/Поглед.инфо/ В епохата на информационното общество понятието „национална сигурност” променя много дълбоко своите базисни кодове. Технологиите на т.нар. „мрежови войни” са съвсем нови, легитимно опаковани, демократично завоалирани и действат предимно като поразяват умовете на големи маси от хора.
Всъщност информационни войни се водят откакто съществуват масмедии, най-добри примери за това са пропагандните машини на познатите ни тоталитарни режими, те обаче са тромави, груби, еднопланови и териториално вътрешно силно ограничени. Те са недодялан и първичен образ на съвременния вид „информационни мрежови войни”, които са лесно трасирани от глобализацията и представляват една много сложна, фина и усъвършенствана форма за инвазия на много обществени нива, с много разслоения и дълбочинна пропускливост към отделния индивид. Мрежовите войни не са просто понятие, те са истински войни, целят неформалната и неофициална десуверинизация на една държава, щото тя да се превърне в отворена за чужди интереси и безпомощна по отношение на националната си сигурност.
Доскоро експертите по национална сигурност смятаха, че страната е застрашена само през обичайния стар подход на ниво държавност, власт и управленски режим. Днес всеки добър аналитик е наясно, че ударите, които се нанасят от външни фактори по мрежовите канали, засягат и дестабилизират най-малко три нива на националната тъкан на държавата: отделния човек, управленската власт и отношението власт-население, тоест мишена може да бъде и доверието във властта. На принципа на снежната топка, която търкаляйки се нараства, възникват цели общности с ментално блокирано съзнание в конкретни посоки, отделните индивиди губят способността да разпознават истината от неистината, те не виждат опасността, която нараства около тях, тъй като живеят в информационна мъгла, те са индоктринирани групово и така биват лесно насочвани през пакетни нагласи и социално заразно поведение.
Освен разграждането на населението до своеобразна „правилно” ориентирана биомаса, важна точка в стратегиите на мрежовите войни е пробив в аналитичните ресурси на държавата и тяхното деактивиране, тоест държавата става неспособна да се защитава, да разпознава и противодейства на външната аналитична агресия. Това го наблюдаваме напълно безметежно как се случва у нас, как мислещите фигури се отстраняват и маргинализират не само в публичното пространство и медийния бранш, но и в секторните области на националната ни сигурност и властовата администрация. Въвеждането на невежество на всички възможни нива дезориентира държавата, унищожава имунната й система и възпроизвежда следващо още по-дълбоко и по-самоубийствено невежество.
Страна, която не поддържа аналитични ресурси във властовата администрация и закрива аналитичните си отдели в службите за сигурност или просто ги обезглавява като ги преструктурира неграмотно, е на път да загине. Основен метод, най-ефективно използван в мрежовите войниqеметодът на роенето. Наличие на множество малки разсеяни единици, които имат способността бързо да се обединяват за нанасяне на удар и след постигане на целта отново да се разсейват. Роенето е визуално аморфен, но преднамерено структуриран стратегически способ, отлично координиран за нанасяне на удари от съвсем различни направления в определена целева точка. Методът е подробно описан от двама американски автори Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд в книга, посветена на разрастването на мрежовите войни.
У нас непрестанно наблюдаваме как структурираните сили на неправителствените организации, всички до една с външно финансиране, упорито дестабилизарат властта, каквато и да е тя, украсявайки двуличната си деструктивна дейност с високопарни фрази за демокрация, антиолигархия и нов морал. Те нагнетяват висока степен на политизация, хаос и безредици, без да са практически отговорни пред никой за действията си. Напротив, в информационната битка за промиване на гражданските мозъци, НПО–тата са обвити с изключително фалшивата мъгла, че са носители на абсолютната истина. Развенчаването им е доста болезнен процес, но пък е твърде полезно за всеки български гражданин, чийто мозъчни гънки не се изчерпват с една права черта като аспирина.
Класически инструменти на мрежовите войни някои неправителствени организации изкривяват смисловото и политическото пространство в България така силно, че накрая сами ще попаднат в собствената си клопка. Защото на всяко действие има равно по сила противодействие. И защото мрежовите войни,с техните играчи, би следвало да са обект на наблюдение, контрол и анализ от страна на службите за сигурност. Ако изобщо има служби за сигурност в тази изоставена сама от себе си страна.
