- Какво дете беше и какъв искаше да станеш като пораснеш? В този ред на мисли, нещата, с които се занимаваш днес, реализирани мечти ли са?
- Ми не знам какво дете съм бил, родителите ми трябва да кажат. Не съм се гледал отстрани. Исках да стана футболист. По онова време и в България имаше хубави мачове, можете ли да си представите! Гибона ми беше кумир и исках да приличам на него. Добре, че мечтите ми не се сбъднаха. Сега щях да съм пълен нещастник, като всички футболисти в българското първенство. Като дете, никога не съм мечтал да се занимавам с писане. Някои хора казват: "винаги съм знаел, че ще стана актьор", "от малка единственото ми желание беше да стана певица".... Моят случай не е такъв. Почнах да пиша на 28 години. Писането не ми е детска мечта, а осъзнато решение.
- Сценарист, режисьор, писател – има ли нещо, което да не можеш да правиш с думите?
- Думите трудно се опитомяват и в това занимание човек не може да постигне траен успех. Може да има само краткросрочни и то съмнителни постижения. Единственият, който може да прави каквото си иска с думите и да им заповядва какво да означават, е Хъмпти-Дъмпти от "Алиса".
- Според Стивън Кинг, "ако нямаш време за четене, значи нямаш време - нито нужните инструменти - и за писане". Ти кога намираш време за четене при толкова активно писане?
- Ами аз всъщност доста повече чета, отколкото пиша. На около двеста прочетени книги, ми се пада по една написана. Инструментите на писателя са думите и колкото повече четеш, толкова повече обогатяваш речника си с нови думи, нови изрази. То е все едно да рисуваш картина – по-добре ще се получи, ако имаш двеста боички, отколкото ако имаш само две. Всичко, което съм научил за писането, съм го научил от книгите на големите майстори. А и на мен четенето ми е хоби, не е нещо, което ми тежи.
- Като човек с отношение към театралното изкуство смея да твърдя, че българският театър е в апогей. Изхвърлям ли се с подобно определение?
- Да, и то много. Има две-три относително добри постановки, но всичко останало е пълна самодейност и посредственост. Няма добри режисьори (освен Сашо Морфов), няма и впечатляващи актьори. Театралният пейзаж е доста сив и скучен.
- Като сме подхванали крилатите фрази на велики мъже, спазваш ли мотото на Оскар Уайлд, че ако искаш да кажеш на някого истината, единственият начин да го направиш е като го разсмееш, иначе ще те убие?
- Никога не съм се водил по мъдрите афоризми на великите хора. А и вече съм на възраст, в която мога да си позволя да казвам каквото си искам, защото не ми пука дали някой ще ме убие. Свикнал съм да не се съобразявам с "авторитети" или с някакви псевдоважни хора, които се изживяват като големата работа. Пущам ги лекичко да тичкат у лево по пътечката на себеподобните им тъпаци. Досега не са ме убили. Не защото не искат, а защото са страхливци.
- Какво те вдъхновява за писане?
- Невежеството, простотията, липсата на възпитание - три кладенеца, които в България никога няма да пресъхнат.
- Как провокираш въображението си?
- Не го провокирам. То си работи непрекъснато. Така съм устроен, че винаги виждам смешното, абсурдното. Дори в едно погребение.
- Какво натъжава забавна и колоритна личност като теб?
- Мизерията, която виждам наоколо. Болните хора, на които не се дава поне минимален шанс да се борят за живота си.
- Мъжкото остроумие възбужда ли женския апетит?
- Ами така разправят всички жени – "най-важното за мен у един мъж е чувството му за хумор". Според мен истината е, че чувството за хумор е някъде на пето-шесто място по привлекателност за жените, след парите, славата и сексуалните възможности. Забелязал съм, че богатите темерути имат повече успехи сред жените от безпаричните остроумници.
- Каква е житейската ти философия?
- Споделям философията на македонците, които казват "що е мое, ке си дое".
- Богатство, успех, власт и слава – какво е отношението ти към тях?
- Одобрявам ги. И ви ги препоръчвам.
- В какви ценности възпитаваш синовете си?
- В същите, в каквито са ме възпитавали моите родители – да държат на думата си, да бъдат трудолюбиви и да не обвиняват за неуспехите си други хора. Това са простички неща, но изключително рядко срещани в нашата държава.
- Верността в противоречие ли е с мъжката природа?
- Истинският мъж е верен на принципите си, на някаква кауза, на идея, на професионалната си чест, на любовта си, на приятелите си, на думата си. В Америка, например, не може да бъдеш избран за президент, ако нямаш стабилно семейство, последователна кариера, безукорна репутация. Българите обаче нямат нищо против да ги управлява някой разведен, който го играе голям курвар, пише мръснишки есемеси на журналистките, не се интересува от децата си и изобщо не държи на нищо в тоя живот, освен на егото си. Такъв човек днес ти казва едно, утре някой му дава пет лева и той за тия пет лева се хвърля яростно да защитава обратната позиция. Това е долна помиярщина. Дори у магистралните проститутки има повече чест и достойнство.
- Животът ти шоу ли е?
- Не. "Шоу" означава показвам се, експонирам се, а аз се старая да пазя личното си пространство от непознати очи. Не понасям хора, които постоянно разнасят мръсното си бельо по медиите и разправят надълго и нашироко с кого са се разделили, с кого спят и т.н. Това е много нечистоплътно и просташко.
- Ако смехът е здраве, чувстваш ли се като лечител на българското общество?
- Не. Мога само да им кажа диагнозата по смешен начин, но не мога да ги излекувам.
- За или против пушенето на обществени места?
- Аз съм пушач, но съм твърдо за забраната. Ако си решил да се тровиш – трови се сам, но е изключително нагло да тровиш хората около теб. Надявам се някой ден със закон да забранят и пърденето на обществено място.
- Нова година – нов/а….?
- Нова година – нови лайна.
