На 27 декември 2008 г. Израел предприе военната операция „Закалено олово” в Газа. Този текст е посветен на трагичните събития и изводите от тях три години по-късно.

С монотонност се повтаря, че вследствие на 22-дневната израелска война срещу Газа (27.12.2008 – 18.01.2009 г.) загинаха над 1400 души, почти 400 от тях деца. Ранените бяха 5500. Единствено мъка и съжаление могат да изпълнят сърцата ни, ако опитаме реално да вникнем зад тези ужасяващи цифри.

Материалните щети също стряскат с мащаба си - 4000 сгради бяха напълно разрушени, а поне 12 000 – сериозно повредени. От 640-те училища в Газа, 18 са били напълно разрушени, а 280 са били частично засегнати от израелските удари. От 122 здравни служби, признати от Световната здравна организация, 48% са били унищожени или са били засегнати.

Това даде основние на редица анализатори да заговорят за повторение на доктрината „Дахия” – тя беше приложена през 2006 г. в южния квартал на Бейрут, където се намираше щабът на Хизбула. Доктрината се състои в унищожаването на цял квартал или село, при положение, че някой стреля по Израел оттам.

Според други автори, напр. Ноам Чомски, Израел умишлено е приложил прекомерна жестокост, за да помислят потърпевшите, че врагът им е „полудял”. В подкрепа на това становище се привежда и фактът, че датата и часът на първия израелски въздушен удар съвпаднаха с началото на церемонията по завършване на абсолвентите на Ислямския университет в Газа. Така още в първите минути на бомбардировките броят на жертвите надскочи 225 души.

Икономиката на Газа беше разрушена, условията, в които живее населението са ужасни – режим на електричеството; заради гъстотата на населението и високото строителство, липсата на ток означава и спиране на помпите, които осигуряват вода...

Тежки и дългосрочни са последиците върху здравето на обитателите на Газа - „най-големият затвор на света”, както нарече Ивицата английският писател Джон Бъргър. Рязко нарастна броят на раковите заболявания; съсипването на пречиствателните системи и замърсяването на въздуха причиниха взрив на бъбречни, белодробни и заболявания на стомашно-чревния тракт.

Ако позволите, ще си послужа с думите на Хосе Марти, един от освободителите на Латинска Америка от испанците, че „всеки истински човек трябва лично да почувства на гърба си удара, който друг човек някъде понася.”

За да разберем случилото се, наложително е да се върнем назад във времето.

Подобна ретроспекция ще ни позволи по-прецизно да вникнем в трагичните събития.

На 25.01.2006 г. по настояване основно на САЩ и въпреки опитите на Израел да ги провали, се провеждат палестински парламентарни избори. На тях листата „Промяна и реформи” на ХАМАС печели мнозинство с 43% от гласовете в цяла Палестина. ФАТАХ получава доверието на 41% от палестинците, но взема 44 места.

Изборите са наблюдавани от международни организации и наблюдатели, ръководени от бившия американски президент Джими Картър и депутатът в Европейския парламент Вероник дьо Кайсер и са обявени за „свободни и честни”. Израел реагира с лишаването от свобода на повечето членове на ХАМАС, които са спечелили достатъчно гласове, за да влязат в парламента, и засилва контрола си над границите в Газа. САЩ забранява на Махмуд Аббас (лидер на ФАТАХ, председател на Изпълнителния комитет на ООП и президент на ПА след смъртта на Арафат) да формира правителство на националното единство с ХАМАС. САЩ също така изпраща оръжие за военната фракции на ФАТАХ.

На 29.03.2006 г. е съставено първото правителство на ХАМАС с министър-председател Исмаил Хания, в което Фатах не участва, но ХАМАС се съгласява президентът Аббас да остане главен преговарящ с Израел по въпросите на Пътната карта на Квартета. Дори произраелските автори потвърждават, че правителството на ХАМАС заявява, че ще спазва вече сключените мирни споразумения с Израел. То също така изрази готовност да преговаря за дълготрайно примирие и спиране на огъня с Израел (за 20, 30 или даже и 50 години, но в границите на еврейската държава отпреди 5 юни 1967 г.), както и предложи решението да бъде в съответствие с резолюциите на ООН.

С подкрепата на Израел и други страни Аббас успява да задържи контрол върху силите за сигурност и с това допринася за разпалването на вътрешния конфликт между ХАМАС и ФАТАХ.

Наложена е международна блокада на ПА, ръководена от правителството на ХАМАС.

Професорът по литература от Колумбийския университет в САЩ Едуард Саид описа Газа така: „Това е най-ужасното място, на което някога съм бил. Изключително мрачно място, заради отчаянието и мизерията, в които хората живеят. Не бях подготвен за лагери, които са много по-зле от всичко, което съм видял в Южна Африка”. Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Окупираните палестински територии, който е южноафриканец, изказа подобно мнение. Сара Рой, изследовател от Харвард, „най-достойният за доверие авторитет по проблемите на Газа”, говори за „систематичен икономически регрес”.

След като срина икономиката на Газа, след като в нарушение на международното право Израел допуска риболов само на 2 морски мили от брега, израелските власти отказаха и достъп на хуманитарните организации и помощи до Газа. Всичко това беше описано от Дов Вайсглас, адвокат, съветник и началник на кабинета на бившия израелски премиер Ариел Шарон, с арогантната му и цинична забележка, че жителите на Газа са поставени на „диета”. Официалната израелска версия бе, че блокадата ще доведе до недоволство на населението от ХАМАС. Важно е да се отбележи, че блокадата, както и навскякъде, където е прилагана подобна мярка, предизвика рухване на социалния ред и нормалния живот. Обратно на прокламираната си цел, блокадата превърна дори и жителите на Газа, които се противопоставяха на Движението за ислямска съпротива, в зависими от ХАМАС, тъй като за ежедневното си физическо оцеляване жителите бяха принудени да разчитат на разпределяните от властта продоволствие и гориво.

Вече цитираната Сара Рой пише, че всъщност една от главните цели на Израел е да насърчи възприемането на палестинците в Газа само като хуманитарен проблем; като просяци, които нямат политическа идентичност и следователно не могат да имат политически искания.

Спиралата на насилието от 2006 до 2008 г. е дълга и проследяването й би отнело време (за повече информация вж. текст „На фона на сделката „Шалит” между ХАМАС и Израел”, Център за близкоиточни изследвания, затова трябва да се вгледаме в събитията от 2008 г., когато Израел предприе нападението.

Според министъра на отбраната на Израел Ехуд Барак, операция „Закалено олово” е подготвяна поне 6 месеца преди началото й. Тъй като началото на операцията беше на 27 декември 2008 г., това значи, че приготовленията за нея са започнали едновременно с преговорите, довели до подписването на примирието от 19 юни 2008 г.

Друг факт също е смущаващ. Макар че никакво решение не е взето тогава, още на 12 декември 2007 г., т. е. броени дни след мирната конференция в Анаполис, Кабинетът за сигурност на Израел заседава, за да обсъди широкомащабна военна операция в Ивицата, а на 18 януари 2008 г. Израел затваря всички пропускателни пунктове, използвани за доставки на хуманитарна помощ. Всичко това е само месец след международната мирна конференция.

За времето до нападението в края на декември 2008 г. Израел създаде Национална дирекция за информация. Според британския вестник „Обзървър” дипломати, групи за натиск, блогове и еврейски асоциации още в началота на войната започнаха да разпространяват получените от тази дирекция грижливо подготвени съобщения: че ХАМАС нарушава условията на споразумението за примирие; че целта на Израел се състои в защита на своето население и че израелските въоръжени сили правят всичко възможно, за да не причиняват щети на цивилни граждани.

Според престижния израелски историк Ави Шлаим: „... все пак, в същността си, тази пропаганда е куп от лъжи.”.

Израелските пи-ари постигнаха редица успехи в разпространяването на тези послания, но все пак световното обществено мнение не беше заблудено.

В статията си „Кой ще спаси Израел от самия него" авторът й Марк ЛеВин изтъква, че дори и дясно-центристки израелски разузнавателни организации признават израелските провокации като причина за конфликта. В доклад от 31 декември 2008 г. на „Информационния център за разузнаване и тероризъм”, озаглавен „Доклад на разузнаването за шестте месеца примирие", се споменава, че „ескалацията и нарушаването на мирното споразумение" са започнали, след като Израел е убил шестима членове на ХАМАС на 4 ноември без никаква провокация и след това, на следващия ден, е поставил цяла Газа под обсада.

Според съвместно проучване, извършено от университета в Тел Авив и европейски университет, това отговаря на модела, според който израелското насилие е причина за прекратяването на 79 % от мирните споразумения след избухването на Втората Интифада (септември 2000 г.), в сравнение със само осемте процента за ХАМАС и други палестински фракции.

Цифрите говорят сами по себе си: за три години след изтеглянето от Газа от ракетен обстрел са загинали 11 израелци, но за трите години от изтеглянето на Израел (2005-2008 г.) израелската армия е убила в Газа 1700 палестинци, включително 222 деца.

Според Б`Целем, израелска правозащитна организация, през 2007 г. 13 израелци са загинали в конфликта, докато броят на палестинците, убити от израелските сили за сигурност, е 384 души!

В изследването си „Властелините на Земята” израелските автори Идит Зертал и Акива Елдар представят дълъг списък на убийства на палестински активисти, както и други провокации, извършени от Израел, които са били причина за палестински насилствен отговор, включително и атентати.

На 19 юни 2008 г. с посредничеството на Египет представители на ХАМАС и Израел договориха примирие, което предвиждаше три основни точки: спиране на огъня между страните; удължаването му с още няколко месеца за Западния бряг и Израел да вдигне блокадата на граничните пунктове на Газа. Макар изстрелването на ракети и мини срещу Израел да намаля с 95%, Израел не спази условията на споразумението за вдигане на блокадата, като продължи да налага колективни наказания като спиране на електричеството и водата; ограничи достъпа на камиони с гориво, храна, медикаменти и хуманитарни помощи.

Въпреки че 30 жители на Газа бяха убити от израелски огън, а десетки други починаха от блокадата по време на това „прекратяване на огъня”, ХАМАС се стараеше да спазва примирието.

Медийното отразяване на конфликта показваше само „ислямския фундаментализъм”, но факти като писмото на бившия върховен сефарадски равин Мордехай Елиаху до израелския премиер Ехуд Олмерт, в което равинът заявяваше, че няма „никаква духовна забрана да се избиват безразборно мирни граждани по време на евентуална офанзива срещу Газа, целяща да предотврати изстрелването на ракети”, бяха неглижирани.

Изясняването на тези факти дава възможност на хората по света да предприемат адекватни действия за натиск срещу правителствата си, за да ги принудят да се ангажират с урегулирането на конфликта в Близкия изток. Бързото и справедливо разрешаване на проблемите на Ивицата Газа в рамките на общото израело-палестинско уреждане е една от задължителните предпоставки за установяването на траен мир в региона на Близкия изток.