/Поглед.инфо/ През тази толкова богата на отминали събития година се навършват и 75 години от потопеното в кръв Варшавско въстание против хитлерофашистките окупатори на Полша. Ние вече писахме за него, но не всички бяха щастливи от фактите, които изнесохме. Намекнаха ни, че можем да потърсим и други източници. Добре, правим го. Предлагаме ви днес източник, и то какъв! Свидетелства не на друг, а на самия маршал на Съветския съюз Константин Рокосовски (1896-1968), който тогава е командващ 1-ви Беларуски фронт, преживяното от него си заслужава да се прочете. Някои обвиняват и днес Рокосовски, че не се е притекъл на помощ на въстаналите му сънародници - да, точно така, защото той е поляк, но православен, а родът му е древен и произхожда от полското дворянство. Сталин му бил разпоредил и той оставил бойците на Армия Крайова и цивилното население на произвола на хитлеровите изверги. Точно обратното е, както ще прочетете по-долу, според Рокосовски. Сталин иска от него да се притече на помощ, но той отказва, защото избраният момент за въстание е крайно неудачен и е било невъзможно да се извърши крупна акция. Още не е стихнала операция "Багратион", в която решителен принос за освобождението на Беларус има фронтът, командван от Рокосовски. Победоносните му армии са обезкръвени, запасите им са изчерпани, а пред него са окопалите се, готови за последен бой, германски армии. Те знаят, че ако падне Полша, пътят към Берлин ще се открие. Нещо, което и става по-късно. Но по предложение на Рокосовски и с разпореждане на Сталин се прави въздушен мост и въстаниците са снабдени с огромно количество оръжие, боеприпаси и продоволствие. А червената артилерия и авиация не позволяват на немската армия да излезе от окопите си. Но защо ли за това днес никой не си спомня? Нещо повече - Русия не е поканена дори на официалното отбелязване на 80-годишнината от избухването на Втората световна война, докато там е президентът на някогашната агресорка Германия. Очевидно - благодарност... А да не би и у нас днес да е много по-различно?
Вече публикувахме на 14 юни т.г. няколко документа по темата в "Черно на бяло" ("Всичко да се провежда тайно"), на които някои реагираха доста болезнено (https://duma.bg/vsichko-da-se-provezhda-tayno!-n193807). На 29.08.2019 г. се появи и публикацията "Западът коленичи през Хитлер, а обвинява Сталин (https://duma.bg/zapadat-kolenichi-pred-hitler-a-obvinyava-stalin-n198684).
Както обикновено става с гениалните личности, и около маршал Рокосовски витаят много легенди - и за отношенията му със Сталин, за завоеванията му и на женския фронт и за какво ли още не. Но чистата фактология е не по-малко впечатляваща - той оцелява в сталинските лагери, военен министър е на Полша след края на войната, зам.-председател на Министерския съвет на Полша и член на полското политбюро, зам.-военен министър и на СССР. Изпълнява още много престижни длъжности и в двете си родини. И още нещо - носител е на какви ли не отличия, не само на най-големите съветски, но и тези на Англия, САЩ и Франция.
Предполагаме, че пак ще има "вкиснали" физиономии и скърцане на "прогнили" зъби. Русофобията не е от вчера, не е до днес, няма да свърши и утре. А в историята, особено днес в България, политиците не виждат друго, освен позакръглена девойка, която кой както му скимне, може да пощипне и приласкае.
Из мемоарите на маршал Константин Рокосовски "Войнишки дълг", Държ. военно издателство, 1970 г.
...Грандиозното настъпление на съветските войски, в което през юли участваха вече пет фронта, доведе до поражение на германо-фашистките групи армии "Север"... Неприятелската отбрана бе пробита на голямо разстояние. Настъпи най-после времето, когато врагът започна да изпитва ония трудности, които изпитваха войските на Червената армия в началото на войната... Отстъпвайки под мощните удари на нашите армии, противникът разрушаваше по пътя си мостовете, железопътните и шосейни комуникации, за възстановяването на които бе необходимо време.
Нашите тилови бази за снабдяване се разтегнаха на стотици километри и не можеха незабавно да подвозват всичко необходимо за по-нататъшното успешно настъпление. Настана време да се предостави на войските необходимото време, за да се приведат в ред и да се подготвят за предстоящите сражения.
Успехът на нашите войски в Белоруската операция, според мен, се обяснява до голяма степен с това, че Върховното главно командване избра най-удобния момент. Съветското командване, в чиито ръце се намираше напълно стратегическата инициатива, съумя да подготви всестранно операцията, да осигури тясно взаимодействие между четирите фронта...
С влизането на нашите войски в Полша пред нас изникнаха много сложни въпроси. На освободената територия, а тя се простираше вече до Висла, се намираха много полски въоръжени отряди, сражавали се с окупаторите. Тук беше Гвардия людова, Армия людова, Армия крайова, Селски батальони. Имаше и смесени партизански отряди, ръководени от съветски офицери, оказали се по различни причини на вражеска територия. Тези групи се състояха от хора с всевъзможни политически разбирания, но обединени от една цел - борбата с общия враг...
Полското население се отнасяше към Червената армия топло и приветливо. Виждаше се, че народът искрено се радва на нашето идване и се старае да направи всичко за изгонването на фашистките окупатори. С придвижването си напред 1-ва полска армия бързо се попълваше с доброволци от местното население... И само Армия крайова (АК) упорито се държеше настрана. Още от първата среща с представителите на тази организация ние останахме неприятно изненадани. След като получихме данни, че в горите северно от Люблин се намира полско съединение, наричащо себе си 7-а дивизия на АК, ние решихме да изпратим за свръзка няколко щабни командири. Срещата се състоя. Офицерите от АК, които носеха полска униформа, се държаха надменно, отхвърлиха предложението за взаимодействие в боевете против германофашистките войски, заявиха, че АК се подчинява само на полското лондонско правителство и неговите пълномощници... Те определиха отношението си към нас така: "Срещу Червената армия няма да използваме оръжието си, но не искаме да имаме никакви контакти." Твърде пикантна позиция...
На 2 август нашите разузнавателни органи получиха данни, че във Варшава е започнало въстание против германофашистките окупатори. Това известие силно ни разтревожи. Щабът на фронта започна незабавно да събира сведения и да уточнява мащаба на въстанието и неговия характер. Всичко стана толкова неочаквано, че ние се губехме в догадки и отначало мислехме: дали пък германците не разпространяват тези слухове и ако е така, то с каква цел? Защото, откровено казано, най-неудачно за начало на въстание беше именно времето, по което то започна. Като че ръководителите на въстанието нарочно бяха избрали момента, за да претърпят поражение. Такива мисли неволно ми идваха на ума. По това време 48-а и 65-а армия водеха боеве на повече от сто километра източно и североизточно от Варшава (нашето дясно крило бе отслабено след излизането в резерв на Върховното главно командване. Седемдесета армия току-що бе овладяла Брест и очистваше района от остатъците от обкръжените там германски войски. Четиридесет и седма армия водеше сражения в района на Седлец с фронт на север. Втора танкова армия, влязла в сражение на подстъпите към Прага, (предградие на Варшава на източния бряг на Висла), отблъскваше контраатаките на противникови танкови съединения. Такова беше положението на войските на нашия фронт в момента, когато в столицата на Полша избухна въстание.
Навремето се намериха зли езици, които се опитаха в западния печат да обвинят войските на I Белоруски фронт, разбира се, и мен като командващ, в това, че ние уж съзнателно не сме подкрепили варшавските въстаници, като с това сме ги обрекли на гибел.
По дълбочината си Белоруската операция няма равна на себе си. На дясното крило на фронта тя надхвърли 600 км. Това разстояние бе изминато в непрекъснати боеве. Войските от дясното крило напрягаха последни сили. Освобождението на Варшава можеше да стане само в резултат на нова голяма настъпателна операция, което и стана впоследствие. През август 1944 г. биха били нужни много мероприятия, за да може да се завладее Варшава, дори като голям плацдарм.
Но онези, които подтикнаха варшавяни към въстание, не мислеха нито за присъединяване към приближаващите се войски на Съветския съюз и на Полската армия. Те се бояха от това. Те мислеха за друго, когато агитираха за въстание. Тяхната цел беше да заграбят властта в столицата до идването на съветските войски във Варшава. Така им бяха заповядали господата от Лондон.
В стремителното си движение на запад, помитайки всички прегради, издигани от врага, войските на нашия фронт преизпълниха задачата, като овладяха плацдарми за подготовката на нова операция. Но за да започне тя, беше необходимо време... Да, Варшава беше твърде близо - ние водехме тежки боеве на подстъпите към Прага. Но всяка крачка струваше огромен труд.
След известно време научихме, че въстанието е било организирано от група офицери от АК и е започнало на 1 август по сигнал на полското емигрантско правителство в Лондон. Въстанието се ръководело от ген. Бур-Комаровски и неговия помощник ген. Монтер (командващ Варшавски военен окръг) Главна роля е играла Армия крайова - частите й били най-многобройни, по-добре въоръжени и организирани. Към въстанието се присъединили всички патриотично настроени варшавски жители... Но ония, които бяха вдигнали жителите на Варшава на въстание в такава изключително неизгодна обстановка, трябваше да помислят, преди да се решат на такава крачка.
От всичко, което ми се удаде да узная от полските другари и от обширните материали, които постъпваха в щаба на фронта, се налагаше изводът - ръководителите на въстанието са се стремели да изолират въстаналите от всякакви контакти с Червената армия. Но времето течеше и народът започнал да разбира, че го лъжат. Обстановката във Варшава ставала все по-тежка, започнали разпри между въстаниците. И едва тогава главатарите на АК решили чрез радио Лондон да се обърнат към съветското командване...
Оказа се, че е могло бързо да се свържат с командването на т Белоруски фронт. Стига да са имали желание. Но Бур побърза да установи връзка с нас, едва когато пропадна опитът на англичаните да подпомогнат въстаниците с помощта на авиацията. През деня над Варшава се появили 80 самолета "Летяща крепост", придружени от изтребители "Мустанг". Те минавали на групи и хвърляли товара от височина 4,5 км. От такава височина той, разбира се, се е пръскал встрани и не попадал на определеното място. Германските зенитни оръдия свалиха два самолета. След този случай англичаните не повториха опита си.
При тази обстановка варшавските въстаници биха могли да се постараят да овладеят мостовете през Висла и като овладеят Прага, да нанесат удар по тила на противника. С това те биха помогнали на войските на 2-ра танкова армия и кой знае как биха се разиграли тогава събитията. Но това не влизаше нито в сметките на лондонското полско правителство, нито в сметките на генералите Бур и Монтер. Те бяха свършили черното си дело и си бяха отишли, а за всичко се разплащаше провокираният от тях народ...
Разигралата се във Варшава трагедия не ни даваше покой. Съзнанието за невъзможността да предприемем крупна операция, за да избавим въстаниците, бе мъчително.
През този период с мен разговаря по ВЧ Сталин. Доложих му обстановката на фронта и всичко, което бе свързано с Варшава. Сталин попита в състояние ли са войските на фронта да предприемат сега операция за освобождението на Варшава. След като получи от мен отрицателен отговор, той помоли да окажа на въстаниците възможната помощ, за да облекча положението им. Той утвърди моите предложения с какво и как да им помагаме.
Вече споменах, че от 13 септември започна снабдяването на въстаниците по въздуха с оръжие, бойни припаси, продоволствие и медикаменти. Това правеха нашите нощни бомбардировачи "По-2, като хвърляха товарите от малки височини в пунктове, посочени от въстаниците. От 13 септември до 1 октомври 1944 г. авиацията на фронта извърши в помощ на въстаниците 4821 полета, в това число 2535 с товари за въстаническите войски. По искане на въстаниците нашите самолети прикриваха техните райони откъм въздуха, бомбардираха и щурмуваха германските войски в града...
Зенитната артилерия на фронта започна да осигурява въстаническите войски от нападенията на противниковата авиация, а земната артилерия да подавя с огън противниковите артилерийски и минохвъргачни батареи, които се опитваха да обстрелват въстаналите. За свръзка и коригиране на огъня бяха хвърлени с парашути наши офицери. Успяхме да накараме германските самолети да не се показват над разположението на въстаниците. Полските другари, които успяваха да се промъкнат до нас от Варшава, с възторг се отзоваваха за ефикасността на действията на нашите летци и артилеристи.
Различните въстанически организации охотно и с радост приемаха спусналите се с парашути офицери за свръзка и коригоровачи. Всички поляци-патриоти обаче ги предупреждаваха, че Армия крайова не иска да има никаква работа с нас, ръководството й... разпалва враждебна агитация против Съветския съюз. Държеше ни нащрек и обстоятелството, че Бур така и не се опита да се свърже направо с щаба на фронта, макар че Генералният щаб му беше съобщил кода. Ясно беше, че тези политикани ще отидат на всичко, само не и на съдействие с нас. И скоро това се потвърди.
Разширявайки помощта за въстаниците, ние решихме да прехвърлим силен десант на противоположния бряг, във Варшава, като използваме плавателни средства. Организацията за операцията бе поета от щаба на 1-ва полска армия. На 16 септември десантни поделения на полската армия тръгнаха през Висла. ...Операцията протичаше тежко. Първата група от десанта трудно се вкопчи за брега. Наложи се в боя да се въвеждат все нови сили. Загубите растяха. А ръководителите на въстанието не само не оказаха никаква помощ на десанта, но даже не направиха опит да се свържат с него.
При такива условия беше невъзможно да се задържим на западния бряг на Висла. Реших операцията да се прекрати. Помогнахме на десантчиците да се върнат на нашия бряг... Скоро узнахме, че по разпореждане на Бур-Комаровски и Монтер частите и отрядите на АК преди започването на десанта били оттеглени от крайбрежните предградия навътре в града. Мястото им заели германофашистки войски. При това пострадали и намиращите се тук подразделения на Армия людова: АК-овците не ги предупредили, че напускат крайбрежната полоса.
От този момент ръководството на АК започна подготовката за капитулация, за което в архивите е запазен доста богат материал. Нашите предложения за подпомагане на желаещите да се евакуират не бяха взети под внимание. Едва след капитулацията успяха да се прехвърлят през Висла само няколко десетки въстаници.
Така трагично завърши варшавското въстание.
