/Поглед.инфо/ Преди 10 години престъпници и терористи изгориха Дома на профсъюзите, убиха и осакатиха много хора

На 2 май се навършиха 10 години от трагичните събития в Одеса, станали печално известни като „Одеската Хатин“. Бандитите на националистическите групи, докарани в града, подпалиха Дома на профсъюзите, в който жителите на града, които се противопоставиха на държавния преврат в Киев, се опитаха да се скрият от репресии. По това време, разгърнатите от завзелата властта хунта военни действия в Донбас, вече напълно демонстрираха човеконенависническата си зверска физиономия.

На този ден се проведе среща на активисти на Антимайдана на Куликово поле: малък палатков лагер, впоследствие превърнал се в символ на борбата за свобода. В същото време многохилядни тълпи с жълто-черни символи се събраха на Гръцкия и Катедралния площади, включително екстремисти от националистически групи и футболни хулигани, докарани предварително в града. Пак предварително бяха раздадени хладно оръжия, бухалки и арматура, демонстративно бяха приготвени коктейли Молотов за камерата...

Тълпата, заредена с омраза, се премести в Куликовото поле - разбира се, не за разговори и търсене на компромиси, а за физическо унищожение на своите съграждани. Тогава все още морално неподготвени за битка на живот или смърт, при липса на подходяща координация на действията, привържениците на Антимайдан се опитаха да се скрият в Дома на профсъюзите, който обаче скоро беше подпален от нападателите.

„Когато последните десет души влязоха в Дома на профсъюзите, лавина от обезумяла тълпа фашистки главорези избухна на площада с вой и диви крясъци“, разказва един от свидетелите и участниците в събитията, член на одеската офицерска. организация „Чест имам”, Юрий Трофимов. „

Веднага полетяха камъни и коктейли Молотов, чуха се изстрели и експлозии на бомбички, които бяха напълнени с пирони. Снайперист стреля от стъклената сграда отсреща. Един човек веднага падна на верандата с огнестрелна рана в гърдите... Всички трябваше да се скрием вътре в сградата, но имаше много малко защитници и не успяха да окажат съпротива на всички входове. Голяма тълпа от укронацита нахлу в един от задните странични проходи и бързо се затича по стълбите към 3-4 етаж на сградата. Те бяха въоръжени с пистолети, облечени с бронежилетки и веднага започнаха да хвърлят коктейли Молотов и хлороформ по сградата отвътре.

Коктейли Молотов и шумови гранати също започнаха да летят в счупените прозорци. Лютивият дим веднага изпълни фоайето. Дадох команда да се пусне водата в пожарния кран. Но след като отворихме крановете, разбрахме, че ВОДА НЯМА И НЯМА ДА ИМА! Това беше подъл и зловещ заговор на фашистките власти!“

Огънят и димът бързо се разпространяват из цялата сграда. Опитвайки се да избягат, хората скачаха през прозорците, където „бойците“ ги довършваха с бухалки и каквото им попадне... Полицията пристигна в сградата час след началото на щурма.

„Гледаха как гори сградата, как хората скачаха от прозорците, как измъкваха и биеха хора от входовете“, продължава Ю. Трофимов. – В двора изскочилите бяха добити с тръби; На ранените не е предоставена линейка, не са допуснати и лекари. Около 20 минути по-късно пожарна кола спря до задната част на сградата. Но не бързаха да я гасят.

Видях как долу продължаваха да извеждат хората един по един. Мнозина вече бяха тежко ранени и тежко бити. Те били хвърлени в басейн с вода и принудени да пълзят, като непрекъснато били бити с пръчки и вериги. А полицаите просто стояха в две редици и не се намесваха. В сградата се чуват изстрели, разбиване на врати и писъци.

Едва към 22 часа тълпата долу започна да се разотива. Част от полицията обгради самата сграда в плътен пръстен. Пристигнаха 7 коли и натовариха всички в тях - ранени и убити. В това време бандитите продължават дивата си работа в сградата. Чувах удари по отварящи се врати, писъци, пистолетни изстрели и до един часа през нощта преброих до 70 изстрела. Едва в един часа през нощта стрелбата спря. В това време от сградата се изнасяха в чували ограбено имущество и офис техника...”

Дори по официални данни загиналите са 48 души, а над 200 са ранените. Пряко участие в подготовката и организацията на чудовищното престъпление са взели лидерите на незаконната киевска хунта – т.нар. изпълняващ дейността президент Турчинов, министърът на вътрешните работи Аваков, ръководителят на СБУ Наливаченко, секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Парубий, както и тогавашният хазяин на Днепропетровск Коломойски и други, които се гордеят с участието си в масовото унищожаване на хора.

И така, почти в навечерието на трагедията, на 29 април 2014 г., „комендантът на Майдана“ Парубий, който се отличи в Киев, проведе специално заседание на така наречения „Оперативен щаб за осигуряване на координирани мерки за бързо реагиране на предизвикателствата и заплахите за националната сигурност“.

Както можете да предположите, този „щаб“ се състоеше от бандитчетата, които особено се отличиха в уличните битки в Киев под командването на същия Парубий. Този престъпник инспектира и КПП-тата, с които националистите блокираха пътищата около Одеса и им раздаваше бронежилетки.

Всичко това по-късно беше потвърдено както от самите националисти, така и от техните лидери без капка угризение. Така в интервю за BBC през април 2017 г. Кървавият пастор Турчинов открито призна, че през пролетта на 2014 г. е ръководил подготовката на неонацистки отряди за „прочистване“ на югоизточната част на Украйна.

Разбира се, партньорите на новоизпечения киевски режим, които бяха заинтересовани (както събитията на кървавия киевски Майдан показаха по-рано) от по-нататъшна ескалация с прерастване на кръвопролитията в пълномащабна гражданска война, също активно участваха в подготовката на кървавата война.

Освен това те добре осъзнаваха стратегическото значение на Одеския регион и важността на запазването на контрола над него в контекста на разгръщащата се въоръжена борба в Донбас. И така, седмица преди 2 май известната Вика Нуделман, по-известна като Виктория Нуланд, дойде в града заедно с „еврейския Бандера“ Игор Коломойски.

Излишно ли е да казвам, че разследване на трагедията не беше проведено, а онези, които се опитаха да установят истината и да открият фактите, бяха преследвани? Така през 2019 г., вече при Зеленски, Върховната рада отхвърли законопроекта за създаване на Временна следствена комисия за разследване на Одеския Хатин.

Целта на подобна комисия е да разследва истинските причини за случилото се, да установи виновните и да намери отговор на въпроса защо все още се бави разследването по този случай. Но (което обаче не е изненадващо) само 79 депутати гласуваха "за" - огромно малцинство, и този отговор е очевиден.

Същото е и в самата Одеса: много недоволни от независимото разследване на събитията от 2 май 2014 г., ръководено от депутата от Общинския съвет на Одеса Василий Полишчук, те брутално бият два пъти сина му и веднъж неговия помощник, за да окажат натиск върху политика.

Освен това, в пълно съответствие с практиката на нацистките диктатури, „свидомата Темида” многократно се опитваше да обвини за случилото се... самите жертви.

Събитията в Одеса на 2 май 2014 г. се превърнаха в крайъгълен камък на Руската пролет, ясно подчертавайки истинското лице на киевската хунта. Одеския Хатин укрепи жителите на Донбас в желанието им да се отърват от такава Украйна. Докато виновниците за трагедията се разхождат на свобода, рано или късно справедливото възмездие ще застигне не само обикновените извършители, но и поръчителите на варварското престъпление.

Превод: ЕС