Понеделник е, но ни се струва, че нещо не е както трябва. Повечето телевизионни предавания са в почивка, а повечето журналисти, сценаристи, актьори и водещи се пекат на плажа, жулят български алкохол, понеже са патриоти, и бистрят концепции за завземане на ефира от есента. Докато те правят това, Иво Сиромахов се е скрил в гората и довършва новата си книга със заглавие “Уважаеми зрители”.
Сигурни сме, че и на теб ти липсват хората от малкия екран, които пускаш всяка вечер у дома си. Затова потърсихме Иво – едно от най-свежите лица от телевизионния ефир. Той е голям човек, има голямо сърце и още по-голяма усмивка. Ако бяхме твърде обикновени, щяхме да кажем, че е част от интелигенцията, но няма да го направим, за да не го обидим. Думата “интелигенция” в България вече звучи като някакво безжизнено тяло не точно на мъртвец, а на нещо, с което всеки може да прави секс и да го захвърли в ъгъла.
С Иво Сиромахов разговаряме за политика, футбол, жени и книги. Друго не ти трябва. А и той има какво да каже, все пак има 10 издадени книги, написал е и 6 пиеси.
- Г-н Сиромахов, Иво, политиката и сексът са двете неща, от които българинът разбира най-много. Дали обаче не страдат от хронична липса на секс българските политици, за да се държат толкова неадекватно от началото на 20-ти век до сега? До повечето от тях няма жена. Само погледнете фактите: Волен Сидеров – разведен, Бойко Борисов – ерген, Ахмед Доган – пенсиониран председател на ДПС, пенсионер и секс са две много далечни неща, Сергей Станишев – неженен, а вече чака и второ дете…
Жени не им трябват на тях. Те се възбуждат от собствения си образ. Предполагам, че се пипат пред огледалото или като се гледат по новините.
Според мен политиката и сексът са несъвместими неща. Преди години имах доста неприятна история с едно красиво, но твърде политизирано момиче. Една вечер, докато се опитвах да я впечатля, тя ми сподели, че била “дясна”. Но понеже музиката в бара беше твърдe силна, аз чух, че била “тясна”. Получи се едно сексуално-политическо недоразумение, вследствие на което бях наречен “простак”. После разбрах, че тя се възбуждала само от Иван Костов и донякъде от Мартин Димитров. Оттогава избягвам да говоря за политика с жени, към които имам сексуални намерения.
- Колко „дузпи” трябва да пропуснеш в политиката, за да ти бие дузпата народът?
Народът не се е засилил да бие дузпи. По-скоро стои край тъча, освирква и псува като всеки нормален запалянко. И прощава на политиците не само пропуснатите дузпи, но и бруталните автоголове. С такава публика не можем да очакваме силно първенство.
- Така и така сме на тази спортно-политическа тема, та да питаме… Кой е по-нескопосан - българският политик или българският футболист?
Спорно е. Все пак ми се струва, че политиците са донесли повече болка на хората дори от най-некадърния футболист.
- Коя е най-тъпата реплика на футболист след края на футболен мач и коя е най-тъпата реплика, която може да бъде произнесена в парламента? Еднакво беден ли е речникът на футболистите и политиците?
Футболистите далеч не са толкова изобретателни в клишетата си. Разбира се най-силен е Божинов с неговото “пак казвам”. Този лаф толкова се хареса на колегите му, че вече почти всеки български футболист пак казва. Но пък политиците раждат нови, непознати в българския език фрази: “ваканцувам”, “страхувам ли ви”, “заедност”.
- Кои са книгите, които всеки човек трябва да прочете и “българското криминале” сред тях ли е?
Четенето хич не ми се връзва с думата “трябва”. Най-сигурният начин да намразиш едно удоволствие е да го направиш задължително.
- Какво липсва на българския журналист?
Първите седем години. И всички останали след тях.
- Личностите, които Ви вдъхновяват? Ние можем да предположим: Бенджамин Франклин, Уди Алън, ранният Хорхе Букай, късният Слави Трифонов, Деян Неделчев и някои български социолози.
Пропуснахте най-важния – Веско Маринов. “Нашата полиция ни пази” е песен, която в трудни моменти ми е давала сили да продължа. Винаги когато я слушам, плача.
- Да минем малко на любовна вълна. Кой е по-добрият вариант за свалка на красиво момиче? Собственоръчно написан любовен стих или чисто ново айфонче ?
Не съм експерт в любовните въпроси, но забелязвам, че красивите момичета по-често държат в ръце айфони, отколкото стихосбирки. Това вероятно се дължи на скромността им – не искат да парадират с влечението си към поезията, за да не ги вземат за надути интелектуалки.
- Защо жените станаха толкова меркантилни и то точно, когато настъпи световна криза! Това не потвърждава ли мита, че жената винаги иска невъзможното?
Не съм съгласен, че жените са станали по-меркантилни. Просто мъжете станаха по-бедни. И почнаха абсолютно неоснователно да мрънкат, че жените били станали по-меркантилни.
- Ако перфектният секс продължава 10 минути, колко страници трябва да е перфектната книга?
Десет минути секс? Вие луди ли сте? На мен рекордът ми е две минути и половина. С книгите въпросът е индивидуален – някои ги предпочитат дебели и дълги, други – къси и тънки. Може би затова 70 процента от читателите на книги са жени.
- Вие, в качеството си на човек на перото, как ще коментирате името на нашия сайт? Може ли да се каже, че има нещо инфантилно в него или можем спокойно да си го татуираме на китката, както правят яките кифли?
“Брато” напомня за мутренските години, за момчетата с анцузи и ланци. Напоследък “браточките” смениха дрескода – вече не пърдят в анцузи, а в костюми “Армани”. Промени се и езикът им – вече не си викат “брато”, а “колега” и дори “господине”. Така че в името на сайта ви долавям лека носталгия. Все пак не ви съветвам да си го татуирате където и да било – има опасност да ви вземат за педали.
- Чалгата музика ли е или начин на живот?
Ми музика е. Една музика се превръща в начин на живот, чак когато й мине времето. Както стана с рокаджиите на Цонко от Каварна. Възможно е след време, както на морето има “Джулай морнинг”, да се появи и ритуал “Пайнер ивнинг” в Димитровград.
- Успешен ли е проектът “Младост 5″ и ще го видим ли отново на екран през есента?
Дали е успешен, трябва да кажат зрителите. Някак си не върви сам да си хваля произведенията. А дали ще го има наесен е въпрос, на който само bTV знае отговора.
- Каква е Вашата муза за писане на книга? Винаги сме си го представяли, че включва чаша уиски, лула и люлеещ се стол на верандата на къща сред природата?
Нещо такова е, но без лулата. А и столът не е добре да се люлее много, защото когато си разлюлян по-трудно уцелваш буквите на клавиатурата.
- Преди години в “Шоуто на Слави” гостите пишеха разни мисли и фрази в една книга. Какво бихте написали вие в подобна книга? Ние още помним шедьовъра на Шамара: „Животът е хубав, защото е красив”.
Шамара е интелектуалец, философ, а напоследък и народен трибун- На малцина е дадена дарбата да синтезират само в едно изречение целия смисъл на живота. Аз не мога да измислям такива сентенции и афоризми, затова бих написал нещо далеч по-семпло. Нещо от сорта: “Моля, донесете ми чаша вода”.
