/Поглед.инфо/ В Турция много хора са убедени, че Великите сили, особено САЩ, кроят козни за създаване на кюрдска държава и/или разделяне на Турция. Специалистите наричат това "Севърски синдром".
Чета анализи от сериозни американски изследователи, които са убедени, че Русия майсторски играе картите си в Сирия и това е един от факторите, които тласкат Ердоган към ходове, които го отдалечават от НАТО и доближават до Москва.
В руската преса критиците на Путин яростно твърдят, че Русия губи позиции в Сирия, че Турция разширява влиянието си за сметка на другите играчи и че Русия не може да противопостави нищо съществено на турската инвазия.
Едновременното присъствие на всички тези медийни коментари е добър пример за тезата, че Близкият изток е навлязъл в епоха, в която липсват сигурни алианси и повече съществуват съюзничества ад хок. Това води до постоянно недоверие между участващите играчи, които се подозират в тайни договорки с други страни в конфликтите в свой ущърб. Когато се работи на база тези подозрения и предпазлив подход, това допълнително прави и другата страна внимателна и омагьосаният кръг се затваря.
До там доведоха поредица злоупотреби и пренебрегвания на международното право и подкрепа за "кучи синове" само защото са "наши". Нужно е намиране на някакъв нов регионален и международен баланс, изграден върху принципи, а не двойни стандарти.
