/Поглед.инфо/ Българи и американци воюват рамо до рамо в Испания

Изминаха 73 години от края на Испанската гражданска война. Някои историци твърдят, че с нея започва Втората световна война, още през 1936 г. С испанския фашизъм се бори не само народът на Испания, в битката с него са и доброволци от 53 страни, между които над 400 българи. Според някои изследвания са близо 1000. Батальонът „Георги Димитров” е български. Загинали са 75 души.

От 2274 американски интербригадисти в батальона „Абрахам Линкълн”, загиват и изчезват безследно 276 души. В т.н. епична битка край река Харама българи и американци воюват рамо до рамо.

Големият сблъсък всъщност е между Германия и СССР. Те премерват силите си в навечерието на Втората световна война. Тази толкова „кървава корида” свършва само 5 месеца преди Хитлер да прекърши Полша и 2 години преди да си счупи главата вавантюрата „Барбароса”.

Гениалният американски писател Ърнест Хемингуей (1899–1961) е от най-непримиримите противници на фашизма. Малко познати са две негови есета, посветени на Испанската гражданска война и на американските бойци в нея, които ми се струва, че са актуални и сега. Предлагам ви ги без съкращения.

А част от скандалните военни кореспонденции на Хемигуей за българските управляващи по време на Първата световна война можете да си припомните тук: https://duma.bg/uma.bg/heminguey-boris-iii-chistosardechno-ne-obicha-balgariya-n183652?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3708.

Пророчески са думите на Хемингуей: „Нужно ни е ясно да съзнаваме престъпността на фашизма и как да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто проява на един бандит, на опасен бандит – фашиз­ма. А бандитът може да бъде усмирен само по един начин – като го бием здраво.”

Ърнест Хемингуей

На американците, паднали в Испания

Тази нощ мъртвите спят студен сън в Испания. Сняг шиба маслиновите гори и засипва дънерите на дърветата. Сняг за­стила гробовете с малките дървени табелки. (Когато е стига­ло време да се слагат табелки.) Маслиновите дървета зъзнат изтънели на студения вятър, защото долните им клони са оря­зани някога за прикритие на танковете, а мъртвите спят сту­дения си сън по ниските хълмове над река Харама. Студен беше онзи февруари, когато те загинаха там, и оттогава мърт­вите не забелязват смяната на годишните времена.

Две години изтекоха, откак бригадата „Линкълн” отстоява­ше четири месеца и половина възвишенията край Харама, тъй че първите паднали американци отдавна са се превърнали в част от земята на Испания.

Бойци от бригадата Абрахам Линкълн

Тази нощ мъртвите спят студен сън в Испания и те ще спят този студен сън цяла зима ведно със заспалата земя. Ала напролет ще дойде дъжд, за да донесе отново благодат на зе­мята. Южнякът ще облъхне нежно хълмовете. Черните дър­вета ще се съживят, окичени с млад зелен листец, и пак ще бухнат в цвят ябълките край река Харама. Напролет мъртви­те ще усетят как земята отново се. връща към живот.

Защото нашите мъртви са сега част от земята на Испания, а земята на Испания никога не ще умре. Всяка зима тя само привидно ще умира и всяка пролет отново ще се връща към живот. И нашите мъртви ще живеят вечно с нея.

Както земята не може никога да умре, тъй и онези, вкуси­ли веднъж свободата, никога няма да се върнат към робството. Селяните, обработващи земята, в която лежат нашите мъртви, знаят за какво умряха те. През войната имаше достатъчно време да научат някои неща и те никога няма да се заличат от паметта им.

Нашите мъртви живеят в сърцата и душите на испанските селяни, на испанските работници, на всички добри и честни обикновени хора, които вярваха в Испанската република и воюваха за нея. И докле нашите мъртви живеят в испанскатаземя – а те ще живеят, докле живее тази земя, – никаква тирания не ще успее да вземе връх в Испания.

Фашистите може да плъзнат из страната, проправяйки си път с метал и взрив, внесени отвън. Може да напреднат с помощта на изменници и подлеци. Може да унищожат градо­ве и села и да се опитат да държат народа в робство. Но въз­можно ли е да държиш вечно един народ в робство?

Испанският народ ще се вдигне отново, както винаги се е вдигал против тиранията.

Мъртвите, те няма защо да се вдигат.Сега те са част от зе­мята, а земята никога не може да бъде победена. Защото зе­мята е вечна. Тя ще надживее всяка тирания.

Онези, които влязоха с чест в земята – а никой не е вли­зал в нея по-достойно от падналите за свободата на Испания, – вече постигнаха безсмъртието.

1939

ПИСАТЕЛЯТ И ВОЙНАТА

Задачата на писателя е неизменна. Самият той се мени, но задачата му остава една и съща: да пише правдиво и когато разбере истината, да я изрази така, че тя да проникне в съзна­нието на читателя, да стане част от собствения му опит.

Няма нищо по-трудно от това и с трудността на задачата се обяснява защо наградата – все едно дали тя идва бързо или кара писателя да я чака – обикновено е много голяма. Ако наградата дойде скоро, това често го погубва. Ако го кара прекалено дълго да я чака, той много често се озлобява. По­някога наградата идва чак след смъртта му и тогава вече му е все едно. Но именно защото е толкова трудно да се пи­шат правдиви, трайни произведения, истински добрият писател рано или късно получава признание. Само романтиците си въоб­разяват, че на света има „неизвестни майстори”.

Истински добрият писател ще бъде признат при почти всич­ки от съществуващите форми на управление, стига те да са поносими за него. Има само една политическа система, която не може да създава добри писатели, и тази система е фашиз­мът. Защото фашизмът е лъжа, изричана от бандити. Писа­тел, който не иска да лъже, не може да живее и работи при фашизма.

Фашизмът е лъжа и затова е обречен на литературно без­плодие. И когато се превърне в минало, той няма да има друга история освен кървавата история на убийствата, която и сегае известна на всички и която през последните месеци някои от нас видяха е очите си.

Ако знае защо и как се води войната, писателят свиква с нея. Това е важно откритие. Просто се смайваш при мисълта, че наистина си свикнал с войната. Ако всеки ден си на фрон­та и виждаш позиционната война, маневрената война, атаките и контраатаките, всичко това, колкото и да са убитите и ране­ните, има смисъл, стига да знаеш за какво се борят хората, стига да знаеш, че те се борят съзнателно. Когато хората се борят, за да освободят родината си от чуждите завоеватели, и когато тези хора са ти приятели – нови и стари, и ти знаеш как са ги нападнали и как са се борили те, отначало почти без оръжие, тогава, като гледаш живота и борбата, и смъртта им, започваш да разбираш, че има неща, по-лоши от войната. Страхът е по-лош, предателството е по-лошо, егоизмът е по-лош.

Миналия месец в Мадрид ние, военните кореспонденти, де­ветнадесет дни присъствахме на едно убийство. Вършеше го германската артилерия и това убийство беше отлично органи­зирано.

Казах, че с войната се свиква. Ако истински се интересуваш от военната наука – а тя е велика наука – и от въпроса, как се държат хората в момент на опасност, можеш да се увлечеш така, че дори мисълта за собствената ти съдба да ти се вижда долно себелюбие.

Но с убийствата не се свиква. А ние в Мадрид деветнаде­сет дни наред наблюдавахме масово избиване.

Фашистките държави вярват в тоталната война. Това зна­чи чисто и просто, че при всяко нанесено им от въоръжените сили поражение те си отмъщават на мирните жители. В тази война, като се почне от средата на ноември 1936, те ги изби­ваха в Западния парк и Пардо, избиваха ги в Карабанчела и Харама, избиваха ги край Бриуега и Кордова. И след всяко по­ражение на фронта те спасяват така наречената си чест, изби­вайки гражданското население.

Ако започна да описвам всичко това, само ще ви отвратя. Може да пробудя у вас и омраза. Но не това ни е нужно сега. Нужно ни е ясно да съзнаваме престъпността на фашизма и как да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто проява на един бандит, на опасен бандит – фашиз­ма. А бандитът може да бъде усмирен само по един начин – като го бием здраво. И сега бият фашисткия бандит в Испа­ния, както преди сто и трийсет години на същия полуостров са били Наполеон. Фашистките държави го знаят и са готови на всичко. Италия знае, че нейните войници няма да се биятизвън страната и въпреки превъзходното снаряжение те изоб­що не могат да се сравняват с бойците от Испанската народ­на армия, а камо ли с интернационалните бригади.

Германия вече е наясно, че не може да разчита на Италия в каквато и да е настъпателна война. Неотдавна четох, че фон Бломберг присъствал на големи, внушителни маневри, уре­дени за него от маршал Бадолио, но едно е да правиш маневри във венецианската равнина, далеч от всякакъв противник, а съвсем друго да те притиснат с контраманевра и да загубиш три дивизии в платото между Бриуега и Триуега в боевете с единадесета и дванадесета интернационална бригада и с елит­ните испански части на Листер, Кампесино и Мер. Едно е да бомбардираш Алмерия и да превземеш беззащитна, предадена с измяна Малага, а съвсем друго – да пожертваш осем хи­ляди души край Кордова и трийсет хиляди в безуспешно щурмуване на Мадрид.

Споменах колко трудно е да се пише хубаво и истинно и че този, който постигне това майсторство, непременно ще бъде възнаграден. Но във военно време – а ние, щем не щем, жи­веем във военно време – наградите се отлагат за в бъдеще. Да пишеш истината за войната е много опасно, много опасно е също да дириш истината. Аз не зная точно кой от американ­ските писатели е отишъл в Испания да я търси. Познавам мно­го бойци от батальона „Линкълн”. Но те не са писатели. Те пишат само писма. За Испания заминаха много английски пи­сатели. Много немски писатели. Много френски и холандски писатели. А когато човек отива на фронта да търси истината, той може вместо нея да намери смъртта. Но ако отидат два­найсет, а се върнат само двама – истината, която ще донесат, действително ще бъде истина, а не изопачени слухове, които ние представяме като история. Дали си струва да рискуваш, за да намериш тази истина, нека решават самите писатели. Раз­бира се, много по-спокойно е да си прекарваш времето в учени диспути на теоретични теми. И винаги ще се намерят нови ереси и нови секти, и възхитителни екзотични учения, и роман­тични неразбираеми гении – ще се намерят за онези, дето искат не да работят за делото, в което уж вярват, а само да спорят и да защитават, без да рискуват нищо, позициите си. Позиции, които се удържат с пишеща машина и се укрепват с автоматична писалка. Но има и още дълго ще има къде да замине писателят, пожелал да изучи войната. Изглежда, пред­стоят ни много години на необявени войни. Писателите могат да участват в тях по различни начини. По-късно може би ще има и награди. Но това не трябва да смущава писателите. Защото още дълго няма да има награди. И не си струва писателите да се надяват особено на тях. Защото ако си писа­тел като Ралф Фокс и някои други, може и да те няма, когато дойде ред на наградите.

1937

„Проклет навеки”, антология на световната антифашистка публицистика, Партиздат, 1985 г.

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?