на съвместно съ-участие, съ-действие и получавайки блага и защита в съотствие с привнесената в Евразийския съюз от вас полза. Акцентът трябва да се постави върху пропорционалността между благата и отговорностите, между печалбата и създадената продукция.

Казано го по-просто, ако вие изнасяте за нас български червени чушки или молдавско вино, то вие получавате определени благоприятни условия за търговия на евразийския пазар, но Москва няма да строе високотехнологични заводи на ваша територия. Ако все пак искате да имате заводи, то инвестирайте в наука и производство, създавайте кадри и харчете за това вашите пари – Москва ще ви помогне със съвет и съответното участие. Но нито една копейка просто така, за красивите ви очи и прекрасните думи, каквито вече се чуват в Молдова, явно, в резултат на глобалните промени в света, няма да получите, за да не се повторя историята след разпадането на СССР, когато половината от руската промишленост остана в чуждите покрайнини. Всички ключови инфраструктурни проекти ще бъдат на територията на РФ. Само така, а не иначе....

И претенциите за високомерната външна политика на Русия , и унинието по повод недостатъчната подкрепа за проруското население произтичат от грешното разбиране за същността на съвременнта руска държава. Руската Федерация , както правилно отбелязаха оплъченците, пристигнали от Донбас, не е късния СССР – в смисъл ,че тя няма да повтаря грешните му в международните отношения. От една страна , всички, които считат себе си за руснаци, било то в пределите на РФ или извън нея , трябва да престанат да се сърдят на държавата: може да има лоши чиновници или отделни грешни решения, но по принцип няма лоша Русия . Ако беше лоша, сега всички щяха за воюват не в Сирия , а в Татарстан или в Митищи. Гражданино, питай не какво Русия е направила за теб, а какво ти си направил за нея!

От друга страна, съседните републики от бившия СССР и Източния блок трябва да разберат,че Руската държава няма да храни никой, просто така, за красивите му очи и декларациите за дружба или обещанията да не избяга на Запад. Русия предлага на всички равноправно, взаимоизгодно сътрудничество на основата на реални отношения, ресурси и мащаби. Играта на обещания вече не е интересна на Москва и води само до загуба на време и безсмислени "седенки" на дипломатите.

Русия на никой нищо не дължи и няма намерение да изслушва претенции, но е готова да дружи и да се развива заедно с всички народи и републики,които искренно са готови да съучаствуват в изграждането на Евразийския континент.

Това е простата и честна позиция в многовековната руска традиция: който я разбере и я приеме е добре дошъл!"

сп."Сигурност"