/Поглед.инфо/ Преди време попаднах на есе от проф.Евгени Дайнов – автор и коментатор на немската пропагандна станция "Дойче веле"(DW),която, както е известно, е форт-пост на информационната кохорта на америксанската "дълбока държава" в Европа. По силата на таен договор, подписан на 21 май 1949 година от преходното правителство на ГФР и съюзническите сили в Западна Германия, Федералната република предоставя на победителите пълен контрол върху немските вестници, радио и телевизии до 2049 година, поема задължението да осигурява най-добри, привилегировани условия за техни инвестиции в немската икономика, да съхранява златния си резерв в националния трезор на САЩ във "Форт Нокс"- Кентъки, да осигурява най-добри условия за постоянното и автономно военно присъствие на Съединените щати в Германия. Това е "премията" на САЩ за вложените средства и дистанционното проследяване на гигантската битка с немския фашизъм, продължила цели шест години. Странното е ,че подобни "дивиденти" САЩ получиха и след победата си в Студената война, като с подмолни "мирни" действия, конспирации, предизвикване на икономически кризи, надпревара във въоръжаването и тотална демагогия , само за няколко години превърнаха високоразвитите бивши социалистически страни и най-вече СССР в своя огромна европейска колония. И това не бяха само приказки и намерения – българите вече над тридесет и четири години са "ощастливени" от реалното си включване в глобалния план, но за разлика от немците, имащи тежка вина за милионите човешки жертви в сполетялия Европа Апокалипсис, за българите нямаше "план Маршал", а с много възторг и опиянение от сбъднатите си надежди, под аплодисментите на народните си избраници, те получиха своя "подарък" - Програмата Ран-Ът, даваща изключителна политическа, икономическа, финансова и военна защита за интереси на западните правителства и бизнес у нас. За съжаление, обещаните многомилионни инвестиции не дойдоха, напротив, бедна Блъгария кредитира американския ВПК с безлихвен, няколкомилиарден кредит в долари, и години наред очаква да получи своите платени и морално остарели американски самолети.

Въпросният договор от 1949 година, превърнал победената и унизена Германия в най-голямата колония на САЩ в Европа е известен като "Канцлер-Акт" и всеки новоизбран канцлер на ГФР , преди официалното си встъпване в длъжност полага подписа си под него. Владеейки тази информация, всеки честен и здравомислещ човек в света е наясно ,че информацията ,която излъчват немските СМИ се следи и е част от общата пропагандна имперска стратегия на американската "дълбока държава", характеризирана от 45-я президент на САЩ Доналд Тръмп като "...корумпирана политическа власт,..., стояща зад усилията на радикалната Глобализация, която отнема властта от работещите хора.Техните финансови ресурси са практически неограничени, техните политически ресурси са неограничени, техните медийни ресурси са ненадминати. И най-важното ! Дълбочината на тяхната аморалност е абсолютно безгранична!"

Антрифилето на Евгени Дайнов в DW е със заглавие "Лоша новина за тези, които чакат "гнилия Запад" да пропадне".

По форма това писание не е "антрефиле", а разгърнато пропагандно русофобско есе, подтикващо болшинството от българския народ да не вярва на родителите си и на собствените си преживявания от преди 35 години, да забрави ,че в недрата на неговата държава се е родила сляванската писменост, че Св.Седмочисленици са първите разпространители на православната вяра сред сляванството. Подобни писания преследват разединение в обществото, омраза между държавите, изтриване на родовата памет и отказ от традиционните ценности, дълбоко вкоренени в гените на българите още от времето на Първото българско царство, когато Родината ни е била третата по сила държава в Европа, а старобългарският, църковнославянският език е бил признат от папа Андрий Втори за четвъртия език след еврейския, латински и гръцкия, на който да се четат молитви и отслужват богослужения в христианските църкви по света . Авторът и коментатор на "Дойче веле" си играе с понятията права и свободи, индивидуализъм и съборност, превъзнася "договора" между гражданите и държавата, съдържащ правила, писани от Големия брат вместо закони, целящи ошашавената аудиторията да забрави чувството си на признателност и благодарност към великия руски народ и да възхвалява "единствените" и "изключителните", имащи за свои идоли властта , парите и удоволствията в т.ч. и сексуалните первезии.

Тук би трябвало да отделим малко място на личността на автора на въпросното есе. 65-годищният професор от НБУ Евгени Дайнов произхожда от здраво, комунистическо семейство: баща му Александър Дайнов от 1961г. до 1965 г. е постоянен кореспондент на печатния официоз на НРБ в-к "Работническо дело" в Москва, а от 1971г. до 1977 г. е кореспондент на същия вестник в Лондон – длъжност високо номенклатурна и добре платена. Интересното в случая, че журналистът Дайнов и в двата случая се завръща в България след важни събития : в първия, след снемането на Хрушчов, а във втория - след подписването на Заключителния акт от Хелзинки. В тази връзка за интересен случай от своята практика разказва Костадин Чакъров, дългогодишен помощник на Тодор Живков. През втората половина на 70-те години на миналия век, на сутрешното кафе при Първия, Живков се обръща към него с въпроса: "Чакъров, какъв е този кореспондент на "Работническо дело " в Лондон? Следя публикациите му и не мога да разбера, какво иска да каже с постоянно повтаряните квалификации: "загниващия капитализъм", "тежкото положение на работническата класа", "нечовешката експлоатация на английските трудещи се" ? Кажете му да престане с тези внушения. Хората вече пътуват, четат , сами виждат, кой как живее и трябва да ги оставим сами да си правят изводите!" Не след дълго Дайнов-старши е върнат в страната и е назначен на непрестижния за неговите заслуги пост – редактор на в-к "Софийски новости".

Самият Евгени Дайнов завършва средно образовоние в Лондон, бакалаварска степен в Оксфорд ("Много странно!" - по онези, комунистическите мерки!), като по време на следването си, както пише в автобиографичния си роман "Записки по революцията.В България и другаде." се е увлякал идейно по троцкизма.Тази опортюнистична изцепка не му попречва през 1982 година, когато е само на 24 години, с решение на Секретариата на ЦК на БКП, да бъде зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП при ЦК на БКП, където защитава дисертация на тема: "Френската комунистическа партия и проблема за политическите съюзи -1972 /1981г." ("Странно и гнило!" по критериите на мейнстрийма!) От март 1985 година е асистент във Философския факултут на Софийския университет, а през 1985/86 г.е гост - преподавател в колежа "Св.Антони" на Оксфордския университет. По-късно специализира в Париж под ръководството на проф.Ален Ланспо. ( Какъв е този афинитет към гнилия Запад през социалистическите години ? Или има нещо друго?)

За генезиса на тези политически "салто морталета" се налага да си спомним и за още един парадокс. През 1972, година авторът на "Тоталитарната държава" Желю Желев, след седемгодишна забрава и за изненада на всички, които са били наясно с железните изисквания на класово-партийния подход при издигането на кадри, е назначен от "лошата" държава на висока номенклатурна длъжност – завеждащ секция "Култура и личност" в престижния Институт по култура на НРБ, а през 1974 година той защитава с деветгодишно закъснение и кандидатската си дисертация. За какви заслуги, с чия протекция, с какви договорки е било възможно да се случи всичко това в една тоталитарна комунистическа държава?!

Въпроси, останали загадка за много верни на Партията и народната република съграждани на др.Желев, но станали особено актуални след 1982 година, запомнена със смъртта на Леонид Брежнев и с появилия се бестселър на Ж.Желев "Фашизмът"!

Едва ли така подробно щяхме днес, 40 години след тези събития, да си спомняме за тях, ако д-р Желев не бе оглавил политическата партия Съюз на демократичните сили, която заедно с Иван Костов, Филип Димитров, Петър Стоянов, под ръководството на Андрей Луканов и под "акомпанимента" на бившия научен сътрудник от Института по философия на БАН, дисидент и терорист Ахмед Доган, както и проф. Иван Ангелов от Икономическия институт на БАН формира шпиц-командата за ликвидиране на народната република и превръщането на страната в безгласна колония на САЩ, без морал и етика в отношенията , без традиционните ценности и с умишлената заблуда, че народът, заедно със западните демокрации е поел пътя към по-справедливия и щастлив живот.

И нещо много интересно, което дава отговор на много въпроси, свързани с редица "малки" хора. Ж. Желев е готвен от външни сили и веднага след 10 ноември 1989 г., по разпореждане на Луканов, поема ръководството на СДС, финансово подпомаган с държавни средства от министър-председателя Луканов и от Фондация "Отворено общество" на Сорос. Иван Костов, по свидетелство на същия Костадин Чакъров, на среща с Луканов е молил да бъде нает да работи за новото правителство, след като вече е работил срещу заплащане при Кръстьо Петков.Луканов изпраща Костов при Ж. Желев, където той се присъединява към ръководния екип на СДС. И , както пише Антон Тодоров, в началото на 90-те години, по същата методика(!) представят Евг.Дайнов на Костов,след което той пише до бъдещия лидер на СДС: " Уважаеми г.-н Костов, с неизбежното за балканските условия закъснение прилагам обещаното....Ако биографията Ви безпокои , няма да се разсърдя да спрем нещата още сега...... В края на 1989 година напуснах Института с политически обоснована оставка. Малко по-късно комунистически комплот ме изгони от СУ" . След като описва, че е работил като съветник на Кръстьо Петков в периода януари-февруари 1990 година, т.е. по същото време, когато Костов е заработвал своите 30 хил.долара при същия Кръстьо Петков, Дайнов завършва писмото си: " Накрая. Навремето това, което знам и мога, се представяше като кауза безплатно и беше използвано без особено висок КПД. Днес това, което знам и мога, струва пари". (Особено користолюбиво и гнило! Всичко си идва на мястото!). И за да може читателят да бъде окончателно наясно с кой си има работа ,когато чете есето за "процъфтяващия" Запад, още един малък штрих. През 1998 година Евгени Дайнов заема изключително доходното място на председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" .Управителният съвет при избора си е имал 5-6 кандидатури за този пост, но по предложение на тогавашният председател проф.Богдан Богданов се е наложила кандидатурата на Дайнов, който е бил единствения кандидат,лансиран от самия Джордж Сорос.

По отношение на публикацията на "Дойче веле" от 3 май тази година, оставяме читателите и слушателите сами да си направят своите изводи за истината на изнесеното и насочеността на внушенията, които прави автора. Ние ще коментираме само няколко фрагмента от публикуваното.

Според твърдението на Дайнов, терминът "гнилият Запад" за пръв път е въведен от С.П.Шевирев: " Погледнато исторически, въпросната теза се появява за пръв път в статия на руския пропагандист С. П. Шевирев от 1841 година". В тази статия според Дайнов Шевирев пише: „В нашите искрени, дружески отношения със Запада ние не забелязваме, че имаме работа с човек, носител на зъл, заразен недъг... целуваме се с него, прегръщаме се, споделяме трапезата... и не забелязваме скритата отрова... не усещаме присъствието на бъдещ труп, който вече намирисва.”

Поради това, че този цитат е "отровното жило", квинт-есенцията на целия текст на Дайнов за реализиране русофобската атака на изданието и автора към българската аудитория, то си струва да разгледаме въпроса по-подробно.

През 1841 година в първия брой на списанието "Московитянин" е публикувана статия на Сергей Шевирьов със заглавие "Образованието в Европа през погледа на руския човек". Шевирьов не е пропагандист, той е литературен критик, литературовед, поет, обществен деец със славянофилски убеждения, редовен професор и декан в Московския университет, академик в Петербургската Академия на науките. В периода 1838-1840 години посещава и чете лекции в институти и университети на Рим, Берлин, Мюнхен, Париж, Лондон. Удостоен е с докторска степен в Парижския университет, избран е за член на художественото дружество в Атина и филологическото дружество в Аграм (днешен Загреб, Хърватия).След завръщането си в Русия е назначен за старши професор по руска словесност и за декан на Философския факултет (1847-1855) на Московския университет..

Добросъвестният превод на цитираният от Дайнов текст е самокритичен по отношение на руската интелигенция и критичен към преклонението ѝ пред запада, факт, характерен и за българските възрожденци преди и след Освобождението , разделил българското общество на западнофили и русофили по внушения на руския императорски двор. А точния превод на дълбоко метафоричния текст на Шевирьов, тенденциозно изваден от контекста за образованието в Европа, е следния: "В нашите искрени, приятелски отношения със Запада ние не си даваме сметка ,че като че ли си имаме работа с човек, който притежава зъл, заразен недъг, заобиколен от опасна за живота атмосфера .Ние се целуваме с него , прегръщаме се, споделяме трапезата на мисълта, пием от чашата на чувствата и не забелязваме прикритата отрова и, пирувайки, не усещаме бъдещия труп , който вече понамирисва!?"

Само този фрагмент от есето на Дайнов показва,че той изпълнява политическа поръчка. Превръщайки се в съвременния Кирияк Стефчов, политологът е напълно увлечен от мейнстрима и говори пост-истини,обслужващи чужди и вредни за България интереси. Сергей Шевирьов е виден представител на панславянството, такива каквито са и Достоевски, и Аксаков , и Киреевски, и Хомяков, и Данилевски. И само благодарение на обществената дейност на панславянското дружество в Санкт Петербург става възможно след Априлското въстание императорът Александър Втори да обяви война на Османската империя, свидетелство за което е включването в движението на княз Черкаски, на генералите Скобелев, Черняев , Фадеев и на много други руски офицери. Противници на панславянизма в Русия са Чаадаев и Херцен, които са били прозападно настроени. Интересно е да се знае ,че панславянизмът не е руска инициатива, а първоначално се заражда в Европа – през 1826 година в Чехия (Ян Херкел), в Словакия (Павел Шафарик), в Хърватия (Лудвиг Гай ), в Сърбия (Вук Караджич). Общославянското братство дарява свободата на България и след 485 години отсъствие от картата на Европа, тя отново възкръсва с името Княжество България! Проф.Дайнов и компания дали си дават сметка, какво означава този факт за българската народност, сравнен по врметраене с едва общо 247-те години от основаването на любимите им Съединените американски щати!!

Мислещият читател вироятно се досеща, че основаната идея на автора са не толкова "ценните " му критични мисли по написаното от Ленин, че "висшият и последен стадий на загниващия капитализъм е империализма", а възможността за реализиция на пропагандна атака срещу онези българи, които по една или друга причина симпатизират на Русия и руския народ.И понеже те са много, то и озлоблението е голямо!

Другата инсинуация на автора е цитат от видния държавник и писател Уйнстън Чърчил, взет от неговото есе " Близнаци от Ада", публикувано през 1937 година:

" Нацизмът и Комунизмът се представят , че са противници...Но те са сходни във всичките си основни белези.Тяхната простота е впечатляваща. Махаш Бог, слагаш на негово място Дявола; махаш любовта ,слагаш омразата, след това всичко заработва ясно и логично.Те всъщност си приличат като две грахчета".

След неудачи като първи лорд на адмиралтейството по време на Първата световна война, след неуспеха му като канцлер на хазната, логично през 1930-те години Чърчил не е поканен да заеме държавна длъжност и се оказва в политическа изолация.Чрез личното си творчество в този труден за него период той търси аргументи срещу опасното въоръжаване на Германия, както и срещу разрастващото се икономическо сътрудничество между изпадналите във Велика депресия Съединени щати и провеждащата Велика индустриализация Съветска Русия. Неговото есе е предназначено за истамблишмънта на САЩ и звучи като предупреждение. След началото на Втората световна война Чърчил , който вече е министър-председател, изправен срещу военната и агресивна мощ на нацистка Германия, панически търси спасение за страната си от Сталин и силата на руския дух, както и от Рузвелт с парите и американските оръжия. Само за седем години той рязко сменя пропагандисткия антируски тон и в реч пред Палатата на общините от 24 май 1944 г. в Лондон заявява:

"Дълбоки промени се случиха в Съветска Русия. Троцкистката форма на комунизма напълно е "изметена" от страната. Победата на руските армии ще доведе до укрепване мощта на руската държава и ,несъмнено, ще разшири нейния кръгозор. Религиозната съставляваща в живота на руския народ сега ще преживее удивително възраждане!"

Неистовата ангажираност на Дайнов след 10 ноември 1989 г. към русофобията, антикомунизма и неолибералната идеология не говорят добре нито за неговия морал, последователност и отстояване на принципи, нито за професионализъм в търсенето на истината – всичко се свежда до конюктурна избирателност,безкраен конформизъм и меркантилизъм. Въобще, нашите неолиберали и отляво, и отдясно, изповядващи до посиняване безгранична свобода, пазарен диктат и отказ от държавност би следвало да потънат вдън земя, замисляйки се докъде доведоха страната и народа на България за 34-те демократични години: на дъното сред държавите от Европа по отношение на жизнен стандарт, по наличие на собствени производствени фондове, по духовна нищета и разпадане на обществените, политическите и междуличностни отношения. Това ако не е деградация и пълен провал на управляващата компродорска политическа класа, заедно с обслужващия пропаганден и наукообразен персонал , здраве му кажи!

. Сляпото подражание и готовността да се преминат всички граници за да се угоди на Големия брат и силните на деня , винаги водят до пълно морално падение. Никой не е застрахован от грешни прогнози и временни заблуди. Силата на умния е да признава грешките си, преди те да се превърнат в големи грехове, затрудняващи до крайност живота и нормалното съществуване на общности от хора и цели народи. Такива грехове не се прощават , особено когато няма покаяние от съгрешилия!

Деградацията на Запада е обективен процес. Дали той ще бъде наречен загниване, боледуване или пропадане в бездната не е от принципиално значение. Важното е ,че той не води към издигане качеството на живот на големите човешки общности, а облагодетелствува малка група от хора, внушили си ,че те ръководят света, че те определят правилата на играта , че те решават кой, как и къде да живее в нашия общ дом – планетата Земя. Такъв подход е примитивен, недалновиден, сбъркан и винаги води до недоволство, сътресения и революции.

Дайнов твърди ,че Западът не загнива! Ето, какво казват по този въпрос обективно мислещи изследователи:

Освалд Шпренглер - световно известен германски историк и философ, публикувал през 1922 година знаковото си изследване "Залезът на Европа. Очерци по морфология на световната история.Т.2. Световно-исторически перспективи", където е записал:

"..С помощта на парите демокрацията се самоунищожава и то след като парите вече са унищожили духа. Капиталистическата икономика вече на всички е опротивяла до отвращение. Възниква надежда за спасение , която ще дойде някъде отстрани, упование, свързано с забравения тон на честта , на рицарството, на вътрешния аристократизъм,самоотвержеността и дълга". (Колко актуално звучи след 100 години!)

проф.Иван Ангелов – учен-икономист,член на групата по Ричард Ран и Доналд Ът, преразгледал и изцяло променил разбиранията си за пътя на България след 1989 г.:

" Българският преход е много по-труден от прехода на други диктаторски еднопартийни режими като Испания и Португалия към политическа демокрация и нормално пазарно стопанство. Там нямаше промяна в системата – тя беше и остана капиталистическа в рамките на същия европейски пазар.... Пренебрегването на това обстоятелство чрез прилагане на прословутата „шокова терапия” и грубо разкъсване на тъканта на икономическата система, причини драматични икономически, социални и психологически последствия. Настъпиха резки промени в характера на собствеността и нейното разпределение; голяма безработица и принудително масово търсене на работа в чужбина; мащабно изтичане на мозъци и на генетичен потенциал; значително обедняване; социална, социално-етническа и регионална поляризация; дълбока депресия, обхванала милиони хора; изостряне на демографската криза. У нас много се говори за материалната разруха, но духовната разруха е по-дълбока, с по-сложни последствия и по-трудно поправима. Това предизвика драматични икономически, социални, политически и психологически промени в живота на милиони хора, хиляди лични и семейни драми с фатални последици".(Това е то загниване, господин Дайнов!)

Днес светът е изправен пред огромни предизвикателства.Човешката цивилизация трябва да намери отговор и решение за установяване на приемлив за всички жители на планетата модел на развитие на държавите и обществените отношения. Справедливи и актуални са думите от Декларацията за независимостта на САЩ от 1776 година:

" Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните".

Ако този универсиален и верен текст се приеме от всички хора на земята, които изповядват различна вяра, имат различно социално и имуществено положение, различен цвят на кожата ,различен пол, различни умствени и физически възможности, то тогава би трябвало да се намери формата, чрез която всеки да изрази съгласието си към тези принципи лично, а не да обявява несъгластните с него за „орки“, „диви орди“, „блатни твари“ и „кръвосмесени джуджета“.

Днешните проблеми на света са следствие от наглото твърдение на американската нация,че е изключителна и единствена по рода си! Ето доказателството:

44-ят президент на САЩ Барак Обама, без стеснение за неадекватност,заявява:

"Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да приема решенията. Другите страни са длъжни да играят по правилата, които ще установи Америка и нейните партньори , а не обратното".

Това изказване може да е вярно само за народа на САЩ и то при положение ,че

управляващата власт е справедлива към всички свои граждани. Но в сегашното ѝ изпълнение, обективно, тя не е такава. Сегашната власт на Америка не е само неоколонилна, тя е класически пример за империализъм в действие! Воден от тази максима, Клинтън бомбандира Югославия и силово наложи чрез агентите си за влияние "Вашингтонския консесус", по който всички бивши соцстрани в т.ч. и Русия фактически бяха анексирани и силово, с натиск отвън бяха принудени чрез МВФ да деградират!

Но за разлика от желязната ръка на Международния валутен фонд и Световната банка, които методично тероризират и задушават България през годините, то за Големият брат, когато е било в негов интерес , заобикалянето на "правилата" на свободния пазар и неолиберализма никога не са били проблем. Престъпвайки принцините на "Рейгъномиката" и "Вашингтонския консунсус", през 2009 година Обама създава "Отдел за информация и регулация " в Белия дом, състоящ се от 29 държавни служители под ръководството на видния икономист Кас Състейн, който започва да надзирава всички регулаторни органи на изпълнителната власт на федерално ниво. Отменени са рестриктивните политики на ФРС, смекчено е антитръстовото законодателство, регулира се производството , търговията и цените на петролните продукти, прилага се антициклична фискална и монетарна политика в кейнсиански стил, за да се стигне до днешните мащабни антикризисни програми в стил "а ла Кейнс" и национализации на банки "а ла Маркс" за застрашени от фалит ключови финансови институции.Къде остана сакралната саморегулираща се роля на пазара?

САЩ в навечерието на Първата световна война имат държавен дълг от 3 млрд. долара, който се равнява на 4500 т злато, а в същото време кредитират с емитирани от ФРС долари и двете воюващи страни на обща стойност 10 млрд. долара, превръщайки се от сериозен длъжник в крупен световен кредитор, измествайки британския фунт -стерлинг в качеството му на резервна валута. Това е началото!

Към края на 2013 година общата стойност на наличните долари и на финасовите инструменти (деривати ) номинирани в долари бе $710 трилиона, което девет пъти превишава стойността на световния брутен вътрешен продукт ($87 трилиона). Т.е. доларът е бил обеспечен със стоки и услуги едва на 11%, но не и със злато! Всичко останало до 100% са тонове обикновена хартия, "защитена" от американското оръжие и армия, разположена по целия свят. Тази система действува безотказно вече над 100 години. Всички опити за промяна и отказ от подчинение на правилата се наказват по възможно най-жестокия начин и дискредитация за инициаторите .

На 4 юни 1963 година Президентът Джон Кенеди подписва Указ №11110, който връща на правителството на САЩ правото да емитира американски долари, обеспечени със сребро, собственост на държавната хазна, т.е. емисия, но без да се трупа държавен дълг към 12-те частни банки на ФРС. След по-малко от 6 месеца, на 22 ноември с.г. президента Кенеди е убит. В същия ден встъпилият в длъжност президент Линдън Джонсън отменя указ № 11110 и по-късно изземва от обръщение емитираните от държавата долари, обеспечени със сребро.

Ето и думите на големия американски индустриалец Хенри Форд: "Добре е ,че американците не разбират нашата парична система. Ако те се заинтересуват от нея ,то още утре в Америка ще избухне революция!"

Не е ясно как политологът Дайнов би определил тези факти ,но за здравомислещия непредубеден човек тази планетарна далавера е не само симптом на гниене – това са показания за тежка "болест" с летален изход!!

В есето на Евг.Дайнов главният лайтмотив е тържеството на абсолютната свобода и индувидуализма, които са гаранция за просперитета на Запада в противопоставянето им на съборността и справедливостта, характерни за православната и славянска народопсихология и общност. Но както при търсенето на компромис по въпроса за славянофилството и прозападната линия на поведение, то и тук решението е в съвместяването на понятията и нормите за поведение така, че да не страда общия хармоничен ход на обшествения живот, целящ благоденствието на всички хора. Когато се фетишизира тезата на гуруто на неолиберализма М.Фридман, че "Свободният човек гледа на държавата като на средство, като на инструмент, а не като на източник за милостиня и подаръци(?), или като на господин или Бог, комуто сляпо да се кланяш и на който да служиш!" не може да има даже обикновена размяна на мисли, камо ли диалог в търсенето на общополезни и взаимноприемливи решение. Това е път за никъде, защото във всяко човешко общество, наред с предприемчивите, с инициативните и работохолиците, трябва да има организирана могъща сила, която да се грижи за бедните, за тези, които не крадат и не лъжат, не бандитстват и не рекетират, а просто честно се трудят. Трябва да има защита за децата и престарелите, за хората в неравностойно положение! И това може да бъде само справедливата държавата!

сп."Сигурност"

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?