/Поглед.инфо/ След срещата на председателя Си Дзинпин с американския президент Джо Байдън в Сан Франциско на 15 ноември т.г. много хора у нас и посвета се питат има ли промяна в отношенията между РФ и КНР и доколко са достоверни безбройните оптимистични публикации за помирение и компромис между ръководителите на КНР и САЩ в американските СМИ след недружелюбните реплики, подавани в последните месеци от официални представители на двете държави.За да сме обективни в изводите си ще се наложи да напривим разходка в историята за последните сто години и да потърсим корените на всичко, което се случва или ще се случва в близкото десетилетие. А вероятно вече е и време да се опитаме да разкрием смисъла на казаното от председателя Си Дзинпин при раздялата му с президента Путин на площадката пред Големия Кремълски дворец в Москва на 22 март 2023 г. :

" В света са в ход промени, и то такива,
каквито не е имало от сто години.
Ние сме двигателя на тези промени!"

И след утвърдителното кимване на Путин, Си Дзинпин, за да подчертае опасностите, които ги очакват, добавя:" Пазете се , скъпи приятелю!" Тези думи на Председателя Си в края на неговото изпълнено със знакови събития посещение бяха предварително премислени и вдъхнаха кураж с декларираната заедност!

ххх

Точно преди сто години, веднага след смъртта на В.И.Ленин в СССР се разгаря персонална битка за пътя, по който да продължи изграждането на новото социалистическо общество. В теоритичната обосновка на многото отделни направления в държавното строителство две са от изключително значение: първото е за икономическия модел , който да следва новата държава, като единият вариант е силовия, произтичащ от марксовата постановка за диктатурата на пролетариата и през периода 1919-1921 година в РСФСР се установява военен комунизъм, предизвикан от тежките икономически и социални проблеми в резултат на избухналата гражданска война. В програмата на VIII конгрес на ВКП/б/,проведен през март 1919 г. се препоръчва "незабавно изграждане на безстоков социализъм чрез замяната на пазарната търговия с планомерно, организирано в общодържавен мащаб разпределение на продуктите и стоките". През 1921г. Ленин ревизира решението на VIII конгрес и предлага въвеждането на Нова икономическа политика (НЭП), провеждана в периода 1921-1929г. и базираща се на временно допускане на капиталистически отношения в стопанството при запазване на ръководната роля на държавата в управлението на икономиката. В периода на разцвета на НЭП-а в СССР, по линия на Коминтерна, от януари 1926 г. до януари 1927 г. в Москва прибивава Дън Сяопин. Той задълбочено изучава трудовете на Н.И. Бухарин, един от съратниците на Ленин и се запознава лично и отблизо с успехите на смесената икономика. През 1985 година Дън признава ,че "най-правилната икономическа политика за социализма е била Новата икономическа политика (НЭП) в СССР".

Вторият основен въпрос, който е имал изключително практическо значение е въпроса за авангарда и движещата сила на революцията. В това отношение възгледите на Ленин и Троцки са се разминавали кардинално. За авангард на световната революция Ленин е определял руския пролетарият , докато Троцки – европейския. За Ленин движеща сила за социалистическите преобразования е бил отново руския пролетариат, докато за Троцки това е била Червената армия, наречена от него "армията на Коминтерна". Приемайки постановката на Троцки за световната пролетарска революция, Сун Ятсън, победителят в схватката с управляващата в Китай династия Цин и основател на Китайската република, изпраща своя началник на Генералния щаб и член на Военния съвет на партията "Гоминдан" Чан Кайшъ в Москва за да търси съдействие и помощ от "армията на Коминтерна" за създаване на собствени въоръжени сили. Отговорът на Москва е положителен, но е било предложено изграждането на тези сили да се осъществява в руската военна база в Гуанджо. От този момент насетне връзките на Сталин и съветската държава с Чан Кайшъ и "Гоминдан" са прекратени. След нападението на Япония на  7 юли 1937 г. Чан Кайшъ обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза във временен съюз  с  Китайската комунистическа партия (ККП) в т.ч. и при отразяване военната агресия на Япония.

След капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.,постигната и с решаващото участие на Червената армия, Чан Кайшъ отказва да влезе в коалиционно правителство с ККП и през юни 1946 г. започва въоръжена борба със силите на ККП, която се превръща в Гражданска война. През 1949 г. армията на Чан Кайшъ е изтласкана от континентален Китай, а самият той се оттегля на остров Тайван, където е избран за президент на новата Република Китай. По време на Втората световна война Чан Кайшъ е причисляван към държавниците от „Голямата четворка“ заедно със Сталин, Рузвелт и Чърчил и от този момент Съединените щати започват да градят своя неравностранен "геополитически триъгълник" със СССР /РФ/ и с КНР.

Такава е предисторията на отношенията между съвременната Китайската народна република и неприсъединената все още нейна част, разположена на остров Тайван.

След разгрома на хитлерофашистките нашественици в Сталинградската битка и пленяването на фелдмаршал Фридрих Паулус , 32-ят президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт стига до извода ,че настъпва времето на историческите промени и САЩ трябва да поемат ролята на хегемон в света, изземвайки правата и отговорностите от Великобритания. Воден от тази идея, Рузвелт отговаря със съгласие на молбата на Чърчил да приеме за съгласуване на общите им позиции министъра на външните работи на кралството Антъни Идън, каквито срещи впоследствние са били провеждани многократно. При първата , през февруари 1943 г. във Вашингтон, Идън е поразен с каква решителност Рузвелт настоява да се даде на Китай статут на държава от първа величина. В телеграмата си до Чърчил той пише: "Президентът твърди, че Китай потенциално е световна сила и анархия в Китай би била инзвънредно трагично събитие, поради което Чан Кайшъ следва да получи пълна подкрепа. И както каза президентът Рузвелт " във всеки сериозен военнен бъдещ конфликт с Русия, несъмнено, Китай ще бъде на наша страна". Към този момент Чан Кайшъ е генералисимус и президент на страната , както и председател на партията "Гоминдан". От 22 до 26 ноември 1943г. в Кайро се провежда конференция с участието на Чърчил, Рузвелт и Чан Кайшъ, която предшества Техеранската конференция на тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил. В публикуваното на 1 декември с.г. комюнике от срещата в Техеран се казва ,че " военните мисии на трите държави се договарят за бъдещи военни действия против Япония " , които би следвало да доведат до нейната капитулация. Въпреки ,че официално не е обявено , но за разгрома на Япония се предвижда участието и на Китайската република, представлявана от председателя на партията "Гоминдан" Чан Кайшъ.

Триъгълникът е построен! Чърчил и Рузвелт са едната му страна, Чан Кайшъ е втората, а заедно те са срещу третата – Сталин , но едва след като СССР победи във войната! Дотогава са съюзници!!!

Още по-фрапиращ е случая с договорките между ръководителите на Англия и Съединените щати за започване на сепаративни преговори с правителствата в Европа, вояващи на страната на Германия ,които прояват готовност да капитулират пред англосаксонците. През 1943 г. Великобритания и САЩ планират да открият Втория фронт срещу Германия с десант на 27 дивизии в Южна Европа. В същото време, след Сталинград, Съветският съюз, давайки стотици хиляди човешки жертви започва настъпление в Западна и Югозападна Европа, громейки войските на германския райх и неговите сателити. Но се оказва ,че скритата част от плана за Втория фронт е Италия, Финландия, Унгария, Румъния и България да капитулират пред англоосксонците и те да навлязат в тези страни без военни действия, но и без съюзника си СССР. По този повод на 22 август 1943г. Сталин пише до Чърчил и Рузвелт: "Великобритания и Съединените щати сключват споразумения, а Съветския съюз е представен просто като пасивен наблюдател .... това положение е непоносимо, и ние няма да търпим подобна ситуация!" От историята знаем ,че на 8 март 1945 г. в неутрална Швейцария са се състояли тайно, без участието на СССР сепаративни преговори за капитулацията на Германия, която е представлявана от немския генерал от СС Карл Волф и западните съюзници , представлявани от резидента на американското разузнаване Алън Дълес.

ххх

Впоследствие този подход в международните отношения за САЩ и техните сателити става практика, при която лицемерието, подлостта и пряката измама са предпочитан прийом при формирането на Pax Americana. И с какво се отличава стилът на Чърчил и Рузвелт по време на войната , а и след нея , сравнен с този на канцлерката Меркел, президента Оланд и президента Порошенко по отношение на участващия в преговорите Владимир Путин 70 години по-късно при подписването на Второто Минско споразумение за Украйна?! Ако все пак, някога между големите играчи на геополитическата сцена е имало уважение и отговорност за спазване на дадената дума и положените подписи, то днес доверие няма и всичко ще трябва да започва отначало за да се сложи край на стогодишната игра без правила!

В последните години Китай е единствения и основен икономически конкурент на САЩ в света и опонент при решаването на тайванския проблем. Едновременно с това КНР е стратегическия партньор на РФ в установяването на полицентричен Нов световен ред. Безспорно е, че "геополитическият триъгълник" между САЩ с Русия и Китай се е появил в дипломацията за да легитимира световната хегемония на Съединените щати, които в зависимост от интересите си и съответната конюктура заигра